Д-р Едгар Исмаел Муньос Анхел е специалист в лечението на болката, който живее и работи в Богота, Колумбия. На повече от 102 години, той е вдъхновяващ пример за живот и мъдрост. С д-р Едгар Муньос ни свърза неговият верен приятел от България – проф. Красимир Желев, лекар анестезиолог-реаниматор и един от водещите новатори в Европа в областта на биологичната медицина, с когото ви срещнахме в брой 11/2025 г. и предаване в ютюб канала ни от 18 ноември същата година.
– Д-р Муньос, връщайки се назад, помните ли мига, в който разбрахте, че вашият път е да лекувате хора?
– Да. Има един момент, който никога няма да забравя. Може би именно тогава се роди желанието ми да стана лечител. Когато бях дете, моето по-малко братче имаше нараняване и не можеше да се движи нормално. Спомням си страха, безсилието и усещането, че понякога човек остава сам срещу болката. Тогава за първи път си зададох въпроса: защо страдаме и възможно ли е човек наистина да помогне на друг човек?
Може би точно тогава започна моето търсене. Не просто на професия, а на смисъл. Защото за мен медицината никога не е била само лечение на симптоми. Истинският лечител трябва да разбира човека – неговото тяло, душа, страхове, чувства и жизненост. С годините осъзнах, че човешкото тяло е много по-умно, отколкото си мислим. То има способността да се обновява, да се прочиства и да се връща към естественото си състояние на равновесие. Но след години натрупване на отрови, стрес, страхове и неправилен начин на живот организмът започва да губи тази способност и има нужда от помощ, за да се върне към своята пълноценна работа.
– Какво означава за вас истинското лечение?
– Истинското лечение започва на клетъчно ниво. Когато подобрим клетъчното дишане и увеличим кислорода във всяка клетка, започва да се променя цялата вътрешна работа на организма. Тялото се прочиства в дълбочина. То освобождава отровите, които са се натрупвали с години, без човек дори да го осъзнава. Тогава се задействат отново и защитните му сили. Организмът отново започва да се предпазва и да работи така, както природата го е създала. И нещо много интересно – когато тялото се прочиства, умът също се подрежда. Човек започва да мисли по-ясно, връща си съсредоточеността, вътрешният мир и силите. Много хора живеят в постоянна умора и смятат, че това е нормално. Но не е. Тялото има огромен потенциал за жизненост. Възвръщането му не е магия. То е да дадеш на организма това, от което той има нужда, за да направи онова, което вече знае как да прави.
Д-р Едгар Муньос и проф. Красимир Желев
– Затова ли обръщате толкова голямо внимание на терапии като кислородно-озоновата и невралната?
– Да, защото те работят с естествените механизми на организма. Кислородно-озоновата терапия подпомага клетъчното дишане, подобрява микроциркулацията и регулира вегетативната нервна система. А невралната терапия помага на организма да възстанови своето вътрешно равновесие. Ние често забравяме, че човекът не е просто сбор от органи. Всичко е свързано – нервна система, чувства, мисли, жизнени сили. Затова винаги казвам на пациентите си: пречиствайте не само тялото, но и духа си. Най-вече на енергийно ниво.
– Вие сте лекар с дългогодишен опит и човек, който съчетава различни подходи към здравето. Какво според вас стои в основата на дългия и пълноценен живот?
– С годините стигнах до извода, че най-важното за човека е да е в равновесие. Не само телом, но и духом, душевно, както и в светския живот. Много хора търсят една магическа формула за дълголетие, но истината е, че това е начин на живот.
Аз лично съм силно повлиян от японската философия икигай. Според мен именно там се крие една от тайните на дългия и щастлив живот – да имаш причина да се събуждаш сутрин, да чувстваш, че си полезен, необходим, че животът ти има смисъл. Почти всяка година прекарвам по няколко седмици в Япония.
Това е място, което усещам много близко духовно. Понякога дори имам чувството, че съм живял там в друг живот. Впечатлява ме тяхната култура, прилежание, уважението към човека и към природата, но най-вече начинът, по който остаряват. Там възрастните хора не се отказват от живота. Те остават дейни до последния си ден. Чувстват се част от общността и никога не губят своята роля. Това е изключително важно.
Прочетохте откъс от интервюто на д-р инж. Гинка Стоева Докато има смисъл, има и живот!, което е част от брой 7/2026 на Списание 8. Останалите теми от броя разгледайте тук.