Black Mirror – Погледнахме в черното огледало и то ни погълна...
Фразата „като в Black Mirror” се превърна в нарицателно за новата действителност. А тя е студена като изключен екран.
Събужда се на непознато място. Коя е тя всъщност? Изникват неясни фрагменти – момиченцето на снимката й напомня за някого. Навън всички я наблюдават, снимат я. Преследвачите идват. Бяга за живота си. Защо се случва всичко това, какво е направила? Те ще й припомнят. На следващия ден кошмарът ще започне отново. И така до безкрай... Добре дошли в света на сериала „Black Mirror”. Спасение няма да има за никого.
Следва медийни науки в Университета в Уестминстър, Лондон. Отказва се да прави дисертация, защото тя е на тема видеоигри, което не е много подходящо за това учебно заведение. Започва да пише колонки в различни списания за компютърни игри, в една от които дори обижда читателите, които изпращат писма до редакцията. През 2000 г. стартира своя телевизионна рубрика с име „Екраните горят“ за „The Guardian“, с която дейност се занимава до 2010 г.
Постепенно Брукър придобива популярност и като телевизионен автор, най-вече чрез своите Wipe шоу програми, в които типично по английски иронизира новини и телевизионни програми. През 2008 г. той впечатлява и със сериала си за зомбита „Dead Set”, в който всички участващи в телевизионното шоу „Биг Брадър“ са затворени в къщата на Големия брат, докато неживите навън завладяват света.
Чарли Брукър описва себе си като параноик и хипохондрик: „Когато имаше епидемия от свински грип, обикалях с гел и месеци не докосвах дръжки на врати. Винаги съм си падал малко хипохондрик“. Все пак мрачната му нагласа за бъдещето, което е видно и в сериала „Black Mirror”, до някаква степен му помага по-лесно да преодолява трудностите в тази обстановка. „Не преминавам през гигантски психологически шок и донякъде съм предполагал, че може да се случи нещо такова. Представял съм си как ще се спъвам в плъхове, които ядат развалини, така че това, което става сега, потвърждава моите очаквания по много начини.“
Черният екран
„Защо избрах това име? Ако технологията е дрога, а тя се усеща като дрога, кои тогава са нейните странични ефекти? „Черното огледало“ е това, което ще намерите на всяка стена, на всяко бюро, в дланта на всяка ръка. Това е студеният екран на телевизора, монитора, смартфона“, разяснява избора на това толкова ефектно заглавие Чарли Брукър.Именно на тази едновременно привличаща и плашеща плоскост – между удоволствие и дискомфорт – е базиран „Black Mirror”. Сериалът бързо се превръща в най-точното нарицателно за студената технологична реалност, която телата ни обитават, но не и душите ни. Мнозина определят сериала като хибрид между „Зоната на здрача“ и „Разкази с неочакван край“. Основната свързваща нишка между отделните епизоди са нашите явни страхове (и често неосъзнато безпокойство) относно модерните технологии. И естествено, надали има някой, който да се съмнява, че един английски сериал няма да бъде саркастичен, тъмен и да създава усещане за обреченост. И най-притеснително при такъв тип произведения е, че разкриват свят, който познаваме, но едновременно с това такъв, от който наистина се плашим.
„Е, да – съгласен е Чарли Брукър. – Сериалът комбинира сатира, технологии, абсурди и щипка изненада, и всичко това се развива в свят, който почти, но само почти, разпознаваме.“Параноичен свят
Когато през 2008 г. му хрумва идеята, ситуацията е коренно различна. Тогава като че ли дискусиите относно използването на модерни технологии, социални мрежи, смартфони са по-скоро върху положителна плоскост. Те свързват с непознати или отдавна загубени приятели, могат да ни спасят от самотата, на която сме обречени по рождение. Уви, само десетина години по-късно виждаме, че смартфоните и социалните мрежи по-скоро ни разделят и ни потапят в черното огледало на самотата. „Стартирахме „Black Mirror” още във времето, когато хората смятаха, че Twitter представлява основно как Стивън Фрай (известен британски комик – бел. авт.) ни обяснява какво е ял за закуска – въздъхва Чарли Брукър и след кратка пауза продължава разпалено. – Сега това е кошмарен свят, пълен с пропагандни ботове. Хората сега са уплашени от същите неща, за които сериалът се притесняваше тогава.“
Времето е твоят враг
И като стана въпрос за времето, то е една от основните теми в сериала, освен технологичната. Тук и то е черно и да, безкрайно. То не лекува нищо, няма край и няма начало – в много от сериите героите са хванати в капана му. Вечно ще бъдат сами или пък ще преживяват едно и също наказание...
