COVID-1914 януари 2022

Защо хората доброволно жертват свободата си?

Втора част

Нийл Оливър: „Западът е здраво в хватката не на вирус, а на измамна лудост.“

Матиас Десмет, професор по клинична психология в университета в Гент в Белгия, разказва в своите доклади и изказвания в интернет за четирите условия, при които населението доброволно жертва свободата си. Неговите виждания се припокриват както с анализатора на тълпата от 19 век - Густав Льобон, така и с тези на д-р Джоузеф Меркола - известен поддръжник на алтернативната медицина в нашето съвремие, чиито изяви през последните две години се цензурират от социалните платформи. Десмет, който има магистърска степен по статистика, открива особени аномалии в статистическите анализи, направени по време на пандемията от COVID. Въз основа на своите наблюдения, той твърди, че нашето глобално общество започва да навлиза в състояние на „формиране на маси“ - вид „колективна хипноза“, необходима за възхода на тоталитарен режим.

В статията си "Три стъпки за разбиване на масовата психоза и тоталитаризма", д-р Джоузеф Меркола пише:

„Има три групи хора: тези, които са омагьосани и наистина вярват, че грешният отговор е правилният; тези, които знаят, че отговорът е грешен, но не смеят да кажат истината и се съгласяват с това, което знаят, че е невярно; и тези, които знаят че отговорът е грешен и го казват.
Обикновено само 30 процента от хората в тоталитарното общество всъщност са под хипнотичната магия на "формирането на маси". На пръв поглед изглежда, че те са много повече, но всъщност са малцинство. Въпреки това, обикновено има още 40 процента които просто се съгласяват с програмата, въпреки че не са убедени. Те не искат да стърчат, като се противопоставят на преобладаващото течение. Останалите 30 процента не са хипнотизирани и искат да събудят останалите.
Ключова стратегия за разбиване на масовите образувания и предотвратяване на тоталитаризма е дисидентите да се обединят като една голяма група, като по този начин дават на привържениците на статуквото, които все още не са напълно хипнотизирани, алтернатива на това да вървят заедно с тоталитаристите. Много експерименти ясно показаха, едва 25 процента от хората са готови да тръгнат срещу тълпата, без значение колко абсурдно и очевидно погрешно е мнението на тази тълпа. Две трети от хората са готови да се съгласят с „идиокрацията“.

Според Меркола дисидентите трябва да сформират една голяма група: „Това дава на най-голямата, 40-процентна група – на привържениците на статуквото, които се съгласяват само с програмата, защото се страхуват от остракизъм – алтернативна платформа за социално свързване. Повечето от тях вероятно ще се присъединят към дисидентската антитоталитарна група, вместо да следват тоталитарния начин на мислене, с който не са напълно съгласни. В този момент "формирането на маса" е завършено. Тоталитарната държава приключва първоначалната си мисия, защото неутралните защитници, които са позволили на масовите образувания да пуснат корени и да се разраснат, вече не участват в този процес. И без масово формиране, тоталитарното превземане не може да успее."

Дисидентите трябва да говорят високо, пише Меркола: „Второ, трябва да продължим да говорим – ГРЪМКО. Говоренето може да помогне за минимизиране на броя на хората, които се хипнотизират. Може също да събуди някои, които вече са под заклинанието за масово формиране. Според Десмет, говоренето също е доказано, че ограничава извършените зверства... „Това е най-важното нещо, което можем да направим“. Не е лесно... тоталитарният режим има предимството да контролира наратива чрез централизирана медия.

Създаване на паралелни структури: „Третото действие е създаването на паралелни структури. Силата на тази стратегия беше демонстрирана от Вацлав Хавел, политически дисидент, който в крайна сметка стана президент на Чехословакия. Паралелна структура е всякакъв вид бизнес, организация, технология, движение или творческо течение, който се вписва в рамките на тоталитарното общество, докато е морално извън него. След като бъдат създадени достатъчно паралелни структури, се ражда паралелна култура, която функционира като светилище на здравия разум в тоталитарния свят. Хавел обяснява тази стратегия в книгата си „Силата на безсилните“, припомня Меркола.

„Хавел, за известно време един от най-известните хора в света, беше чешки драматург и противник на инсталираната от СССР комунистическа система. "Силата на безсилните" беше катализаторът и скелетът за голяма част от последвалата вътрешна опозиция срещу комунизма в Централна Европа. Написани през 1978 г., разсъжденията на Вацлав Хавел върху политическото несъгласие, ще се окажат водещият манифест за обединяване на движенията за солидарност в Съветския съюз. Портрет на активизма, изправен срещу лицето на лъжата и сплашването, "Силата на безсилните" остава вълнуващ призив срещу привлекателността на апатията", пише Amazon.соm за книгата на Хевел.

„Както отбелязва Десмет, тоталитаризмът винаги ще се самоунищожи в крайна сметка. Психологическите основи са толкова саморазрушителни, че системата се разпада. Това е добрата новина. Лошата новина е, че тоталитарната система може да оцелее за дълги периоди от време, преди да изчезне, и обикновено има малко оцелели в края.

Въпреки това Десмет вярва, че този нов глобален тоталитаризъм е по-нестабилен от регионалните тоталитарни системи, водени от диктатори, така че може да се самоунищожи по-бързо.

И така, ключът е да оцелеем извън тоталитарната система, докато чакаме тя да се самоунищожи. Все пак трябва да се противопоставим на думи и дела, за да ограничим зверствата и да смекчим щетите.

В крайна сметка, както в медицината, предотвратяването на тоталитаризма е много по-лесно, отколкото да се опитвате да се освободите от него на по-късен етап.

За да направим това, трябва да предотвратим четирите основни причини за "формиране на маса" в обществото: социална изолация, безцелност, свободно плаващо недоволство/тревожност и свободно плаваща фрустрация/агресия. Това ще бъде задачата на онези, които остават, след като този глобален тоталитаристичен експеримент се провали и падне”, заключава д-р Меркола.

Край

Източник