Подкрепете ни!




ИзкуствоНайден Колчев / 21 януари 2023

Джордж Оруел - Пророк на тъгата

Надали днес някой се съмнява в безсмъртието на Биг Брадър. И това е повече от притеснително...

Джордж Оруел - Пророк на тъгата


Статията е публикувана в Списание 8, брой 12/2020 г.

Всеки е чувал за Биг Брадър, мнозина употребяват израза „все едно сме в роман на Оруел“, колко обаче са чели „1984“? Той е станал толкова съществена част от съвременната попкултура, че вероятно е един от най-познатите и НЕчетени от „масите“ роман, редом например с „Параграф 22“ на Джоузеф Хелър.

Самият израз „масите“ звучи доста оруелски, но няма как – това е неговият свят – уж измислен, но крайно познат.  Свят, за който десетилетия след края на студената война наивно си мислехме, че е част от миналото.  Уви, както казва Джордж Оруел: „Който контролира миналото, контролира бъдещето. Който контролира настоящето, контролира миналото...“

ЕРИК БЛЕЪР
През 1903 г. в Мотихари, Британска Индия, се ражда Ерик Блеър. Година по-късно вече живее с майка си и по-голямата си сестра във Великобритания. Явно с баща си не са особено близки, защото до 1912 г. той ги посещава само един-единствен път. Ерик Блеър завършва колежа „Итън“, след което служи няколко години в колониалната полиция в Бирма, където  вижда как „малцинството е способно да управлява мнозинството“.  След кратка авантюра в Париж през 1932 г. става учител в Лондон.

„Ако не си революционер, докато си на 20, тогава на 50 години ще си изкопаемо“ - Ерик Блеър се вписва идеално в тази сентенция на Бърнард Шоу. През 1936 г. той вече е в Барселона, за да воюва срещу режима на Франсиско Франко в испанската Гражданска война. За разлика от повечето чужденци, той не се присъединява към Интернационалните бригади, а към комунистическата и антисталинистка фракция на троцкистите Работническа партия за марксистко обединение.

През май на следващата година той е ранен в гърлото, но въпреки неблагоприятната прогноза, че ще загуби гласа си, започва бързо да се възстановява. Съвсем скоро обаче получава лоши новини – комунистите, които вече са постигнали частичен контрол в Гражданската война, започват да преследват и да унищожават всички привърженици на Лев Троцки. Ерик Блеър е принуден да бяга. По-късно става учител в Лондон, а през 1941 г. започва работа в радио Би Би Си. Записи от предаванията и гласът му обаче липсват.



РАЖДАНЕТО" НА ОРУЕЛ
До този момент той вече е придобил сравнителна известност с „Бирмански дни“, която е вдъхновена от неговия престой в Бирма, и „Почит към Каталуня“, в която разказва за своите наблюдения и впечатления от Гражданската война в Испания. Любопитна подробност е, че в своето есе от 1945 г. „Ти и атомната бомба“ Оруел използва термина „студена война“ за пръв път в познатия ни днес смисъл, като има предвид последиците от атомните бомбардировки на САЩ върху Япония.

Семейството на Ерик Блеър обаче не смята писателската му кариера за нещо сериозно. Това е и една от причините той да смени името си на Джордж Оруел. Избира Джордж, защото е едно най-разпространените имена във Великобритания, а по-това време е и името на самия крал. Оруел пък е река в Съфолк, в близост до която живеят родителите му. Всъщност той използва това име само като псевдоним. Така и не го сменя официално в документите си.

Първата от двете най-известни творби на Оруел излиза през 1945 г. Това е антиутопичният роман „Фермата на животните“ – явна критика на сталинизма и самия Сталин. От него е и безсмъртната фраза, която мнозина знаят и цитират, често без да са наясно с произхода `и: „Всички животни са равни, но някои са по-равни от други“. Това е и същината на тази назидателна, поучителна политическа басня, която подобно на „1984“ е една от най-издаваните книги на миналия век.



„1984“

Докато пише „1984“, Оруел се разболява от туберкулоза. Състоянието му се влошава и той е приет в болница. Скоро все пак се стабилизира и дописва романа си. „1984“ е завършен през 1948 г.  и излиза през юни следващата година. Отначало идеята на Оруел е да се казва „Последният човек в Европа“, но впоследствие го променя на „1984“. В известен смисъл той пресъздава заобикалящия го свят през 1948 г. Чудовищният нацизъм и сталинизмът вече са отнели живота на милиони, смазали са свободната воля и са подчинили съзнанието на всички хора, които имат нещастието (да се опитват) да живеят в тези тоталитарни режими.

През 1949 г. Оруел се жени за Соня Браунел (първата му жена – Айлийн, почива през 1945 г.). През 1950 г. той се готви да замине за Швейцария, където да се излекува напълно. Това обаче така и не се случва, защото в нощта преди да отпътува получава кръвоизлив и умира само на 46 г.

Ричард Блеър, осиновеният син по време на първия брак на Оруел, разбира за смъртта на баща си от новините по радиото. „Седни и пиши за нещо. Освободи ума си. Не се занимавай с това какво става във вестниците или в телефона ти. Не е задължително да си роден за писател. Просто седни, помисли какво се случва в света и опитай да го пресъздадеш с думи“ – това смята Ричард Блеър, че би казал баща му на младежите, които кандидатстват за наградата „Оруел“...

