Напоследък в обществото се завързаха много дискусии около това, какво би могло да се случи в правен и морален аспект с хората, които не желаят да се ваксинират против коронавирус. Заплашва ли ги нещо? Точно преди месец, на 29 януари, Парламентарната асамблея на Съвета на Европа – европейска организация, част от която е Европейският съд по правата на човека – прие резолюция, че ваксините не трябва да бъдат задължителни и никой не трябва да търпи дискриминация поради отказ от ваксина. Предлагаме ви текста на резолюцията с малки съкращения. Може да ви бъде полезен, за да отстоявате правата си в неочаквани ситуации.
1. Пандемията на Covid-19, инфекциозно заболяване, причинено от новия коронавирус SARS-CoV-2, е причинила много страдания през 2020 г. До декември в света са регистрирани над 65 милиона случая и са загубени над 1,5 милиона живота. Тежестта на болестта на самата пандемия, както и мерките за обществено здраве, необходими за борба с нея, опустошиха световната икономика, разкривайки вече съществуващи грешки и неравенства (включително в достъпа до здравни грижи) и причинявайки безработица, икономически упадък и бедност.
2. Бързото внедряване на безопасни и ефикасни ваксини срещу Covid-19 в световен мащаб ще бъде от съществено значение, за да се овладее пандемията, да се защитят здравните системи, да се спасят човешки животи и да се помогне за възстановяване на глобалните икономики. Въпреки че немедикаментозните интервенции като физическо дистанциране, използването на маски за лице, честото миене на ръцете и други ограничителни мерки като оставането вкъщи, са помогнали да се забави разпространението на вируса, процентите на заразяване отново се покачват в по-голямата част на света. Много държави-членки на Съвета на Европа са връхлетени от втора вълна, която е по-лоша от първата, а хората в тези държави все повече изпитват „пандемична умора“ и се чувстват демотивирани да следват препоръчаното поведение, за да защитят себе си и другите от вируса.
3. Дори бързо внедрените, безопасни и ефективни ваксини обаче не са непосредствена панацея. След празничния сезон в края на 2020 г. и началото на 2021 г., с традиционните си събирания на закрито, степента на заразяване вероятно ще бъде много висока в повечето държави-членки. Освен това току-що от френските лекари научно е установена корелация между външните температури и честотата на заболяванията при хоспитализации и смъртни случаи. Несъмнено ваксините няма да са достатъчни, за да намалят значително нивото на заразяване тази зима - особено когато се вземе предвид, че търсенето далеч надхвърля предлагането в този момент. По този начин подобието на „нормален живот“ няма да може да се възобнови дори при най-добрите обстоятелства по-рано от средата до края на 2021 година.
4. За да бъдат ваксините ефективни, тяхното успешно внедряване и достатъчно усвояване ще бъдат от решаващо значение. Скоростта, с която се разработват ваксините, обаче може да представлява пречка и предизвикателство за изграждане на доверие в тях. Необходимо е също справедливо въвеждане на ваксините Covid-19, за да се гарантира ефикасността на ваксината. Ако не са достатъчно широко разпространени в силно засегнат район на дадена държава, ваксините стават неефективни за спиране на прилива на пандемията. Освен това вирусът не познава граници и следователно е в интерес на всяка държава да си сътрудничи за осигуряване на глобална справедливост при достъпа до ваксини Covid-19.
5. Поради това сега е необходимо международно сътрудничество повече от всякога, за да се ускори разработването, производството и справедливото разпространение на ваксините Covid-19. Планът за разпределение на ваксини Covid-19, известен също като COVAX, е водещата инициатива за глобално разпределение на ваксини. Съвместно ръководена от Световната здравна организация (СЗО), Алианса за ваксините (Gavi) и Коалицията за иновации за епидемична готовност (CEPI), инициативата привлича финансиране от страни, които подкрепят изследванията, разработването и производството на широк спектър от Covid -19 ваксини и участват в договарянето по ценообразуването им. Ще е нужно и адекватно управление на ваксините и логистиката по веригата за доставки, които изискват международно сътрудничество и подготовка от държавите-членки, за да се доставят ваксините срещу вируса по безопасен и справедлив начин.
6. В тази връзка държавите-членки трябва да подготвят своите имунизационни стратегии, за да разпределят дозите по етичен и справедлив начин, включително да решат кои групи от населението да определят като приоритетни в началните етапи, когато доставките са малко и как да разширят наличностите от ваксини. Биоетиците и икономистите като цяло се съгласяват, че лица над 65-годишна възраст и лица под 65-годишна възраст със съпътстващи заболявания, които са изложени на по-висок риск от усложнения и смърт, здравни работници (особено тези, които работят в тясно сътрудничество с лица, които са в рискови групи) и хората, които работят в базисната критична инфраструктура, трябва да получат приоритетен достъп до ваксинация.
7. Учените са свършили забележителна работа за рекордно кратко време. Сега правителствата трябва да действат. Асамблеята подкрепя визията на генералния секретар на ООН, че ваксината Covid-19 трябва да бъде глобално обществено благо. Имунизацията трябва да е достъпна за всички, навсякъде.
