Боси в тревата, с поглед към водата и с благослов към небесата

Проф. д-р Връбка Орбецова е доктор на медицинските науки, председател на Сдружението за алтернативна медицина, патобиохимик, член на Научното дружество на Балканския съюз по клинична лаборатория, на Балканския съюз по онкология, на Американската асоциация по клинична химия. Преподавател е по лабораторна диагностика и патобиохимия в Медицинския университет, лектор по алтернативна медицина. От години проф. Орбецова изучава хората с биоенергия и възможности над очакваното ниво. Била е депутат във Великото народно събрание, помогнала е да се узакони алтернативната медицина с над 500 научни публикации. По повод днешния й рожден ден, Списание 8 публикува интервюто с нея на Драгомира Иванова.

- Тибетска е. Пеещите купи са сред най-успешните за въвеждане в състояние на медитация и хармонизиране. Вибрациите им са много полезни. Не всяка музика дава положителна вибрация, освен това вибрациите на външните звуци се възприемат индивидуално и се индуцират в организма по различен начин. Всеки орган си има свой звук. Един обича песента, друг – смеха. Сърцето обича смеха. Черният дроб обича стона. За да може да се разгърне хубаво, белият дроб има нужда от песен. Затова е хубаво, когато на човек му е тъжно и мъчно, да изпее една песен. В енциклопедиите ни по интегративна медицина сме описали колко са важни даоистките лечебни звуци и въобще музикотерапията.

- Има специални проучвания, които казват, че „Мечтание“ на Шуман и „Лунната соната“ на Бетовен са най-подходящи за състояние на вглъбяване, за задълбочаване и облагородяване на всичко, което върши човек. Българският неравноделен ритъм е сред музикалните произведения, които синхронизират цялата вътрешна структура на организма. Неслучайно пратиха в Космоса песента „Излел е Дельо хайдутин“ на Валя Балканска. От толкова много произведения от цял свят избраха тази като емблема на човешката популация.

- Помага да не влизат болестите в къщата, гони ги и подобрява състоянието, възпрепятства последиците от болестите. Има такова копие в Роженския манастир. Моята е точно оттам.

- Универсалната любов е най-фината вибрация, която най-много ни доближава до космическата енергия, онази, която ни е създала като Божии същества. Как да я изпитаме? Ето един съвет – застанете срещу движеща се вода, това, което в старата българска митология са правели самодивите – боси в тревата, с поглед към водата и с благослов към небесата. Всеки според собственото си разбиране за доброта и за духовност, може да отправи към Бог това, което му идва от душата и сърцето, да го отправи с любов към всички хора, близки, познати и непознати...

- Когато преди години се видях с леля Ванга, тя ми каза: „Ще напишеш голямата си книга“. Мислех, че това е Конституцията, после мислех, че е Енциклопедията. „Не, и това не е. Приближаваш се!“, каза ми тя в един сън и тогава написах на един дъх мемоарната си книга, която може би ще надхвърли 400 страници и предстои да излезе. За мен това са спомени, запазени като кристални плочки в паметта ми, и не е имало нужда да правя никакви справки. Така както за 2–3 години написах 10-те тома на Енциклопедията по интегративна медицина. Не съм си пестила нито знанията, нито труда, нито енергията за другите. Винаги съм обичала работата си, пациентите си, студентите си. Без никаква поза го казвам! Почувствах се задължена, че тези знания, които имам, и моят личен опит, както и опитът на много хора да намерят един общ израз. Стига противоборство – религията срещу науката, науката срещу религията, източната срещу западната, научната срещу емпиричната медицина. Моят призив е да се обединят усилията. Нека се уповаваме на научната медицина – слава богу, че я има, че има тези велики достижения. Но същевременно не бива да спираме онова, което прави човекът, преди да дойде лекарят и след като си отиде лекарят, както казва Петър Дънов.

- Лично аз го използвам като синоним на холистичната медицина. Това е разглеждането, подходът към физиологията и особено към патологията от позицията на класическата, научната, формалната медицина, но не противопоставяйки я на емпиричната медицина. Онази, която човешкият опит е открил и наложил през дългите векове. Тази емпирична медицина е изключително разнообразна в различните райони на света. Затова във всеки том на енциклопедията съм се старала да има представителство на тази емпирична или етномедицина: китайската, индийската (аюрведа), индианската, японската, аборигенската и маорската традиция в диагностиката и лечението. Апелът ми е колегите да погледнат и малко настрани, да видят възможностите, които етномедицината предоставя на тях и на техните пациенти. Това няма да ги направи по-малко лекари, а напротив, ще бъде добавена стойност към научните познания и възможности. Знанието е дошло първоначално от емпиричния народен опит, не трябва да забравяме това!

