Здравед-р Иван Добринов / 6 април 2023

Наркологичната помощ в България отдавна е изгубила всякакъв здрав смисъл

Пациентите и техните близки се сблъскват с малобройни, преуморени и прегорели служители, опитващи се да оцеляват

Снимка: Авторът

Д-р Иван Добринов е лекар психиатър в Държавната психиатрична болница в Раднево - най-голямата психиатрия в страната. Той е шеф на шесто мъжко отделение, където се възстановяват хора с алкохолни и наркотични зависимости. Години наред той пише статии в медиите и социалните мрежи, дава интервюта, участва в предавания, като непрекъснато алармира обществеността за непоносимите условия за лечение и работа в държавните психиатрии у нас. Използва всички трибуни, за да разкаже за бедствената обстановка, в която той и колегите му са принудени да изпълняват служебните си задължения - да връщат към живота хора с тежки наркотични зависимости и трайни увреждания. Финансовите ресурси, които държавата отпуска, не стигат дори елементарно да се покрият нуждите и на болните, и на лекуващия персонал, но от десетилетия нищо не се променя, ситуацията се влошава. Изливат се огромни средства по програми (уж) за превенция и различни проекти за хепънинги, както и за безсмислени печатни (уж) образователни материали, но в самите отделения на психиатриите, на огневата линия, където се спасяват животи, мизерията е невъобразима.

Ето последната публикация по темата на д-р Иван Добринов на страницата на Шесто мъжко отделение на Държавна психиатрична болница - Раднево във фейсбук, която той е озаглавил "Да яздиш умрял кон".

Индианците от племето Дакота казвали: „Когато забележиш, че яздиш умрял кон, слез от него!“. Вече 26 години работя в държавна психиатрична болница. Усещането е същото. Няколко пъти се засилвах да напускам, но различни събития отлагаха това трудно решение. Абсурдите винаги са били част от ежедневието ни и никой вече не се впечатлява от тях.

Това устройва напълно управляващите „отговорни“ бюрократи, създава им илюзията, че нещата някак вървят. Потресаващата им некомпетентност убива всяка надежда. Дебелокожото им безхаберие ги кара да се чувстват комфортно. Те са самодоволни и самодостатъчни, демонстрирайки властта си да не правят нищо. Да търсим съвест в поведението им е загуба на време.

Братът на наш пациент веднъж заяви, че работим „на магия“. За съжаление никой от нас не е завършил съответното магьосническо училище и се налага ежедневно да импровизираме. Малкото оцелял персонал е оставен да се гърчи без подкрепа, без обучение, без ясни правила, без достатъчно средства, без сигурност за живота и здравето си. Пациентите и техните близки очакват качествена помощ, но се сблъскват с малобройни, преуморени и прегорели служители, опитващи се да оцеляват.

На сайта на Министерство на здравеопазването отдавна виси Наредба № 24 от 7 септември 2004 г. за утвърждаване на Медицински стандарт „Психиатрия“. Едно прекрасно творение, регламентиращо високото качество на психиатричната грижа у нас… Паралелна реалност от хартия, замазваща очите на обществото и международните организации. Когато веднъж им писах за зловещия контраст, ми отговориха, че това са мои „виждания“. Препоръчаха ми да се уча.

Наркологичната помощ в България отдавна е изгубила всякакъв здрав смисъл. Традициите на видните специалисти, като проф.Тодор Станкушев, д-р Васил Пеев и техните съмишленици са потънали в прах и мухъл. Бойните коне са мъртви. Заменени са с нескопосани въртележки в долнопробен лунапарк. Свят ни се завива от веселяшките им реклами, хвалби и потресаваща наглост.

Поредният здравен министър образува сериозна работна група, за да се бори със „снус“. Преди него се бореха с райския газ. Още по-преди – с наргилетата. „Борците“ изразходват малкото заделяни средства за шумни и безрезултатни кампании. Работните групи нищо не изработват. Пáрата отново отива в свирката…

Семействата на засегнатите младежи са в капан. Дори да могат да си позволят скъпоструващото лечение в частни луксозни центрове, гаранция за успех няма. Фрагментираните звена не могат да осигурят стабилност във времето.

Когато медиите пак гръмнат със зловещи заглавия по повод поредната трагедия, предизвикана от надрусан или пиян младеж, институциите се сещат за живковисткия принцип: „Да се снишим, другари!“. И да, всичко отзвучава за няколко дни. До следващия път. Дотогава ще скандираме: „За превенцията и срещу наркотиците!“. И ще броим труповете.

В другите държави отдавна са изградили система за обхват на хората с проблемна употреба на психоактивни вещества. Обучителите по зависимости обясняват системния подход в тази сфера с една много сполучлива аналогия - автомобилът. Наш преподавател казваше: „Не може да пътувате от София до Бургас с предното ляво колело.“ Дори да имате всички части, те трябва да бъдат съвместими, правилно сглобени и синхронизирани. Иначе няма да потеглите. Просто е!

Обаче конете са мъртви, а автомобил няма. Налага се да ходим пеша…