Имаме ли нужда от още от същото?
Не за пръв път създателят се опитва да избяга от творението си и не за последен път това ще е неуспешно. „Black Mirror” е всичко друго, но не и смешен. Не е и толкова страшен. Ако трябва да го определим само с една дума – то това би била „притеснителен“. Сериалът вече е заел своето място в съвременната попкултура и истината е, че ние повече нямаме нужда от него. Погледнахме в студеното черно огледало и то ни погълна...
В епизода The Waldo Moment се появява карикатурата „Уолдо“ – мечка популист, която става успешен политик. „Когато писах историята, си представях Борис Джонсън. Той стана популярен, защото участваше в комедийни предавания. Хората се смееха на всичко, което прави, и не беше третиран като нормален политик, а винаги като някакъв „персонаж“. Това дълго време го правеше неуязвим. Днес хората по-скоро си мислят за Доналд Тръмп.”
През юни миналата година Boston Dynamics стартира продажбата на кучето робот Спот с цена 74,5 хиляди долара. Спот върви, качва се по стълби, може да прави лицеви опори, да записва видео и да прави оглед на местност. И да – идеята, а и външният вид на Спот са взети от Metalhead – робота убиец от едноименната серия. Остава ни да се надяваме, че в реалния свят Спот ще е просто кротък домашен помощник.
В началото на годината от Microsoft подадоха молба за патент, който ако бъде регистриран, скоро ще можем да виждаме, чуваме и разговаряме с отдавна починали роднини и приятели. Или по-точно с триизмерни изображения, които ще са досущ като любимите ни покойници – с реалистична реконструкция на гласа и личностни черти, извлечени от комуникациите на индивида в социалните мрежи. Накратко, чат бот. Звучи ви познато? Да, гледайте (отново) серията „Be Right Back“.
BLACK MIRROR: BANDERSNATCH (2018)
ТОП 10 НА СПИСАНИЕ 8
White Christmas (специално коледно издание)
В серията няма нищо коледно – напротив. Джон Хам е чудесен в този епизод, в който наказанието ни за греховете е вечна самота или вечно да си сам сред другите. Не е ясно кое е по-лошото.
USS Callister (сезон 4, епизод 1)
Be Right Back (сезон 2, епизод 1)
The Entire History Of You (сезон 2, епизод 4)
Nosedive (сезон 3, епизод 1)
San Junipero (сезон 3, епизод 4)
Hated in the Nation (сезон 3, епизод 4)
Crocodile (сезон 4, епизод 3)
Black Museum (сезон 4, епизод 6)
White Bear (сезон 2, епизод 1)
Още по темата:
Съществуват ли невидими хора? Според науката не, според късото кино – да.
Вижте новия подбор на „Кинематограф“ и може да спечелите брой на Списание 8
Музеят Ел Прадо променя текстовете, описващи картините
Целта е да не се засягат хората с увреждания
В семейния живот главното е търпението. Любовта не може да продължи дълго.
Велики мисли на Антон Павлович Чехов
„Зима“ – късометражна песен за сняг и лед
Кинематограф ни повежда на кино пътешествие сред студовете на планетата
Няма такова нещо като прошка, хората просто имат къса памет
Тайните истини на вселената според „истинския детектив“ Ръст Коул
Нас ще ни погуби свободата, която разрешаваме на другите и на себе си
103 години от рождението на един от най-големите следвоенни писатели – Фридрих Дюренмат
Любовта започва с големи чувства и завършва с дребни кавги
Андре Мороа: „Животът е кратък – това е разбираемо, но в сравнение с кое?“
Здрачът е пукнатината между световете. Това е вратата към неизвестното.
98 г. от рождението на Карлос Кастанеда
Белведере показва онлайн 626 изложби от последните 100 години
Всяка експозиция от сега нататък ще бъде включена във виртуалната хроника
Повей, буйни мой ветре и всяка болка в нас с обич разпилей
Преди 52 години си отива от този свят незабравимата Паша Христова
До 7 януари е изложбата на Златю Бояджиев в Двореца
12 зали представят творбите на големия български художник
За първи път в България: Мюзикълът „Звукът на музиката“ на сцената на Софийската опера
Премиерата е на 9 януари 2024 г., следващите спектакли са на 10,16, 17, 30 и 31 януари
Литературната награда „Хеликон“ тази година бе присъдена на Теодора Димова
Отличието е за романа на известната ни писателка „Не ви познавам“
Най-страстното танго е на Карлос Гардел
„Por una Cabeza“ и до днес вдъхновява режисьори и танцьори