И под ръка вървяхме ние нощем край канала... А днеска лешояди пълнят тоя бряг
110 години от рождението на Яна Язова
Яна Язова (23 май 1912 - 9 юли 1974) e българска поетеса, преводач и драматург. След 1944 г. Язова отказва да се присъедини към писателите, които приемат социалистическия реализъм за свой художествен метод. През 1960 г. за пръв път излиза от изолацията, представяйки своя ръкопис на романа „Левски“ на издателство „Народна култура“. Издателството го включва в плановете си, но директорът на издателството Пелин Велков по-късно й казва, че няма да издадат романа.
Яна Язова умира при неизяснени обстоятелства. Погребана е на 9 август в Централните софийски гробища. Досието на Яна Язова не е намерено. Сред романите на Язова са "Капитан", "Александър Македонски", "Левски", "Шипка", "Соления залив".
Маска
На първа младост при нежната ласка
на устни ми стонът в усмивка избликна;
душата ми свойта гримаса обикна -
всред всички открити - аз ходех със маска.
Чисти зениците - в тях никой не зърна
отдавна закърмена змийска отрова;
спи ми и злобата - не ще я отровя -
и дните си минали не мога да върна.
Но всяка нощ нова си маска чертая,
и денем под нея от страх се прикривам,
и спомена тайно в сърце си заривам -
и вече коя съм - самичка не зная.
И мисля: към гроба ме старост затласка -
на моя дух грохнал дойде ли смъртта?
Когато за път ще ме вземе и тя -
кого ще намери под смъртната маска?
В нощта
И тя простра ръцете си студени, безжизнено се вгледа в мен.
А устните мъртвешки вцепенени и поглед безучастно заледен.
Нощта… Защо е толкоз безучастна?
Като всички нощи… А сякаш тази, по-опасна
от всяка нощ, тежней. Вървя. Изсмях се, тя отекна.
Зловеща лудост в погледа й зей. Устата ми повехна.
Дъхът й - мухлест дъх на самост и разлъка.
И в моя тих вървеж каква бунтовна мъка!
Спрях… и се озърнах… и се присвих в полите й студени.
За първа нощ, когато се озърнах, не беше ти до мен, не беше ти до мене.
Стопли ме, нощ; стопли ме, нощ, страхотна!
Без дъх, без ум. И колко си самотна…
Край канала
По тия дълги булеварди тихи и безлюдни
вървя, където скришом в сенките им двама
се срещнахме… Луна ни свети, сенки вардят будни -
теб нежно влюбен, тих, а мене - горда дама.
И под ръка вървяхме ние нощем край канала
по суха пръст, по кал, по много, много сняг;
и в дъното му чакахме зората лека, бяла.
А днеска лешояди пълнят тоя бряг.
Вървя, вървя и закъснели, редки минувачи
ме спират и ми казват глупави лъжи;
но и пред тях смутена и отчаяна ще се разплача:
- Ах, вече колко много, много ми тежи!
Съществуват ли невидими хора? Според науката не, според късото кино – да.
Вижте новия подбор на „Кинематограф“ и може да спечелите брой на Списание 8
Музеят Ел Прадо променя текстовете, описващи картините
Целта е да не се засягат хората с увреждания
В семейния живот главното е търпението. Любовта не може да продължи дълго.
Велики мисли на Антон Павлович Чехов
„Зима“ – късометражна песен за сняг и лед
Кинематограф ни повежда на кино пътешествие сред студовете на планетата
Няма такова нещо като прошка, хората просто имат къса памет
Тайните истини на вселената според „истинския детектив“ Ръст Коул
Нас ще ни погуби свободата, която разрешаваме на другите и на себе си
103 години от рождението на един от най-големите следвоенни писатели – Фридрих Дюренмат
Любовта започва с големи чувства и завършва с дребни кавги
Андре Мороа: „Животът е кратък – това е разбираемо, но в сравнение с кое?“
Здрачът е пукнатината между световете. Това е вратата към неизвестното.
98 г. от рождението на Карлос Кастанеда
Белведере показва онлайн 626 изложби от последните 100 години
Всяка експозиция от сега нататък ще бъде включена във виртуалната хроника
Повей, буйни мой ветре и всяка болка в нас с обич разпилей
Преди 52 години си отива от този свят незабравимата Паша Христова
До 7 януари е изложбата на Златю Бояджиев в Двореца
12 зали представят творбите на големия български художник
За първи път в България: Мюзикълът „Звукът на музиката“ на сцената на Софийската опера
Премиерата е на 9 януари 2024 г., следващите спектакли са на 10,16, 17, 30 и 31 януари
Литературната награда „Хеликон“ тази година бе присъдена на Теодора Димова
Отличието е за романа на известната ни писателка „Не ви познавам“
Най-страстното танго е на Карлос Гардел
„Por una Cabeza“ и до днес вдъхновява режисьори и танцьори