Наш сънародник в Испания: „По-добре е да се предпазиш, отколкото да ближеш рани впоследствие

Кристиян Йотов живее в малко градче близо до Барселона. Свързахме се с него, за да разберем повече за ситуацията в Испания в момента. В крайна сметка обаче научихме доста повече...

Каква е ситуацията в Испания в момента?
Сухопътните граници са затворени. Отменени са всякакви мероприятия, предполагащи съвкупност от хора. Отворени са банките, пощите, болниците, супермаркетите и аптеките. Въпреки препоръките за прекратяване на дейност, фризъорски салони и химическо чистене могат да останат отворени, в случай, че на хора с увреждания им се наложи, например, да си измият косата или да си изперат дрехите. Също така, по наредба на правителството, скорострелно започват да се наемат медицински кадри в болниците (в миналото уволнени поради възрастови съображения), тъй като персоналът не може да смогне на прииждащите тълпи от хора със симптоми на коронавирус.

Има ли наказания за тези, които нарушават карантината?
Полицейски патрулки минават през населените места и чрез мегафони съобщават на хората за глоби вариращи от 1 500 та дори до 600 000 евро за нарушителите! За лишаване от свобода не съм чувал.

Как мислите, дали мерките са достатъчни или пък прекалени?
Мерките, които една държава взима, за да се бори с определен тип катаклизми, зависят до голяма степен от бюджета, с който разполага. Имайки предвид световната финансова криза, която само преди десетина-дванайсет години удари сериозно Испания (и от която още не е успяла да се възстанови напълно), аз лично съм изумен от демонстрирания финансов и човешки капацитет, с който страната се бори срещу този невидим противник. Като цяло мерките, предприети от правителството, целят да постигнат чувство на единност и обединение у гражданите. Както, естествено, и на изолация.
Относно това, дали те са достатъчни или прекалени, предстои да разберем. Мисля, че когато се бориш срещу неизвестното, никога не можеш да бъдеш сигурен, че си напълно подготвен.

Испанците имат една поговорка, която гласи: „Más vale prevenir que curar", което означава, че е по-добре да се предпазиш, отколкото да ближеш рани впоследствие.

В този ред на мисли, е по-добре да се вземат всички възможни мерки, които са ти по силите, докато е време.

Вие какво бихте добавили като изискване?
Освен да изолирам изцяло всички хора, попадащи в рискови групи (особено възрастни и такива с дихателни проблеми), бих задължил частните болници да предоставят базите си и апаратурата си, както и човешкия капитал, с който разполагат, за държавни цели. В момента в болниците има недостиг на легла, импровизират се и се обособяват места за лечение в негодни за това пространства и без нужните инсталации. Същевременно в Китай построиха няколко болници в рамките на една седмица. Без да създавам излишна паника, положението е стигнало дотам, че на някои хора в бели престилки да се наложи да решават кой ще живее и кой - не.  

Помага ли по някакъв начин държавата в момента на хората и на бизнеса?
Вчера испанското правителство съобщи, че ще мобилизира 200 милиарда евро (най-голямата дотация от страна на публичния сектор в историята на държавата) в помощ на малкия и средния бизнес. Ще опрости сметките за ток, газ и вода на семействата в неравностойно положение. Същевременно се обяви мораториум върху ипотеките на хората, намиращи се в ситуация на прекратяване на трудовите взаимоотношения поради форсмажорни обстоятелства. Тъй като училищата са затворени, се дава финансова подкрепа и на родителите, които нямат възможност да гледат децата си, докато са на работа. Естествено се подпомагат и лаборатории и изследователи с цел намирането на ваксина срещу вируса.

Хората страхуват ли се? Има ли паника, презапасяват ли се?
Когато масовата дезинформация срещне едно неподготвено, застаряващо, социално активно и, нека бъдем честни, не особено просветено население, се получава взривоопасна комбинация, водеща неизбежно до генерално чувство за несигурност, плахост и напрегнатост. На много места щастието изпитано от това да намериш тоалетна хартия по щандовете, е равностойно на чувството да ти се роди дете. Общо взето хората са объркани и действат нерационално.

Как медиите отразяват събитията там?
С малки изключения, в момента по улиците могат да бъдат видени само бродещи репортери, отразяващи празните площади и липсата на събития.

„-И сега пряко включване от нашия репортер в Барселона Хуан. Хуан, какво е положението там? - Ами нищо... -Благодаря ти Хуан". Горе-долу така протича диалогът. Новинарският блок е почти изцяло зает от eдна и съща тема. Същевременно в предаванията се канят най-различни експерти вирусолози, които дават различна оценка за нещата

... и в крайна сметка човек не знае дали вирусът витае във въздуха 3 или 30 часа и дали всъщност не е възможно да го прихванеш от някой кихащ на 50 метра от теб.
В промеждутъците постоянно се въртят реклами, спонсорирани от Министерството на здравеопазването, които насърчават гражданите да поддържат високи нива на хигиена, да си стоят вкъщи, да отменят запланувани пътувания и да избягват контактите с хора, освен ако не е абсолютно наложително. Ако пък се осмелиш да превключиш канала, те очаква още от същото. Но е разбираемо.

Как конкретно испанците приемат новият режим? Знаем как обичат нощния живот, веселбите и забавленията.

Виждате ли сходства между ситуацията в Италия и Испания?
Като човек живеещ и в двете държави -и съответно бил в епицентъра на събитията и тук, и там- мисля, че, макар и късно, италианското правителство предприе много по-адекватни мерки от тези, които виждаме до момента в Испания. Тук пътните граници бяха затворени едва вчера, въпреки препоръките на Италия към другите държави да предприемат не прогресивни, а категорични и безусловни мерки.

С голямо усърдие Испания успя да загуби преднината, която имаше спрямо Италия откъм време за реакция и сега всичко, на което сме свидетели, е отчаян опит положението да бъде закърпено.

Смятам, че все още не е твърде късно за другите държави от Източна и Централна Европа, особено за България, да затворят временно границите си.  
Не би ме изненадало. Като цяло източните култури се характеризират с чувството на принадлежност на отделните социални единици към обществото, от което са съставна част. Следователно, редовият гражданин в Китай е много по-дисциплиниран и изпълнителен, тъй като вярва, че сътрудничеството и солидарността са най-добрите оръжия срещу неизвестното (ето виждаме как китайското правителство снабдява редица европейски държави с маски и медицински оборудвания).

Вие лично как се борите със ситуацията?
Както на милиони друга хора, моят живот също бе тотално променен. Сега си стоя под карантина вкъщи и се наслаждавам на семейството си (забелязах, че всъщност родителите ми са готини типове). Отдавам време и на себе си - нещо, което не ми се бе случвало от доста време. Сега от моя балкон се чува звукът на светофара, когато си променя светлините. Чува се също и ветропоказателят и как някой се радва на слънчевите лъчи на три преки разстояние. Едва ли някога преди подобни неща биха ме впечатлили.
От глобална гледна точка, промени със сигурност ще има. Няма просто как да бъде другояче. Изключително интересни ще са ми проучванията, които очаквам в най-скоро време да започнат, за ефекта върху природата от нашето оставане вкъщи. От друга страна, без да съм черноглед, очаквам дълбока рецесия. Същевременно не тая големи надежди, свързани с някаква коренна промяната в човешките навици.

Къса памет имаме човеците. И като отмине, ако сме все още тук, ще забравим или други ще забравят. Ще повторим отново същите грешки.