Кадър от сериала "Туин Пийкс", режисьор и сценарист Дейвид Линч
На 20 януари 1946 година е роден Дейвид Кит Линч - американски кинорежисьор, музикант, сценарист, художник, фотограф. Ярък представител на независимото кино. Носител на „Златна палма" и наградата за режисура от фестивала в Кан. Режисьорът е удостоен и с приза „Златен лъв“ за цялостно творчество от филмовия фестивал във Венеция. През 2002 г. френското правителство го удостоява с „Ордена на Почетния легион“.
- Когато свърши „Туин Пийкс", почувствах тъга. Не можех да се накарам да напусна този свят. Бях влюбен в Лора Палмър и нейните противоречия: блестяща на повърхността и умираща отвътре. Исках да наблюдавам как живее тя, как се движи, говори.
- Трябва да си истински монах. Но аз не винаги осъзнавам това: имам слабости и те ме карат да се паля.
- Смъртта ме плаши, защото е твърде голяма промяна. Но стареенето ми е интересно.
- Злото е съществувало винаги, но е било балансирано с доброто, когато животът е течал по-бавно. А сега медиите дават на хората толкова, че те не се справят.
- Най-ужасното в днешния свят: хората мислят, че героите от телевизионните новини умират без болка и кръв.
- Захарта ме прави щастлив и ме вдъхновява. Имам тежка захарна зависимост. Наричам това „гранулирано щастие".
- Сексът е удивително явление. Нещо като джаза: можете да слушате едно и също просто парче колкото искате пъти, но с безчетно количество кавъри. Сексът трябва да е такъв. Една мелодия - но много аранжировки.
- Виждали ли сте как кучетата си играят в хола? Изглежда, че те наистина получават удоволствие. Търкалят топка, гризат разни предмети, дишат тежко и изглеждат щастливи. Хората са измислени точно по същия начин за същото. Трябва да сме напълно щастливи. Не знам защо не ни се получава.
- Струва ни се, че с възрастта започваме да разбираме закономерностите, но всъщност само губим въображение.
- Интернет е добър с това, че събра огромно количество хора на едно място. Но не можа да им даде усещането за единство.
- Не разбирам политиката. Не разбирам самата идея да има две страни. Струва ми се, че във всяка идея има поне нещо хубаво, както и поне нещо лошо. И въпреки че винаги има център, на него като че ли никой не обръща внимание. Да наблюдаваш това е изморително - чувството, е че не се движим напред.
- Идеите - това е най-доброто, което може да ни се случи.
- Ако човек се любува на копие на картина, нима изпитва фалшиви чувства?
- Аз съм гений. А всеки гений си има свои странности. Аз обичам да гледам дима на крематориума.
- Ние украсяваме спомените си в цветовете на дъгата. Представяме си как в миналото се държим по-добре, вземаме по-правилни решения, по-добре общуваме с хората и си поставяме повече заслуги отколкото имаме. Разкрасяваме себе си като ненормални и след това можем да вървим напред и да продължаваме да живеем. А правдивите спомени най-вероятно биха ни вкарали в тежка депресия.
