Здраве8 юни 2021

Тези деца не играят и им е трудно да се усмихват, те чакат нашата помощ

Петиция събира подписи за спешното изграждане на Национален център за детско здраве

Снимка: Витолда Клайн, Unsplash

Таня Андреева е педиатър, детски ревматолог в Специализирана болница за активно лечение по ортопедия „Проф. Бойчо Бойчев”. Вчера тя публикува на страницата си във фейсбук това изпълнено с болка и решимост обръщение към хората. С молба да подпишат петицията „За истинска детска болница". „Моля ви, подкрепете петицията и я споделете: Длъжни сме пред нашите деца и внуци да рестартираме целия процес и да изградим най-накрая Националната детска болница по правилния начин" - пише д-р Андреева.

„Истории като тази мога да разкажа много. Познавам тези деца, те не играят и им е трудно да се усмихват. Те чакат нашата помощ. Виждам ги всеки ден. И няма застраховани. Утре може да се разболее моето дете или вашето. Докато не направим така, че в България да има най-добрата възможна педиатрична грижа, няма как да бъда спокойна като лекар и като родител" - разказва д-р Андреева.

Ето целия текст, който призовава обществеността и управляващите да приковат внимание върху един от най-важните проблеми на съвремието ни и да започват да действат по решението му.

Точно преди да завърша първата си специализация, в болницата дойде дете с болки в крака. След прегледа и събраните изследвания вече ни беше ясно, че то има онкологично заболяване. Тогава се започна обикалянето по болниците. В специализираната детска болница няма ядрено магнитен резонанс, за да видим формацията. Звъним до „Иван Рилски": „Моля те, детето е зле, има ли как да му направим ЯМР днес?" Откарваме детето със зловещи болки до ядреномагнитния в съседната болница.

Следва консултация с онколог. Аз, майката и детето в служебната кола на болницата с цялата документация, през задръстванията до детската окохематология в ИСУЛ. Майката ме пита в колата: „Защо отиваме там?". Аз: „"За да консултираме детето и да доизясним състоянието му." „Ама там е онкологията. Страшни ли са нещата, че ни водите там?" (диагноза се съобщава след потвърждение, тогава нямахме такова, само предполагахме).

В този момент нещо ме стяга за гърлото и едва се сдържам да не се разплача: „Трябват още изследвания, но всичко ще бъде наред."

Пътят след консултацията е ясен - Детска хирургия - „Пирогов" и биопсия. Следва нова хоспитализация в „Пирогов", биопсия, допълнителни изследвания, хистологичен резултат. После отново в детската онкохематология. Терапия, процедури, още изследвания и пак в „Пирогов" за радикална операция. И пак в онкологията за долекуване.

Преброихте ли болниците? Четири са. В този случай. Стигали сме и до 10. Знаете ли колко са телефонните разговори, които проведохме за да се случи всяко изследване и консултация в друга болница? И аз не знам - много бяха и всичко започват с „колега, моля те, нали си ми приятел!" Добре, че колегите са разкошни и се борят геройски със системата.

Има ли смисъл да описвам стреса, който тези родители и детето изживяха през цялото това обикаляне между болници? Как може да са сигурни, че ако в тази болница не можем да осигурим цялостната диагностика и лечение на детето им в следващата това ще е възможно?

Така бавно и с много нерви и усилия от страна на лекарите, детето извървя дългия път на диагностика в родното ни детско здравеопазане и стигна до заветното лечение.

Представете си, ако имахме една сграда, в която най-добрите тесни детски специалисти от всички области работеха заедно и имаше пълното оборудване за цялостна диагностика и лечение на това дете. Колаборацията между лекарите щеше да е многократно по-лесна, обсъжданията на всеки отделен случай биха ставали в зала, а не по телефона. Нямаше да се налага да се мине през половин София за една консултация, а нужният лекар би дошъл от съседното отделение. Тогава до диагнозата щеше да се стига многократно по-бързо и добрият изходът от лечението би бил по-сигурен.

Да опиша тази история в конкретика за мен е особено трудно. Не съм го правила досега за да не засегна някое от децата и семействата им, затова героите в разказа остават анонимни. Много от родителите, които не са се сблъскали челно със системата, не осъзнават какво се случва с тежко болните български деца и през какво минават техните семейства. Вероятно и затова подкрепата на петицията ЗА истинска детска болница достига едва 11 хиляди подписа. Дано повече хора прочетат и осъзнаят, че болестите се случват и за съжаление всеки може да е в главната роля на този разказ.

От 2017 г. слушаме празни обещания. Виждаме нелепите решения взети от кабинета на Борисов, които още не можем да поправим. Днес имаме нов премиер и нов здравен министър. Настояваме пред тях да прекратят договора за реконструкция на онзи разпадащ се строеж, който нелепо беше пробутан, вместо нов проект и нова сграда за детската болница. Искаме най-накрая да има обществен съвет, който да контролира процеса и никога повече да не се повтарят безобразията случили се изминалите 3 години.

„Чакаме и се молим за тази болница от десетилетия. Чакахме я и през последните 12 години. Старият строеж щял да стане по-бързо, твърдяха управляващите. Не, ще бъде бавно, мъчително, компромисно, скъпо, а след откриването му ще се окаже, че получаваме механичен сбор от легла, но не и детско здравеопазване" - пише в петицията.

Държавата има една основна функция и тя е да се грижи за интереса на гражданското общество. Не за нечии частни интереси, нито фирмаджийски, нито ведомствени.

Затова отново настояваме правителството да започне на чисто процеса на изграждане на модерна и качествена детска болница, която ще служи на обществото през следващите най-малко 50 години", казват лекарите.