Изкуство21 юли 2019

„Забранено е да не показваш любовта си”

Красиво стихотворение, уж от Пабло Неруда, броди из мрежата от години

Снимка: Anneliese Phillips, Unsplash

Стихотворението „Muere lentamente" (Dying Slowly), на български преведено като „Забранено е!" погрешно приписвано на Пабло Неруда, циркулира от години в интернет, без никой да може да го спре. Чилийският поет никога не е писал тези редове, съобщават от Фондация „Пабло Неруда”.

Това не е първият път, нито пък ще бъде последният, казва изпълнителният директор на фондацията Фернандо Саес, когато някой приписва на известен поет или писател неща, които той никога не е писал и чиито истински автор е неизвестен. Фейк бе поемата уж на Борхес "Instantes", която според Мария Кодама, вдовица на писателя, е от американския автор Надин Стъри. Още по-известен фейк е приписваният на Габриел Гарсия Маркес текст "La Marioneta" (Куклата), с който колумбийският лауреат на Нобелова награда за литература трябваше да се прости с приятелите си, след като научил, че има рак. „Това, което може да ме убие, е срамът, че някои хора наистина вярват, че бих могъл да напиша нещо толкова вулгарно," каза тогава още живият Гарсия Маркес.

„Muere Lentamente" е дело на бразилската писателка Марта Медейрос, автор на многобройни книги и репортер за вестник "Нуле Хора" в Порто Алегре. Уморена от хората, които вярват, че чилийският поет е написал стихотворението, тя се свърза с фондацията на Неруда, за да установи собственото си авторство, давайки доказателство за това, доколко стиховете съвпадат в голяма степен с работата й на португалски „A Morte Devagar" (До смърт бавно), публикуван през 2000 г.

ЗАБРАНЕНО Е!
Забранено е да плачеш, без да се учиш,
да се събудиш някой ден, без да знаеш какво да правиш,
да се страхуваш от спомените си,
да се чувстваш сам.
Забранено е да не се усмихваш на проблемите си,
да не се бориш за това, което искаш,
да изоставиш всичко от страх,
да не превърнеш мечтите си в реалност.
Забранено е да не показваш любовта си,
да караш някого да плаща дълговете ти и лошото ти настроение.
Забранено е да изоставиш приятелите си,
да не помниш какво сте преживели заедно,
да им се обаждаш, само когато имаш нужда от тях.
Забранено е да не си себе си пред хората,
да се преструваш пред тези, които не те интересуват,
да се правиш на благодарен, само за да те запомнят,
да забравиш всички онези, които те обичат.
Забранено е да не правиш самият ти нещата,
когато можеш,
да не вярваш в Бог и да не създаваш съдбата си,
да те е страх от живота и от това, което той включва,
да не преживяваш всеки ден така, сякаш той е последният ти дъх.
Забранено е някой да ти липсва
без да изпитваш радостни чувства към него,
да забравиш очите и усмивката му,
само защото пътищата ви вече не се пресичат,
да забравиш миналото и да го плащаш с настоящето.
Забранено е да не се стремиш да разбираш хората,
да мислиш, че техният живот е по-стойностен от твоя,
да не знаеш, че всеки има своя път и своето блаженство,
да мислиш, че с неговата липса светът свършва.
Забранено е да не създадеш своята история,
да престанеш да благодариш на семейството за живота си,
да нямаш време за хората, които се нуждаят от теб,
да не разбираш какво ти дава животът,
както и какво ти отнема.
Забранено е да не търсиш своето щастие,
да не живееш живота си с положителна нагласа,
да не мислиш, че бихме могли да бъдем по-добри,

забранено е да не усещаш, че без Теб този свят не би бил същият.