Мари-Жинет Ро е психотерапевт и обучител с канадски произход, който от близо 20 години изследва основите на психобиологията – дисциплина, която свързва болестите с нерешени емоционални конфликти. Опирайки се по-специално на откритията на д-р Клод Сабá, д-р Хамер (основател на Новата германска медицина), Карл Юнг, тя обяснява как дълбок вътрешен шок може да предизвика биологичен отговор, понякога под формата на тумор, болест или разстройство в работата на орган или система.
Гледайте участието на Мари в предаването ни LIVE в 8 със Списание 8,
което ще се проведе утре (вторник) от 20 ч.
което ще се проведе утре (вторник) от 20 ч.
– Още от детството си усещах, че не сме само тяло – ние сме душа, дух, енергия, свързани с природата и с други измерения. Това осъзнаване ме подкрепяше през трудностите.
Когато сестра ми почина, започнах да се питам дали наистина живея духовно. Вярвах в прераждането, интересувах се от метафизика, а чичо ми ме запозна с регресията – връщане в минали животи. В същото време учех инженерство – странно съчетание, нали? Харесвах точните науки, но не усещах призвание в тях. Бях притисната между очакванията на работното място и личните си стремежи. Тогава, около 20-годишна, срещнах учението на Омраам Михаил Иванов почти случайно. По онова време говорех със сестра ми за пророчествата на Нострадамус. Тя каза: „Учителят говори за това“ – и извади книга. Започнах да я чета още същата нощ и бях дълбоко докосната. Тя сякаш отговаряше на въпроси, които дълго носех в себе си. Поисках още книги. Оказа се, че по това време е в Канада и изнася лекции в Монреал. Заминах – бях сама, не познавах никого от общността. Всички бяха облечени в бяло, правеха движения, които не разбирах.
Това беше първата ми среща с това учение. Година по-късно направих велопоход във Франция и Швейцария, който завърши в ия, духовната школа на Омраам. Прекарах шест седмици там, като слушах лекциите, медитирах по изгрев, пеех и присъствах на паневритмия. Там за пръв път срещнах и самия Учител. В живота си съм се докосвала и до други духовни учения – като това на Йогананда, била съм в Индия, – но за мен това е моят път. Това учение ми даде разбиране за себе си, за смисъла на живота и как да въплътя духа в тялото си. Това е път, който изисква работа, но води към съзнателност и цялостност.
Напуснах инженерството и започнах да се интересувам от холистичната медицина. Станах акупунктурист, защото ме вълнуваше връзката между емоциите, енергийното ни тяло и физическото ни здраве. Работих с китайска медицина, с една невероятна жена — Маргaрет де Сюрани, която ме научи на богатството на психологията на традиционната китайска медицина.
– Разкажете ни за нея, каква е историята ù?
– Тя е французойка, но когато аз я срещнах, беше на 80 г. и изглеждаше досущ като китайка. Написала е 30 – 40 книги за кабала и астрология. Беше много вещ астролог, но работеше с психологията на старата китайска медицина. Омъжила се е за 25 години по-възрастния от нея Геза де Сюрани. Истински ясновидец, който владееше и излизане от тялото. Веднъж, докато били годеници и тя го чакала да се прибере, той я навестил като дух, тя се изплашила, помислила, че е умрял. А той ù казал: „Не ме пипай, жив съм. Дойдох само да ти кажа, че няма да дойда с влака в 5 ч., а с по-късния“. Когато се жени за него, тя не вярва в астрологията, но той е много добър в нея и ù доказва, че тя помага дори за лекуване на хора. С годините тя и системата ù станали много известни. Когато била на 60 години, се разболяла и се излекувала с китайска медицина. Написала книга за графологията. Намерил я един китаец, дошъл в дома ù и казал, че той и други посветени искат да я учат на китайска философия, но при условие че чете само книгите, които те ù разрешат. От този човек тя получила огромно знание — за работата с идзин, с енергийното изчистване, с психологията зад болестите.
– Кои са другите ви учители?
– Клод Сабá. Попаднах на работата на доктор Клод Сабá – „Цялостна биология на живите същества“, и тя ме впечатли силно: даваше ми подредба, с която да помогна на хората да открият истинските корени на своите болести. Разбрах, че травмите от детството, от предците ни или от майката по време на бременността оставят отпечатък в подсъзнанието ни и могат да се проявят по-късно – било то като рак, кожни заболявания, проблеми с връзките или работата.
