Изкуство1 септември 2020

С единия крак съм в гроба и не желая да ми настъпват другия

50 години от смъртта на нобеловия лауреат - мъдреца Франсоа Мориак

Снимка: Wikimedia.org

Франсоа Мориак (11 октомври 1885 - 1 септември 1970) е френски писател, смятан за един от най-значимите католически автори на XX век. През 1952 г. той получава Нобелова награда за литература. Автор на „Змийско кълбо", „Животът на Исуса", „Пустинята на любовта", „Отровителка", „Пътища към морето", „Родителка", „Фарисейката", „В какво вярвам". Ето някои подбрани негови цитати.

Когато си спомняш за времето, в което си обичал, ти се струва, че като че ли оттогава насам нищо не се е случвало.
Колкото повече жени познава мъжът, толкова по-примитивна е предствата му за тях.
Строителството на въздушни замъци не струва нищо, но разрушаването им е доста скъпо начинание.
Единственият плюс на диктатурата: не трябва часове наред да седиш до радиото, за да разбереш резултатите от изборите.
Животът ни се измерва с усилията, които сме полагали в него.
Не е нужно да имаш вяра, за да се молиш; трябва да се молиш, за да се сдобиеш с вяра.
В младия човек, както и в птицата, се борят два инстинкта: единият повелява да се живее в ятото, другият - да се отдели със самката. Дълго време надделява другаруването.
Наркоманията — това е дългогодишна наслада от смъртта.
Супружеската любов, която преминава през хиляди случайности, е най-прекрасното чудо, макар и най-обикновеното.
Не смъртта ни отнема любимите, тя ги запазва в цялото им обяние на младостта, всъщност животът разрушава любовта.
На човек не му трябва да покорява Луната, ако може да загуби Земята.
С единия крак съм в гроба и не желая да ми настъпват другия.
Болшинството от хората се сближават не по собствен избор, тъй както и дърветата не избират съседите си, а просто израстват случайно едно до друго и преплитат клоните си само защото са израснали.
Старостта е крайният резултат, в който не можеш да промениш нито една цифра.
Хората не могат да се отнасят към свещенослужителя безразлично: той или ги привлича, или ги отблъсква.
Човек бива нещастен само по собствена вина.
Ние спокойно търпим присъствието на неприятни за нас хора, ако сме сигурни, че можем да се разделим с тях.