Изображение: Георги Илиев
Според Шимкхада Земята не е безжизнено вещество, а жив организъм, наричан в много култури Майка Земя. Тя поддържа живота чрез сложни взаимовръзки между всички същества. Той подчертава, че дърветата са главната част в тази жива цялост, защото уравновесяват климата, поддържат биоразнообразието и осигуряват условия за съществуването на всички форми на живот.
От древни времена се знае за „космическото дърво“- свещеното дърво ашваттха, което е всеобщ символ, свързващ небето и земята с подземния свят. В индуистката памет ашваттха олицетворява самата вселена. В будизма го наричат Бодхи дървото. Под него Буда достига просветление. Става дума за Ficus religiosa - свещената смокиня.
Подобни знаци се срещат и в други цивилизации - например Игдрасил в скандинавската митология или свещените дървета в местните традиции по света. Шимкхада смята, че всички те изразяват дълбоко вкорененото в същността ни човешко усещане за взаимосвързаността на живота. Тази мисъл намира отражение и в съвременната култура. Във филма „Аватар“ природата е представена като единна жива система, припомня той.
Съвременната наука все повече потвърждава това, което древните предания са разкривали по усет. Дърветата поглъщат въглероден диоксид, отделят кислород, уравновесяват климата, запазват биоразнообразието, предотвратяват ерозията на почвата и поддържат водния цикъл. Горите общуват помежду си чрез подземни гъбични мрежи, известни днес като „дървесна мрежа“, където дърветата обменят хранителни вещества и предупредителни знаци чрез микоризни системи. Учените днес говорят за екологична взаимозависимост и дори за планетно съзнание чрез научни обяснения като хипотезата за Гея на Джеймс Лъвлок, която разглежда Земята като жив организъм, способен сам да поддържа равновесието си. В много отношения съвременната екологична наука преоткрива истини, дълго пазени в преданията, обредите и свещените образи.
Съвременното общество е загубило това усещане за свещена връзка с природата и я разглежда като източник за безогледно използване. Именно това води до екологичната криза, която е не само научен и стопански, но и нравствен и духовен въпрос. Шимкхада предлага „възстановяване на космическото дърво“ – образ на възраждането на екологичното съзнание, опазването на горите и възстановяването на равновесието между човека и околната среда, при което науката и духовността трябва да действат заедно.
Бъдещето на човечеството зависи от способността му да разпознае тази взаимосвързаност: ако унищожи природата, ще унищожи себе си, но ако я съхрани, има възможност да осигури оцеляването на следващите поколения.