Преди да открия психобиологията, години наред се чудех защо не успявам да намеря човек, с когото да изградя семейство. Влюбвах се в прекрасни мъже, но сякаш не бях „избрана“ от тях. Това ме караше да се чувствам недостойна. По време на един семинар с доктор Сабá чух пример, който ме потресе – една жена с рак на гърдата имала същия подсъзнателен конфликт като мен: този на т.нар. невъзможно семейно гнездо. В онзи миг осъзнах, че несъзнателно живея това, което е било решение за майка ми – тя забременява с мен, но много скоро страда много от това, че не е била приета от семейството на баща ми. Тогава за нея времената са ужасни и тя не може да направи нищо по въпроса... Бременна, тя се чувства заседнала в това положение. По-късно сподели с мен: „Ако знаех, че ще бъде толкова ужасно, никога нямаше да се омъжа“. Това е, което е записано в мозъка на бебето като спомен и което обяснява защо по-късно пътувах, успявах в много неща освен в изграждането на семейство. Подсъзнанието ми не го позволяваше, това наистина беше най-добрият отговор на конфликта на майка ми. Това осъзнаване ме разтърси — преживях го дълбоко и силно, но след това нещо в мен се промени. Сякаш свалих чуждия товар. Изплаках цялата болка. Позволих си да я почувствам. Казах си: „Това беше историята на мама. Аз мога да имам друга история“. Малко по-късно срещнах мъжа си. Бях си написала писмо с всичко, което искам от един партньор, и той отговаряше точно на това описание. Женени сме от 19 години – не всичко е съвършено, разбира се, но живеем в истински топъл съюз по любов.
Доктор Сабá и неговата психобиология ми дадоха подредения подход, който разглежда всяка болест като логичен отговор на подсъзнанието. Това ме вдъхнови да задълбая в миналото на хората – да разглеждам родословното им дърво, бременността на майката, важните събития в живота им. И в работата ми с хора започнаха да се случват невероятни промени.
– Разкажете ни за някои интересни случаи.
– Например работих с жена с рак на гърдата. В психобиологията гърдата е свързана с конфликта на семейното гнездо. „Гнездото“ се отнася до мястото, където можем да отглеждаме децата си в безопасност. Конфликтът може да включва деца, съпруг, майка и т.н... Когато разплетохме нейния житейски път, се оказа, че наскоро е загубила майка си и че синът ù е заминал да учи далече. За нея това беше огромна емоционална рана — усещането, че онези, за които се грижи, ги няма. Това е като символика в тялото, кърменето е програма за оцеляване в биологията, онова, което отдаваш, за да живее детето. Когато успяхме да направим връзката между страданието ù, чувството за отделяне от гнездото и нейното състояние, и да започнем процес на пускане и страдание, болестта спря да прогресира и я напусна.
Ракът на белия дроб, особено този, който започва в алвеолите, пък е свързан с темата за кислорода, а в биологията кислород означава живот. Затова основният конфликт зад този вид рак е страхът от смърт, от задушаване – буквален или символичен. Понякога ракът на белия дроб възниква като метастаза след първичен рак. Давам пример с моя клиентка – първата ù диагноза беше меланом. Веднага след това мисълта ù беше: „Ще умра, а имам две деца“. Тогава тя предизвика друг конфликт: ужасен страх от смъртта. И след три месеца ù откриха белодробни метастази. Дойде на обучение при мен, разпознахме и работихме върху страха ù от смъртта, тя разбра вътрешния смисъл на болестта си, който беше биологичният отговор на страха ù, и успя да разгадае това дълбоко чувство. Три месеца по-късно всичко изчезна. Когато открием „същинския смисъл“ на дадено заболяване, това помага на лечебния процес и ни позволява да излезем от страха и вече да не се чувстваме жертва, да направим нещо по въпроса. Но ако човек остане убеден, че не е възможно... или е заседнал с обявената фатална диагноза, това може да спре потока на изцеление.
Ще дам още един пример. Друга жена имаше миома. Мислеше, че е просто телесно образувание.
Питах я „Колко деца искаше да имаш?“ и тя ми отговори „три“. В действителност обаче ражда две и няма третото, за което копнее. Задълбочихме в това, тя стигна до травмата, освободи болката си. Няколко дни по-късно щеше да ходи на преглед. Съвсем случайно се видяхме на улицата и тя ме попита: „Възможно ли е да е от сеанса? Миомата ми я няма, лекарите не я откриха?!“.
Миома може да възникне и когато например съпругът или свекървата оказват натиск върху жената да има друго дете, но тя не може да зачене или не иска това дете.
– А циститът – какво означава в биологичен смисъл?
