Любопитно9 февруари 2023

Не съм изглеждала толкова добре през последните 70 години

Отдавах се на удоволствие, когато можех. Действах ясно и морално, без съжаление, казва Жан Калман, живяла 122 г. и 164 дни.

Снимка: Wikimedia.org

Жан Луиз Калман е живяла 122 години и 164 дни. Родена е в Арл, Франция, на 21 февруари 1875 г. Айфеловата кула е построена, когато е била на 14 години. По това време тя се запознава с Винсент Ван Гог. „Той беше мръсен, лошо облечен и неприятен“, припомня си тя в интервю, дадено през 1988 г. Отива си от този свят на 4 август 1997 година. Надживява мъжа си, дъщеря си, брат си, зет си, внука си дори. Остава без роднини още през 1963 г. Живее сама от 88-годишна възраст до 110-ия си рожден ден, когато решава да се премести в дом за възрастни хора.

Да надживееш всички

Когато е на 85, решава да се върне към любимата си фехтовка, кара колело докато не навършва 100 г. На 114-годишна възраст участва във филм за живота си, на 115-годишна възраст й правят операция на бедрото, а на 117-годишна възраст се отказва от пушенето, което е започнала на 21 през 1896 г. Тя не се отказва от цигарите, защото са вредни за здравето й, а защото вече е почти сляпа и ръцете й треперят, а тя мрази да моли някого за огънче.

През 1965 Жан е на 90 години и няма наследници. Тя подписва сделка за продажба на апартамента си с разсрочено плащане с 47-годишния адвокат Андре-Франсоа Рафрей. Той се съгласява да й плаща месечна сума от 2500 франка при условие, че ще наследи апартамента й след смъртта й. Съдбата обаче не е благосклонна към Рафрей - не само, че плаща вноски на Жан 30 години, но и умира преди нея на 77 г. Вдовицата му по силата на договора била задължена да продължи да плаща на мадам Калман до края на дните си.

Жан запазва острия си ум. На 120-ия й рожден ден журналисти я питат какво бъдеще очаква. Отговорът й: „Много кратко...“. В края на друго интервю журналистът казва: „Госпожо, надявам се да се видим отново по някое време догодина. Жан отговаря: „Защо не? Не си толкова стар, пак ще си тук!“

Жан Калман:
Влюбена съм във виното.
Всички бебета са красиви.
Мисля, че ще умра от смях.
Забравена съм от нашия Бог.
Имам само една бръчка и седя върху нея.
Никога не слагам спирала. Смея се, но не плача често.
Ако не можеш да промениш нещо, не се тревожи за това.
Винаги запази усмивката си. Така обяснявам дългия си живот.
Виждам лошо, чувам лошо и ми е зле, но всичко е наред.
Имам огромно желание за живот и голям апетит, особено към сладкишите.
Имам железни крака, но да ви кажа истината, започват да ръждясват и малко да зацепват.
Отдавах се на удоволствие, когато можех. Действах ясно и морално, и без съжаление. Аз съм голяма късметлийка.
Да си млад е състояние на духа, то не зависи от тялото на някого. Всъщност все още съм младо момиче, не съм изглеждала толкова добре през последните 70 години.

Ежедневие в старческия дом

Иска да я будят в 6:45 ч всяка сутрин и започва деня с дълга молитва на прозореца си. Благодари на Бог, че е жива и за красивия ден, който настъпва. Понякога пита Бог на висок глас защо е оставена жива толкова дълго. Седнала на креслото си, тя прави гимнастика със слушалки на ушите. Упражненията й включват предимно разтягане на ръцете и краката. Сестрите отбелязват, че тя се придвижва по-бързо от останалите обитатели на дома, които са с по 30 години по-млади от нея. Закуската й се състои от кафе с мляко и сухари.

Обтрива се сама фланелена кърпа (вместо душ). За лицето си ползва само сапун, зехтин и пудра. Сама мие чашата, чинията и приборите си. За обяд предпочита сотирано телешко месо.

Не пропуска десерт. Когато й се предложи, с охота хапва пържени и пикантни храни. Прави си плодови салати ежедневно с банани и портокали. Обича шоколад, понякога изяжда килограм на седмица. След ядене пуши цигара Dunhill и пие малко портвайн. Следобед дремва за около два часа в креслото си, след което посещава другите обитатели на дома по стаите им. Обсъжда с тях новините, чути по радиото. Вечеря рано и набързо. Връща се в стаята си, слуша музика, пуши последна цигара и си ляга към 22 часа. В неделя ходи на литургия, а в петък на вечерня. Общува с Бог.

Дали дъщеря й Ивон не се представя за майка си?

През 2018-а руският математик Николай Зак в екип с геронтолога Валери Новоселов в продължение на месеци анализират биографии, интервюта, снимки, архивите на Арл - градът в Южна Франция, където е живяла Жан Калман, както и спомени на хора, които са я познавали. „Анализът на всички тези документи ме доведе до заключението, че дъщерята на Жан Калман - Ивон, е приела самоличността на майка си“, заявява г-н Зак пред АФП.

Изследователят изчислява, че през 1934 г. от плеврит е починала самата Жан Калман, а не единствената й дъщеря Ивон. Тогава Ивон взема самоличността на майка си, което би й позволило да избегне плащането на данък върху наследството. (А то не било малко, съпругът на Жан е бил богат, тя никога в живота си не е работила.) Според хипотезата на Зак Ивон умира през 1997 г. на 99-годишна възраст, а за света си отива Жан Калман - на 122 г.

За да стигне до тези предположения Зак анализира включително ръст, цвят на очите, формата на челото - данни, взети от паспортите на майката и дъщерята, рови се и из архивите на застрахователите. Стига се дотам, че в академичните среди започва да се говори за ексхумация на тленни останки.

На въпрос от AFP френският демограф и геронтолог Жан-Мари Робин, който е участвал в потвърждението от Книгата на рекордите на Гинес за възрастта на Жан Калман, твърди, че „никога не е имал съмнения относно автентичността на документите“. Според него руските учени са произвели „клевета по отношение на нейното семейство“.