Кадър: Youtube
Илон Мъск направи изненадващо публично изявление през уикенда като водещ на Saturday Night Live, че той има синдром на Аспергер.„Вижте, знам, че понякога казвам или публикувам странни неща, но мозъкът работи точно така“, каза той. „На всеки, когото съм обидил, искам само да кажа, че преоткрих електрическите автомобили и изпращам хора на Марс с ракетен кораб. Мислехте ли, че мога да бъда хладен, разсъдлив, нормален тип?"
Мъск вметна сякаш случайно диагнозата си в уводните си думи. С това обясни защо няма различни вариации в тона си, когато говори. Мъск заяви, че е „първият човек с Аспергер, който е домакин на SNL“, след това се пошегува, че е „поне първият, който го признава“.
Социалните медии се взривиха от коментарите на потребители от цял свят - лекари и лаици, както и обикновени хейтъри. Много хора посочиха в Twitter, че синдромът на Аспергер е остаряла диагноза. Други пък бяха категорични, че това не е диагноза.
Но какво точно представлява синдромът на Аспергер и все още ли е диагноза? Ето какво трябва да знаете.
Синдромът на Аспергер е нарушение на развитието, което е част от разстройството от аутистичния спектър (ASD), според Националния институт по неврологични разстройства и инсулт (NINDS). ASD е група неврологични състояния, които могат да причинят увреждане на езиковите и комуникативни умения, заедно с повтарящи се или рестриктивни модели.
Най-разпознаваемият симптом на синдрома на Аспергер е натрапчивият интерес на детето към един обект или някаква определена тема, казват от NINDS. Децата със синдром на Аспергер искат да знаят всичко по тази конкретна тема и не искат да говорят за много други неща. Другите симптоми могат да включват:
- повтарящи се действия;
- особености в речта и езика;
- социално и емоционално неподходящо поведение;
- невъзможност за успешно взаимодействие с връстници;
- проблеми с невербалната комуникация;
- неудобство и свръхсрамежливост.
Децата със синдром на Аспергер често са изолирани поради затруднения със социалните умения и имат анамнеза за забавяне на развитието, сочи справката на NINDS.
Технически, синдромът на Аспергер не е точно диагноза. Петото издание на Диагностично-статистическия наръчник на психичните разстройства (DSM-5) премахна синдрома на Аспергер през 2013 г. и го класифицира в общия термин на аутистичния спектър. „Поне в САЩ и навсякъде, където се използва DSM-5, синдромът на Аспергер вече не е официална диагноза“, казва д-р Кристофър Ханкс, лекар по вътрешни болести в Медицинския център в Уекснър, в държавния университет в Охайо, който лекува аутистични разстройства.
Сега широкият спектър от симптоми се включва в общото „разстройство от аутистичния спектър". „DSM описва разстройството от аутистичния спектър като „леко, умерено или тежко", въпреки че критериите за разграничаване между тези три нива са малко неясни и все още не са валидирани", обяснява д-р Дейвид Мандел, професор по психиатрия в Медицинския факултет на университета в Пенсилвания и директор на Центъра за психично здраве пред сайта Health.
Мендел припомня, че Ханс Аспергер, педиатърът, на когото е кръстено състоянието, е бил нацист и „инструмент на нацистката партия“. Според него „изследователите и клиницистите в тази област с основание са нетърпеливи да се отдалечат от ужасното му наследство".
Сега синдромът на Аспергер и аутизмът се считат за една и съща диагноза - тоест те са част от разстройството от аутистичния спектър. Преди, синдромът на Аспергер се е разглеждал като различен от ASD, тъй като хората със синдром на Аспергер са свръх интелигентни и притежават високи езикови умения, според клиниката в Кливланд.