– При животните, например кучетата, маркирането на територия става чрез урина. Това е техният начин да поставят граници. Урината носи информация за размера на животното, неговата полова принадлежност и т.н. Другите кучета разчитат тези сигнали и уважават териториалното разпределение. При хората, когато не можем да „маркираме“ територията си – когато не можем да поставим граници, да заявим себе си, да организираме пространството си, – това се отразява върху пикочната система. Настъпва конфликт, който може да доведе до възпаление на пикочния мехур – цистит. Ето пример: съпругът ви работи в голяма компания. На коледното фирмено парти отивате с него. В един момент той е заобиколен от две млади, красиви колежки, които флиртуват с него. Вътре във вас се надига напрежение – инстинктът е да „маркирате“ територията си. Искате да го дръпнете, да го върнете при себе си. Но той отрича, казва, че си въобразявате. Това създава вътрешен конфликт, страдание, драматично е, чувствате се отстранена, не можете да изговорите усещането и няма решение. Тялото ви записва този стрес като „не мога да маркирам своята територия“ и така развивате цистит.
Самото събитие не е важно, а дълбокото чувство, което изпитваме вътре в случката. Затова никога не можем да предвидим какъв вид заболяване може да се появи от дадена житейска случка.
Друг пример: имате малко дете и току-що сте родили второ. Изтощена сте, а свекърва ви идва да помага. В началото сте благодарна. Но след няколко дни тя започва да се опитва да ви надмогне – решава какво да се яде, как да се възпитава детето, а съпругът ви я подкрепя. Изведнъж се чувствате като гостенка в собствения си дом. Искате да я изгоните, но се чувствате виновна. Всички ви казват каква сте късметлийка със свекървата си, а вие страдате мълчаливо. Ако не намерите начин да решите противоборството, тялото ще отговори от уринарния тракт. Ако обаче в един момент намерите сили да кажете: „Благодаря ти, беше ни от полза, но вече можем сами“, тогава не се разболявате.
Циститът е сигнал, че човек има трудност да поставя или защитава личните си граници. Често тези хора не могат да кажат „не“. Преглъщат, за да не наранят другите, защото се страхуват, че няма да бъдат обичани. Коренът понякога е още от утробата – ако бременна, майката е била потисната от семейството на партньора си и страда от невъзможността да постави своите граници, това се запечатва в мозъка на детето и се създава спомен и модел, който ще го доведе до същите затруднения в живота.
– И мъжките тежки заболявания ли имат корени в болезнени преживявания?
Когато разбира диагнозата, Хамер се подлага само на операция, започва да прави връзки и осъзнава, че болестта е вследствие на тази огромна загуба. Така започва да изгражда система, която днес познаваме като Нова германска медицина. Тя е част от психобиологията.
За тестисите търсим сериозен конфликт на загуба. Защо конфликтът на загуба трябва да причинява тумор на тестисите (или яйчниците)? Защото най-тежкото нещо за едно живо същество е да загуби децата си. Когато човек загуби децата си, се губи продължението на вида. Та д-р Хамер оздравява и се възстановява. Защо? Защото създава една невероятна система, която помага на хиляди хора да се излекуват. Това му дава смисъл да продължи да живее и му помага да преодолее болката. Съпругата му обаче умира пет години по-късно. От какъв рак мислите? Рак на гърдата. Защото тя не успява да преодолее. Не успява да се справи.
– Как работите с пациенти с толкова тежки загуби?
– Нашата работа е да подкрепим преминаването през скръбта и да помогнем на човека да възвърне смисъла на живота си. В случаи на сериозна загуба (като смъртта на дете) терапевтът помага на човека да се свърже отново със собствената си жизнена сила и отговорности към близките си.
Събираш всичката си духовност, всичко, което знаеш за човешката природа, за да му помогнеш да разклати кутията, в която е заключен, да излезе оттам и да намери изход. Понякога е трудно. Понякога трябва да ги разтърсиш и да кажеш: „Детето ви е загубило брат... Не бива да губи и майка си“.
– Учите ли хората как да преодолеят такива болезнени случки веднага щом се появят, за да не стигат до болести като рак?
– Да. Ключовото е да се научим да обработваме чувствата си навреме и да ги изговаряме. Когато преживеем шок, трябва да говорим за него, а не да оставаме сами със стреса си. Повечето хора разказват историята, но не споделят как са се почувствали вътрешно. Особено за духовни хора е трудно да признаят например гнева си. Дълго време вярвах, че „не бива да се гневя“. Но е важно да приемеш емоцията си – да си кажеш: „Да, ядосана съм, да, гневна съм“. Ако я приемеш, можеш да я обработиш. Пример: ядосана съм на приятел. Приемам гнева си, признавам си го. Тогава мога да направя нещо по въпроса. Но първата стъпка винаги е да си позволиш да чувстваш.
