Здраве6 декември 2022

Пушачите са изложени на по-висок риск от 56 различни заболявания

В Китай тютюнопушенето убива 1 000 000 души годишно

снимка: iStock

Ново проучване в Китай установи, че пушачите са изложени на повишен риск от 56 различни заболявания. Вътре са няколко вида рак, болести на мозъка, черния дроб, панкреаса и дори очите.

Тютюнопушенето остава една от най-сериозните заплахи за общественото здраве в световен мащаб, особено в страните с ниски и средни доходи. В Китай тютюнопушенето се свързва с над един милион смъртни случая всяка година, а броят на пушачите нараства. Новото проучване на Оксфордския университет и няколко китайски институции, прави сравнителен анализ на здравето на заклети непушачи, редовни пушачи в миналото, но спрели и действащи пушачи.

Проучването, продължило 11 години и събирало данни от 512 000 възрастни, посочва 85 причини за смърт и 480 различни индивидуални заболявания при пушачите. Данните идват от China Kadoorie Biobank. Много повече от изследваните мъже някога са пушили редовно - 74,3% в сравнение с 3,2% от жените.

„Около две трети от младите китайски мъже стават пушачи. Повечето от тях не са навършили 20 години, когато започват. Ако не спрат, около половината от тях в крайна сметка ще бъдат убити от навика си", беше строгото предупреждение на професор Лиминг Ли, един от ръководителите на проекта.

Най-високият риск е от рак на ларинкса. Мъжете, които редовно пушат и живеят в градски райони, са изложени на най-висок риск от заболяване и смърт, защото почват съвсем млади и пушат повече от връстниците си в селските райони.

Добрата новина е, че при спрелите пушенето преди някакви сериозни здравословни увреждания, след 10 години непушене, рискът от сериозна болест намалява и се изравнява с нивата на тези, които изобщо никога не са пушили.

Сред 56-те най-често срещани заболявания при пушачите от двата пола са: рак на белите дробове,
стомаха и пикочния мехур, диабет, сърдечен удар, аортна аневризма, пневмония, язва на стомаха и катаракта.

Проучването е публикувано в The Lancet Public Health.

Източник