изображение: iStock
Колко пъти на ден мислите за дишането? За повечето хора отговорът е никога (или най-много почти никога). Дишането е функция на автономната нервна система, която телата ни изпълняват автоматично. Това е същата система, която поддържа кръвта да циркулира във вените ни, храната да се движи през храносмилателния ни тракт и водата и електролитите да насищат клетките ни – всичко това, без да се налага съзнателно да мислим за това.
Какво е съзнателно дишане
Казано по-просто, дихателният процес (дишането) е една от онези критични телесни функции, създадени да работят на автопилот, и то с основание – в противен случай бихме умрели. Липсата на необходимост да мислим за дишането ни позволява да съсредоточим енергията си върху по-важни задачи в живота. Това включва дейности като работа, учене и обичане – нито една от които не изисква съзнателно да си спомняме да поемаме ритмично дишане няколко пъти в минута.
В същото време, хората имат способността да контролират дишането си, ако изберат да го правят. Чували сте израза „поемете дълбоко въздух“, който често се използва като начин да помогнете на някого да запази спокойствие в трудна или стресираща ситуация. Идеята зад този разговорен израз е, че по-пълното и по-бавно дишане може да помогне за обезвредяване на физиологичната реакция „бий се или бягай“, която се появява по време на стресови моменти. Тази реплика е с дълбоки лечебни възможности. Тя е естествена лечебна дихателна техника.
Съзнателното дишане подобрява състоянието на благополучие. То помага за овладяване на необуздания адреналин. Това от своя страна помага за уравновесяване на ума и нормализиране на сетивата. Но съзнателното дишане има и ползи на клетъчно ниво. По контролиран начин по-дълбокото и пълноценно дишане може да повлияе положително на редица физически аномалии.
Как работи съзнателното дишане
Най-често срещаните имена за това действие са темпово дишане, диафрагмено дишане и дълбоко дишане. Всичко е свързано със съсредоточаване върху поемането на дълги, дълбоки вдишвания, докато се „свързвате“ с преживяването на дишането като поддържате състояние на спокойствие.
Използвайте диафрагмения мускул за всяко вдишване и издишване. Когато диафрагмата ви е задействана, тя ще се свие и ще се движи леко надолу, позволявайки на междуребрените мускули, обграждащи гръдния кош, да издърпат ребрата нагоре и навън. Това от своя страна позволява на белите дробове едновременно да се пълнят и издишват ритмично.
Съзнателното дишане има силата напълно да преориентира хомеостазата на тялото ви като помага за коригиране на неравновесието на ума, духа или физическото състояние. Ето защо то често се предлага като част от холистични терапии, които признават всички аспекти на човешкото съществуване, включително ума, тялото и душата.
Какво казва науката
Макар все още да се възприема като „алтернативен“, този мистичен подход към лечението се препоръчва от официалната наука. Многобройни рецензирани проучвания потвърждават ползите от съзнателното дишане като начин за справяне с разнообразни психологически и физически заболявания.
Резултатите от съзнателното дишане са подобрена имунна функция, понижено кръвно налягане, облекчаване на симптомите на астма и на други психологически и свързани със стреса здравословни състояния.
Съзнателното дишане помага на мозъка да обработва информацията по-успешно и да подобри цялостния психологически профил на човека. Това допринася за устойчиви подобрения в когнитивните функции – способността на човек да мисли, да обработва и разбира информация и да остане емоционално стабилен в процеса.
Контролирано дишане при лечение на рак
Съзнателното дишане играе важна роля в лечението на рак. След като то доказано подобрява клетъчната оксигенация и метаболизъм, е логично да се предположи, че може да промени вътрешната среда на тялото по начин, който я прави неблагоприятна за растежа и оцеляването на раковите клетки. Те мразят кислорода, защото метаболизират анаеробно.
Чрез насищане на тялото с кислород чрез дълбоко дишане и други техники за оксигенация, лекарите са помогнали на много пациенти с рак да постигнат подобрение.
Кислородът е убийствен за раковите клетки, както и за вредните бактерии и вируси, които обичат да виреят в среда с недостиг на кислород. Тази фундаментална истина носи на д-р Ото Варбург Нобелова награда за физиология и медицина още в далечната 1931 г. В своите трудове той подробно обяснява как образуването на ракови клетки винаги е свързано с кислородна дихателна недостатъчност. Когато тялото не получава достатъчно кислород – се появява ферментацията. Здрави клетки се видоизменят във ферментиращи анаероби.
Д-р Уендъл Хендрикс, известен молекулярен биолог, двукратен Нобелов лауреат и носител на Нобелова награда за изследване на рака, е съгласен. Според него: „Ракът е състояние в тялото, при което окислението е толкова изчерпано, че клетките на тялото са дегенерирали отвъд физиологичния контрол.“ А мнението на д-р Артър К. Гайтън, публикувано в „Стандартния учебник по медицинска физиология“, гласи: „Всички хронични болки, страдания и заболявания са причинени от липса на кислород на клетъчно ниво.“