Поради това Асамблеята призовава държавите-членки и Европейския съюз:
7.1 по отношение на разработването на ваксини Covid-19:
7.1.1 да осигурят висококачествени изпитвания, които са надеждни и се провеждат по етичен начин в съответствие със съответните разпоредби на Конвенцията за правата на човека и биомедицината (ETS № 164, Конвенцията от Овиедо) и нейния Допълнителен протокол относно биомедицинските изследвания (CETS No. 195) и които постепенно включват деца, бременни жени и кърмачки;
7.1.2 да гарантират, че регулаторните органи, отговарящи за оценката и разрешаването на ваксини срещу Covid-19, са независими и защитени от политически натиск;
7.1.3 да гарантират, че се спазват съответните минимални стандарти за безопасност, ефикасност и качество на ваксините;
7.1.4 да прилагат ефективни системи за мониторинг на ваксините и тяхната безопасност след разпространението им сред общото население, както и за проследяване на дългосрочните им ефекти;
7.1.5 да въведат независими програми за компенсация при ваксиниране, за да се осигури компенсация при неправомерни щети и вреди, произтичащи от ваксинацията;
7.1.6 да обърнат специално внимание на възможната търговия с вътрешна информация от фармацевтични ръководители или фармацевтични компании, които неправомерно се обогатяват за публична сметка, и да прилагат препоръките, съдържащи се в Резолюция 2071 (2015) относно общественото здраве и интересите на фармацевтичната индустрия.
...
7.2 по отношение на разпределението на ваксини Covid-19:
7.2.1 да гарантират спазването на принципа на справедлив достъп до здравни грижи, както е заложен в член 3 от Конвенцията от Овиедо в националните планове за разпределение на ваксини, като гарантират, че ваксините Covid-19 са достъпни за населението, независимо от пол, раса, религия, закон или социално-икономически статус, платежоспособност, местоположение и други фактори, които често допринасят за неравенства сред населението;
7.2.2 да разработят стратегии за справедливо разпределение на ваксините Covid-19 в държавите-членки...
7.2.3 да гарантират, че лицата от едни и същи приоритетни групи се третират еднакво, като се обърне специално внимание на най-уязвимите хора като възрастните хора, тези с основни заболявания и здравните работници, особено тези, които работят в тясно сътрудничество с лица от групи, които са изложени на висок риск, както и хора, които работят в основната инфраструктура и в сферата на обществените услуги, по-специално в социалните услуги, обществения транспорт, правоприлагащите органи и училищата, както и тези, които работят в сектора търговия на дребно;
...
7.2.5 да се въздържат от складиране на ваксини Covid-19, което подкопава способността на други страни да набавят ваксини за своите популации, да гарантират, че складирането не води до ескалиране на цените на ваксините...
7.2.6 да гарантират, че всяка държава е в състояние да ваксинира своите здравни работници и уязвими групи, преди ваксинирането да бъде разгърнато до нерисковите групи...
...
7.3 по отношение на осигуряването на широко усвояване на ваксините:
7.3.1 да гарантират, че гражданите са информирани, че ваксинацията НЕ е задължителна и че никой не е подложен на политически, социален или друг натиск да се ваксинират, ако не желаят сами да го направят;
7.3.2 да гарантират, че никой не е дискриминиран за това, че не е бил ваксиниран поради възможни рискове за здравето или не иска да бъде ваксиниран;
7.3.3 да предприемат ранни ефективни мерки за противодействие на дезинформацията и колебанията по отношение на ваксините Covid-19;
7.3.4 да разпространяват прозрачна информация за безопасността и възможните странични ефекти на ваксините, като работят съвместно и регулират платформите за социални медии, за да се предотврати разпространението на дезинформация;
7.3.5 да комуникират прозрачно съдържанието на договорите с производителите на ваксини и да ги правят публично достъпни за парламентарен и обществен контрол;
7.3.6 да си сътрудничат с неправителствени организации и/или други местни общности за достигане до маргинализирани групи;
...
7.5 по отношение на осигуряването на мониторинг на дългосрочните ефекти от ваксините COVID-19 и тяхната безопасност:
7.5.1 да осигурят международно сътрудничество за своевременно откриване и изясняване на всякакви сигнали за безопасност чрез глобален обмен на данни в реално време за нежелани събития след имунизация (AEFI);
7.5.2 да използват сертификатите за ваксинация само за определената им цел - да наблюдават ефикасността на ваксината, потенциалните странични ефекти и нежелани събития;
...
7.5.4 да доближат фармакологичната бдителност до здравните системи;
7.5.5 да подкрепят нововъзникналия сектор на изследванията в адверсомиката, която изучава индивидуалните вариации в отговор на ваксините въз основа на разликите във вродения имунитет, микробиомите и имуногенетиката.
8. Във връзка с Резолюция 2337 (2020) относно демокрациите, изправени пред пандемията от Covid-19, Асамблеята потвърждава, че като основополагащи институции на демокрацията, парламентите трябва да продължат да играят своята тройна роля на представителство, законодателство и надзор при пандемични обстоятелства. Поради това Асамблеята призовава парламентите да упражняват тези правомощия, както е подходящо, и по отношение на разработването, разпределението и разпространението на ваксините Covid-19.