Според д-р Хамер болестта се развива в две стъпки. Първо имаш активен стадий на конфликт – това означава, че си вътре в конфликта и нямаш решение. Някои заболявания се диагностицират в този стадий. В него тялото реагира с растеж на тумор, например при рак на хранопровода: „Не мога да го преглътна, не мога да го приема“. Но когато успееш да пуснеш конфликта, започва фазата на възстановяване и тогава туморът може да се излекува. Това по никакъв начин не е панацея. Всяко човешко същество е единствено по рода си. Кожните проблеми, като екзема, обикновено възникват след конфликт на раздяла, загуба или липса на връзка с някого. При уртикария обикновено е имало продължителен гняв, свързан с чувството на раздяла. Това е като „вътрешен огън“, който трябва да излезе навън. Винаги използваме това знание с повишено внимание, топлина и уважение. Не се намесваме в медицината и клиентът остава под грижите на своя лекуващ лекар.
– Сигурно щяхме да живеем в един приказно здрав свят, ако като деца ни учеха как да боравим с чувствата и преживяванията си, вместо да се правим, че всичко ни е наред…
– О, да. Според мен децата трябва да учат тези неща още от ранна възраст. Така по-рано се научават как да се справят с трудности, как да преодоляват проблеми, как да преминават в дълбочина през болката, без тя да ги поболява. Това се превръща в част от живота им. Но както казвам, тази работа има биологична основа. Знаем, че в същността си ние сме душа — дух с неограничени възможности. Ние не сме само тяло. Но когато се въплътим на Земята, ние влизаме в определено семейство и заедно с това поемаме подсъзнателни програми от рода на клетъчно ниво. Някои са предимство, други – ограничение. Колкото повече можем да наблюдаваме себе си, да осъзнаваме какво носим, какви чувства, какви модели, и да вземем решение да не носим лошото чувство повече, това ни подсилва за промяна. А когато разберем откъде идва, става още по-лесно да се освободим и да създадем повече пространство – за духа, за душата, за това, което наистина сме.
Психобиологията се основава на разбирането, че умът ни работи чрез програми за оцеляване. Когато изживеем силна травма, която не можем да осмислим и преодолеем, мозъкът я „запечатва“ в клетките ни под формата на симптом – болка, заболяване, безплодие, страхове, неуспехи в отношенията. Моята роля е да помогна на човек да разплете своята история – да види връзките с предците, с майката по време на бременността, с важните събития в живота му. Когато осъзнае „защо“, това сякаш освобождава психиката. Човекът вече не е безпомощна жертва – той разбира смисъла на страданието си и може да предприеме нещо, за да се освободи от него. Не обвиняваме родителите или когото и да било, защото ние сме отговорни за онова, в което сме пожелали да се превърнем.
– На кои хора не помага този подход?
– Може да помогне на всеки, само е нужно да бъдем с отворено съзнание и готови да предизвикаме себе си. Изцелението е свещен път, ние не обещаваме излекуване, но помагаме на хората да се свържат със себе си, за да открият психологическото значение на своите състояния, неразположения и блокажи. За да направим това, започваме да изграждаме пъзел с линията на живота, спомените от родословното дърво и вътреутробните преживявания. Когато открием „защо“, можем по-добре да се справим с чувствата, болезнените спомени и да скърбим, да простим, да преоценим, да дадем сила и да внесем промяна в живота си. Знанието ни освобождава, но в крайна сметка любовта е лечителят. За мен изцелението е истинска вяра – да повярваш, че всяка клетка в теб съдържа мъдростта на предците ти, както и силата да живееш свободно.
– Може да помогне на всеки, само е нужно да бъдем с отворено съзнание и готови да предизвикаме себе си. Изцелението е свещен път, ние не обещаваме излекуване, но помагаме на хората да се свържат със себе си, за да открият психологическото значение на своите състояния, неразположения и блокажи. За да направим това, започваме да изграждаме пъзел с линията на живота, спомените от родословното дърво и вътреутробните преживявания. Когато открием „защо“, можем по-добре да се справим с чувствата, болезнените спомени и да скърбим, да простим, да преоценим, да дадем сила и да внесем промяна в живота си. Знанието ни освобождава, но в крайна сметка любовта е лечителят. За мен изцелението е истинска вяра – да повярваш, че всяка клетка в теб съдържа мъдростта на предците ти, както и силата да живееш свободно.