Здраве27 март 2025

Чревното здраве e един от ключовете към дълголетието

Ново проучване на гените на свръхстолетницата Мария Браняс разкрива интересни резултати

Снимка: Wikimedia Commons

Мария Браняс Морера почина през август 2024 г. на 117-годишна възраст. Ново проучване на нейните гени, микробиома и начина на живот разкрива, че клетките на Браняс действат така, сякаш са 17 години по-млади от нейната биологична възраст. Чревният й микробиом поразително приличал на този на бебе. Тези фактори – съчетани със здравословни навици през целия живот – може да обяснят как Браняс и други свръхстолетници са успели да живеят толкова дълго и спокойно в добро здраве.

Самата Браняс, която е родена в Сан Франциско през 1907 г. и е прекарала по-голямата част от живота си в Каталуния, Испания, споделяше приживе, че дълголетието й се дължи на „късмет и добра генетика“.

Добри гени, но и добър начин на живот

Според генетикът Манел Естелер от университета в Барселона, дълголетието на Браняс се дължи преди всичко на нейния „привилегирован геном“. Нейната ДНК съдържа вариации, свързани с по-силна имунна система, защита срещу сърдечни заболявания и намален риск от рак. Но може би още по-забележителна се оказала нейната биологична възраст, изчислена чрез увеличаване на метилирането на ДНК – епигенетичен механизъм, който модифицира ДНК, без да променя основната последователност. По тази мярка клетките на Браняс са 17 години по-млади от действителната й възраст.

Те открили и мутации в гени, свързани с имунната дейност, здравето на сърцето и защитата на мозъка.

В САЩ от население от 337 милиона души през 2024 г. е имало 101 000 столетници. Столетниците в момента съставляват едва 0,03% от общото население на САЩ и се очаква да достигнат 0,1% през 2054 г. През 50-те години на миналия век е имало само 2300 американци на възраст 100 и повече години.

Япония е страната с най-много хора на сто и повече години. Но само 6,1% от тях са на възраст между 105 и 109 години и само 0,2% са на възраст над 110 години (суперстолетници).

Чревен микробиом като на бебе

Забележително е, че Браняс е имала само леки заболявания в по-късните си години – болки в ставите и загуба на слуха, но запазва ясния си ум до самия край.

Браняс избягвала алкохола и пушенето, обичала ежедневните разходки и се придържала към средиземноморска диета, богата на плодове и зеленчуци. Ядяла по три кисели млека на ден. Изследователите вярват, че тази диета може да е помогнала за култивирането на чревен микробиом, който е необичайно млад.

„Микроорганизмите са от решаващо значение за определянето не само на метаболитния състав на нашето тяло, но и на възпалението, чревната пропускливост, когнитивните способности и здравето на костите и мускулите“, пишат изследователите.

Имунната система и метаболизмът на Браняс също били необичайни за нейната възраст. Използвайки секвениране на едноклетъчна РНК, изследователите определили различните видове имунни клетки в нейната кръв. Те открили необичайно изобилие от свързани с възрастта В-клетки, вид имунна клетка, която обикновено се натрупва при по-възрастни индивиди и е свързана с автоимунни заболявания. Въпреки това, жената нямала признаци на подобни старчески състояния.

Топлотата на семейството и приятелите – рецепта за дълголетие

Анализът на кръвта й разкри изключително ефективен липиден метаболизъм. Тя имала много ниски нива на VLDL холестерол и триглицериди - и двата показателя са свързани със сърдечно-съдови заболявания. Нивата на HDL холестерола, „добрият“ холестерол, били доста високи. Този ефективен липиден профил е свързан с намален риск от деменция и други заболявания, свързани с възрастта.

Браняс била заобиколена от семейството и приятелите си, избягвала стреса и оставала активна както психически, така и физически. Тези полезни навици предотвратяват деменцията и други увреждания, свързани с възрастта.

„Картината, която излиза от нашето проучване, показва, че изключително напредналата възраст и лошото здраве не са неразривно свързани“, казват учените.

Жената е преживяла две световни войни, Гражданската война в Испания, грипната пандемия от 1918 г. и пандемията от COVID-19.

Изследванията са публикувани в сървъра BioRxiv.

Източник