Снимка: Wikimedia Commons
Има прилики между начина на живот на някои животни в природата, които съществуват десетилетия наред, необезпокоявани от хода на световните процеси и простичкия живот на шампионите по дълголетие в някои земни територии. „Форбс“ разказва за неотдавнашно изследване на така наречените „сини зони“, проведено от Дан Бютнер и Сам Скемп.
В тези територии е най-високата концентрация на столетници (например Окинава, Япония и Сардиния, Италия). Учените са категорични, че начинът на живот играе най-важна роля за дълголетието и цялостното здраве. Жителите на тези области имат общи навици, които допринасят за по-дълъг и по-здравословен живот.
Общото е растителна диета, ежедневна физическа активност и силни връзки в общността. Различните практики като намаляване на стреса, чувство за цел и религиозна дейност допринасят за увеличаване на продължителността на живота.
Исторически записи, документирали битието на Жан Калман, най-дълго живелият човек в света – до 122 години, говорят за важността на личната рутина за постигане на дълголетие. Калман водела простичък, но активен живот. Правела леки ежедневни упражнения, понякога прочистващи диети и не е избягвала удоволствия като шоколад и порто. Въпреки нетрадиционните си навици като тютюнопушенето, тя била умерена във всичко, припомня „Форбс“.
Вайълет Браун от Ямайка приписва своите 117 години на диета с високо съдържание на протеини и избягване на преработени храни.
Джордж Джонсън, американец, който е живял до 112 години, се противопоставял на традиционните диетични тенденции и предпочитал да хапва колбаси и вафли. На закуска, обяд, а понякога и на вечеря. По някакъв начин целият този холестерол никога не му попречил. Той умира от пневмония през 2006 г.
Освен биологичните дадености и навиците, културните традиции също имат значение. Например концепцията за икигай в Япония отразява целенасочен и смислен живот, който насърчава психическото благополучие – ключов фактор за здравето на населението от тази синята зона.
Изследванията показват, че среди, които насърчават движението, социалното взаимодействие и ограниченото излагане на замърсители, също увеличават шансовете за дълъг живот. Намаляването на приема на калории без недояждане може също да забави стареенето и да увеличи продължителността на живота на организми от дрожди до примати, установиха учени.
