Подкрепете ни!




Изкуство4 април 2023

„Посвещението” на Веселин Ханчев

Днес се навършват 104 години от рождението на поета

„Посвещението” на Веселин Ханчев


Веселин Ханчев е роден на днешната дата точно преди 104 години в Стара Загора. Завършва гимназиалното си образование в родния си град, а след това право в Софийски университет. Стихове започва да пише още като ученик, а за пръв път печата през 1934 г . Творческият му път минава през позициите на уредник във в. „Литературен глас”, началник на отдел за литература и изкуство в Радио София, драматург в Народната опера и в Сатиричния театър, редактор в сп. „Пламък” и в Българска кинематография. Съветник е по културните въпроси в посолството на България във Варшава и Париж. Xанчев е автор и на няколко театрални пиеси, както и на нереализирания филмов сценарий „Крали Марко“. Превежда творби от френски и руски поети, а негови стихотворения са преведени на 9 езика.

Първата му стихосбирка –„Испания на кръст"- е посветена на Испанската гражданска война (1936-39). Истинската изява на Ханчев като поет обаче става след 9 септември 1944 г. В стихотворенията, публикувани тогава („Към моите връстници”, „Епоха”), се усеща неговото гражданско и творческо израстване. Ханчев е войник сред първите редици в Отечествената война. От бойното поле, а и от общуването с останалите войници, той черпи образи и мотиви за бъдещите си произведения.

Сред най-отличителните творби на поета са стихотворенията: „Балада за бащата и сина“, „Забравиха ласки“, „Русокоса моя, чипоноса“, „Не, не мога да спя“ и др. В тях Веселин Ханчев поглежда хладно очи в очи войната и обръща лицето й към това на читателя, споделя реалистични случки и неподправена тъга. Той е прям, искрен, но и драматичен:
„Ставай! Отивай на смяна!
Чуваш ли, татко, стани!
Празен окопа остана!
Ти вместо мен се върни!“
Бавно надигнал се стария.
Гледа — момчето мълчи.
Пушката свети, изгаря го
с остри метални очи.
Стиснал я с пръсти корави,
бързо целунал синът,
после, във мрака изправен,
тръгнал по стръмния път.


Поетът се откроява ярко и със своето ненадминато чувство за хумор. Това е неговият похват за това да влее виталност в стиха, да вмъкне своите идеали и да покаже нетолерантност към всичко грозно и назадничаво в живота:
Пестили алчно, мълчешком
и дом голям градили,
децата даже в този дом
от алчност те спестили.
Лежат сред страшна пустота,
в ненавист замълчали,
не взели нищо от света
и нищичко не дали.


Едно от най-открояващите произведения, в които Ханчев е оставил своя личен почерк, е „Посвещение”
– своебразно завещание на поколенията. Такова, което само един човек, притежаващ идеали, морал и сила на духа, може да завещае. Да оставиш значима диря след себе си, да осмислиш съществуването си, да работиш над  духовното си израстване, това са мотивите на автора в него. А как звучат тези думи в нашето съвремие? Ханчев е живял във време много близко до нашето, вслушайте се в думите му...
За да останеш, за да си потребен,
за да те има и след теб дори,
ти всяка вещ и образ покрай тебе
открий отново и пресътвори.
Пресътвори ги ти като лозата,
затворила пространствата в зърна,
като дървото в плод, като пчелата,
създала мед от пръст и светлина;
като жената стенеща, в която
по-траен образ дири любовта,
като земята, връщаща богато
и облаци, и птици, и листа.
О, трябва всяка вещ да се изстрада,
повторно всяка вещ да се роди
и всеки образ, който в теб попада,
да свети с блясък, непознат преди,
и мислите да правят в тебе рани,
мъчително и дълго да тежат,
и всяка мисъл в тебе да остане
като зараснал белег в твойта плът.

Съществуват ли невидими хора? Според науката не, според късото кино – да. Изкуство

Съществуват ли невидими хора? Според науката не, според късото кино – да.

Вижте новия подбор на „Кинематограф“ и може да спечелите брой на Списание 8

Твоя единствена радост да бъде радост да даваш… Изкуство

Твоя единствена радост да бъде радост да даваш…

Три стихотворения за женската същност

Музеят Ел Прадо променя текстовете, описващи картините Изкуство

Музеят Ел Прадо променя текстовете, описващи картините

Целта е да не се засягат хората с увреждания

Всичко е любов Изкуство

Всичко е любов

В памет на Иван Иванов (16 декември 1951 - 31 януари 2024)

„Зима“ – късометражна песен за сняг и лед Изкуство

„Зима“ – късометражна песен за сняг и лед

Кинематограф ни повежда на кино пътешествие сред студовете на планетата

Няма такова нещо като прошка, хората просто имат къса памет Изкуство

Няма такова нещо като прошка, хората просто имат къса памет

Тайните истини на вселената според „истинския детектив“ Ръст Коул

Нас ще ни погуби свободата, която разрешаваме на другите и на себе си Изкуство

Нас ще ни погуби свободата, която разрешаваме на другите и на себе си

103 години от рождението на един от най-големите следвоенни писатели – Фридрих Дюренмат

Любовта започва с големи чувства и завършва с дребни кавги Изкуство

Любовта започва с големи чувства и завършва с дребни кавги

Андре Мороа: „Животът е кратък – това е разбираемо, но в сравнение с кое?“

Белведере показва онлайн 626 изложби от последните 100 години Изкуство

Белведере показва онлайн 626 изложби от последните 100 години

Всяка експозиция от сега нататък ще бъде включена във виртуалната хроника

Повей, буйни мой ветре и всяка болка в нас с обич разпилей Изкуство

Повей, буйни мой ветре и всяка болка в нас с обич разпилей

Преди 52 години си отива от този свят незабравимата Паша Христова

До 7 януари е изложбата на Златю Бояджиев в Двореца Изкуство

До 7 януари е изложбата на Златю Бояджиев в Двореца

12 зали представят творбите на големия български художник

За първи път в България: Мюзикълът „Звукът на музиката“ на сцената на Софийската опера Изкуство

За първи път в България: Мюзикълът „Звукът на музиката“ на сцената на Софийската опера

Премиерата е на 9 януари 2024 г., следващите спектакли са на 10,16, 17, 30 и 31 януари

Литературната награда „Хеликон“ тази година бе присъдена на Теодора Димова Изкуство

Литературната награда „Хеликон“ тази година бе присъдена на Теодора Димова

Отличието е за романа на известната ни писателка „Не ви познавам“

Най-страстното танго е на Карлос Гардел Изкуство

Най-страстното танго е на Карлос Гардел

„Por una Cabeza“ и до днес вдъхновява режисьори и танцьори