Какво от това, че съм живял много. Аз винаги започвам отначало. С всеки един филм.

На 12 май, на 94 г., си отиде още една от големите звезди на френското кино.
Мишел Пиколи е роден на 27 декември 1925 г. в Париж. За дългия си творчески път се е снимал в над 230 роли в киното. Пиколи е бил също и продуцент, режисьор, сценарист, а театралните постановки с негово участие са неизброими.
Незабравимо ще остане участието му в емблематични за 20 век филми като „Големите маневри", „Войната свърши”, „Дневникът на една камериерка”, „Дневна красавица", „Дискретният чар на буржоазията”, „Нещата от живота”, „Винсент, Франсоа, Пол и другите”, „Голямото плюскане" и десетки други. Нека изпратим великия актьор, любим на няколко поколения киномани, с негови мисли, изречени през годините.  

• Когато преживея половината вечност, ще дойда на земята, за да ви кажа. Ще дам пресконференция...Сключих договор с Бога. Знам, че ще изживея половината вечност. Тъй като не вярвам в Бог се забавлявам, казвайки, че съм сключил пакт с Него и че благодарение на това няма да умра, това е доста приятно. ..
• Тъй както може да те съкруши момиче, така може да те обсеби и мъж. Влюбих се в Годар.
• В киното не е нужно да сте научили актьорската професия, за да сте великолепни. Там е размерът на екрана, тайната на стаята, красотата на вашия партньор. .. Ние сме в мита, но не актьорите произвеждат тази магия. Ние сме като марионетки, зависими от рамкирането, светлината, редактирането. В театъра актьорът повече контролира резултата.
• Какво е киното ли? Сънят на действителността, мечтата на екзистенцията. Киното е единственият визуален документ за човека. То показва кои сме, изважда съкровеното от душите ни, вижда какво мислим, реализира сънищата ни, отгатва цвета на любовта… Киното е много повече от емоция. То е земетресение на метафизично ниво.
• Не избрах тази работа като бягство от реалния свят или с мисълта, че ще спечеля милиони и ще направя кариера в Холивуд. Не, аз ходех да се уча. С удоволствие научавах текстове, играех предателство, страст. Да играеш за съблазняване.
• Не се оставих да се увличам от живота. Не бях художникът, който каза: „Нека изчакаме добрата фея или музата да кацне на рамото ми! Имах щастието да преживея всички ужаси на съществуването, като се срещах с хора, които ме събудиха, обогатиха, забавляваха, възпитаха ме. Осъзнаваш ли колко късмет имах?
• Една от най-големите радости е да откриеш.
• Никога не плача над това минало, което беше едновременно прекрасно и болезнено. Не съжалявам за нищо. Никога. Ако не бях имал всички тези емоционални и професионални срещи, нямаше да съществувам такъв, какъвто съществувам. Всеки път, когато мой приятел изчезне, имам чувството, че ми е отрязана ръката. И така, как да запазя на моята възраст този учуден вид, който има детето?
• Имам един вид безсъзнание, което идва главно от удоволствието ми да живея. Защото всички хора, чието дихание беше от съществено значение за мен, постепенно умираха. .. Все още живея и работя весело. Това най-много ме тревожи. Този изключителен вид егоизъм.
• Винаги съм се ориентирал между моите лични страсти и моите професионални страсти. Всъщност напълно съм инвестирал във всичко, което съм предприел, независимо от областта. Много се забавлявах и за щастие това продължава.
• Разбира се, че помня. Събитията остават точни и непокътнати в главата ми, но нямам носталгия. Не съжалявам за неуспехите и не приемам слава от успехите си.
• Има машини, които ни приспиват, които знаят как да ни приспиват, оплитайки ни в адреналиновите мрежи на спорта, фарса, порнографията: говоря за телевизията, която омагьосва целия свят. Два пъти сме манипулирани от гигантски призраци - от политиците, които купуват и продават държави и чрез огромната комуникация на телевизиите, които ни приспиват в комфорта на купуването. Колкото повече купувате, толкова по-щастливи ще бъдете.
• Не трябва да свикваме да живеем, трябва да се удивяваме всеки ден. Аз съм малко изненадан всеки ден, така или иначе. Има нещо, което ме изненадва всеки ден.
• Трябва да бъдете внимателни към автора, трябва да сте много лоялни към автора, трябва да сте внимателни към режисьора, създателя на филма или представлението, и трябва да бъдете много внимателни към партньорите на сцената или в кадър. Не можете да играете така, сякаш както често сте си го представяли, сте самотник, пък бил той и страхотен. Трябва да изчакате какво ще ви донесе другият, партньорът ви, за да знаете как да влезете в неговата игра и в същото време да откраднете нещо от играта му.
• Какво от това, че съм живял много. Аз винаги започвам отначало. С всеки един филм.