- Точно науката ме насочи към тях. Аз не съм догматик, аз съм патобиохимик и медик, който не се затваря в рамките на това, което в момента ни предлага познанието. Винаги съм се стремяла да навляза в същността на неща, които не са съвсем по канона и малко се отклоняват от общата догма. И двете ми дисертации се базират на онова, което е поднесъл експериментът. Много от нещата, които като хрумвания и идеи съм заложила в своята научна работа, ме водеха до това, че всичко върви по някакви закономерности. Но това не са само нашите закони. Безспорно те имат своето значение за науката, за напредъка, за прогреса, но има и други, които са всемирни закони – законите на Космоса, да ги наречем на Вселената. Виждам, че там точно, на границата между онова, което е тривиалното, ежедневното, и онова, което се отличава от него, там се крие голямата истина за живота. В желанието си не да се провеждат самоцелни изследвания, а такива, които животът ни предлага, съм се насочила и към хората с по-различна сетивност. Наричаме ги екстрасенси, сензитиви, феномени и т.н., но по същество това са хора, които са надарени. Както има надарени художници, поети, композитори, така има и хора, които усещат човешката природа и света по-различно. Щастлива съм, че животът ме срещна с хора като леля Ванга, Вера Кочовска, Момера Пенчева, Милко Казанджиев. Много от тях вече не са между нас, но те като звездички светеха. Когато бях във Великото народно събрание, излязох и казах, че българската земя е богата на природни дадености, морета, планини, билки, но ние имаме и богати, феноменални хора, и е добре да ги поставим под закрила на закона. Един закон и закриля, и санкционира. Повечето от тях имат много силно изразена емпатия, те живеят с болките и страданията, поемат ги. При Цветанка Миланова например се изразява на цялостната физиономия онова, което в момента работи с даден пациент. Ванга и Вера Кочовска погълнаха толкова много човешки проблеми и болка, че защитните им механизми прегоряха. Това са всеотдайни хора, някои от тях нямат изработена защита. Това, което правят, е подвиг! Затова трябва да има закон – да се знае, да минат всички на проверка, който има наистина способности и го докаже, нека да работи, то е в полза на хората. 

Много от тези феномени са безкрайно ценни, но повечето от тях са притиснати от финансови затруднения и в борбата за ежедневно съществуване изопачиха собствената си природа и се комерсиализираха. Ванга смяташе, че трябва да се доверяваме, но само на проверените лечители – билкари, чакръкчии.

-Магии има. Магическото е заложено в основата на живота ни. В Африка например специалисти-екзорсисти правят най-страшната вуду-магия. Мисля, че и в България я има. Магията е т.нар. психотронно въздействие върху психиката на човека. Тя представлява силно вклиняване на някаква мисъл, нещо като компютърен вирус в биологичната ни машина. Жалкото обаче е, че и в тази дейност 90% е шарлатания. Уважавам лечителите и ясновидците, но вече много недобросъвестни спекулират с хора, които са в стрес или в психическо неблагополучие.

- Едно от веруюто ми е, че нещо, което в момента не знаем, не означава, че утре няма да го узнаем. Повечето от откритията – интернет, телевизия и други технологии, преди време са звучали като мит, но ето че се осъществяват. Как ли? Те възникват най-напред в съзнанието на човека, после като намерение и следва тяхната реализация. 

- Сещам за китаеца Джан Бау Шен. Той успява за кратко време да прекара дървено трупче 82 см през стената на гардероба. Преодолява преградата със силата на въздействието на неговата енергия. Друго, което прави, е да прекара таблетка през стъклената стена на контейнерчето, което съдържа тези таблетки. И прави това за 3–4 стотни от секундата, мигновено. Ние не знаем как става, но най-вероятно е енергийно. Сега най-модерните постижения на квантовата физика са документирали телепортация на молекули на съединение, има го хапчето вътре, а след това го няма, после пак го има, без да се отваря кутийката, която е метална преграда. Това са доказани неща. Ако човек претендира, че е учен, не може да каже, че това не е вярно, защото той самият не го знае. Човешкото знание е безбрежно. Ако се отричат очевидни неща, науката просто ще замре. Минаването през стени, шапки невидимки и чуване от огромно разстояние, каквито има в нашите приказки, не са фантасмагория. Човек не може да измисли нещо, което неговото съзнание не може да възпроизведе, или неговите сетива не могат да уловят отнякъде.

- Бях в болницата в Бяла Слатина, започнах като педиатър, но дежурихме във всички отделения. Извикаха ме във вътрешното, някакъв човек много буйствал и искаха да го изпишат, но това не можеше да стане без разрешението на дежурния лекар. Отидох при него, беше млад. В главата ми мина светкавична мисъл: този човек има инфаркт на миокарда, а само го бях зърнала. Казвам: никакво изхвърляне, вържете го за леглото, и дадох наставления за лечение. На другия ден на лекарския колегиум получих първата си похвала като лекар и благодарност, че съм спасила живота на човека. Винаги когато съм се доверявала на интуицията си, съм имала най-големи успехи. И когато прочетох Мулдашев, който казва: „Аз съм човек на логиката, но не съм против интуицията“, си казах:  Господи, добре, че го прочетох това, иначе все се чувствах виновна, че освен логиката, която обожавам, от време на време надделява в мен интуицията.

- При изследванията ми за възрастови изменения при опитни животни се установи, че механизмите за регенериране са съхранени и готови да осигуряват благополучие и подмладяване на организма. Това беше в разрез с тогавашните схващания за стареенето и атеросклерозата. Даже разделих и съпоставих опитните животни на податливи и резистентни на атеросклероза и стареене. И точно при резистентните тези механизми за регенериране се оказаха по-добре развити. Тези обратни механизми се наричат „витаукт“ и те са естествени начини на организма да противодейства на остаряването.

- Системата „витаукт“ се активира от положителни емоции, което е доказано с редица експерименти. Неслучайно човекът е създавал изкуство още от зората на своето съществуване. Картини, вълнуващи мелодии, красива природа, забавления, удоволствия, радост от живота противодействат на болестите и забавят стареенето. Когато получаваме приятни изживявания чрез нашето емоционално тяло, то ги предава към вътрешните органи, системи, клетки посредством енергийните центрове. Тази информация се съхранява в паметта на тялото и клетките и не е трудно да я извикаме отново, за да си припомним тези мигове на наслада и удоволствие.