В наши дни Оруел е една от най-известните личности въобще – и не става дума само за хора на изкуството. Измисленият Биг Брадър обаче е по-известен от него самия. Той винаги е бил сред нас и сме сигурни, че така ще бъде и занапред. Ако Оруел бе жив, надали би бил щастлив от този факт.



„1984“ - НЕИЗБЕЖНИ ПАРАЛЕЛИ

„Който контролира миналото, контролира бъдещето. Който контролира настоящето, контролира миналото...“


Светът в книгата
Книгите се изгарят, старите вестници се пренаписват, хората се „изпепеляват“. От екраните звучат команди, а в „минутките на омразата“ всички неистово крещят против въображаемия идеологически враг. Целият свят е във война, врагът се сменя периодично – миналото се преправя при загуби, бъдещето е в победи. Чувствата и зачатъците на интелект се наказват от Партията, всички тънат в нищета, хората са сиви сенки, а децата предават своите родители. Човек няма нищо освен „няколко кубически сантиметра в черепа“, напред е мрак, а миналото се губи. „Хората изчезват винаги през нощта“ и после от тях не остават дори спомени. А над всичко това се извисява Големия брат, който те наблюдава отвсякъде.



Министерството на любовта (Минилюб на новговор) поддържа законноста и реда. Любовта просто я няма, заменена от брошури с долна порнография, които се съставят предимно от... жени. Абсурдът при Оруел е втъкан в нишките на повествованието до степен да звучи логично – Министерството на войната се занимава с мира – „Войната е мир!“, крещи Големия брат отвсякъде. Министерството на изобилието отговаря за икономиката, а изобилие и избор няма, Министерството на истината – с информацията, забавленията и образованието. Гротеската е изкривена до степен да не звучи дори карикатурно, а само страшно и безнадеждно... Лондон (където се развива действието) е бомбардиран постоянно от невидим враг, а за забавление на масите Партията организира масови екзекуции, които са една от малкото теми за обсъждане...

Коя е държавата, която изниква в съзнанието ви след тези редове?  Северна Корея? Не е само тя. Големия брат, под формата на камери и изкуствен интелект, ни наблюдава, каталогизира, създава профил, предлага „изгодни“ покупки. Всеки от нас има електронни следи, които не остават скрити и често се използват не за „наше добро“.

Сюжетът
Протагонистът в романа първо търси отговори, после започва плахи опити да се бунтува „срещу системата“, търсейки съмишленици. Накрая предава най-близките си, но и себе си, когато вече обича Големия брат. От него е останала само куха черупка – Партията е могла да го изпепели отдавна, но по-важното е, че сломява духа му, унищожава същността му. И така той се присъединява към масата от безсмислени единици, които живеят колективен живот без цел, морал и щастие.

Така схематично предаден, сюжетът представлява алегория на нашето съществуване. Бунтът в ранните години се замества от конформизъм, а рано или късно умората от борбата „срещу системата“, в която живеем, независимо от държавния строй, взема превес.



Новговор
Оруел пресъздава усещания, нагнетява напрежение, описва сивотата с точни, кратки фрази, без да изпада в прекалена орнаментика. Тя е обречена на изчезване в света на „1984“. Ще властва новият език – т. нар. „новговор“, измислен от Партията, който ще опрости до безкрайност речта. Това ще доведе до изчезването на десетки хиляди думи, нюанси и усещания на словото, докато хората не започнат да говорят като роботи със съчетания от типа на: „недобър“ вместо „лош“, „двудобър“ вместо „великолепен“, всичко, което е в разрез с повелите на Партията, е „престъпмисъл“ и т.н. Речта постепенно изчезва, с нея и хиляди понятия, които не отговарят на изискванията на властта.

„Новговор“ е едно от най-уникалните пророчества на Оруел. Достатъчно е да се вгледаме в собствената си комуникация по всички канали, за да видим колко опростен става езикът ни. А и бъдещето съвсем не изглежда розово – достатъчно е да хвърлим един поглед върху произволен чат на някое дете. Емотиконите заменят думите, съкращенията - изреченията, изображенията – историите...



Миналото
Миналото е неясно, малцина си спомнят или се страхуват да си спомнят света преди, защото всички знаят за масовите чистки през 50-те. То се променя, защото „Който контролира миналото, контролира бъдещето. Който контролира настоящето, контролира миналото...“ Старите вестници се пренаписват, масите не са сигурни дали нещо въобще се е случило извън тяхното въображение. Нищо не е съществувало извън волята на Партията, нищо няма да съществува освен волята на Партията. Когато човек умре, той не е живял...

Също едно от могъщите пророчества на Оруел е за цензурата и фалшивите новини, в които светът ни се дави през XXI век. Големите медии са подвластни на силните на деня, определят всеобщото мнение, а гласът на малките ще потъне в забрава.

Вечната война
Войната е постоянна и равностойна. Враговете и съюзниците се сменят периодично. Победител няма, а ресурсите, които се използват за нейното водене, водят до постоянна нищета и недоимък. Горкият човечец дори и не си представя свят, в който може да притежава нещо повече от това, което има – средства за ежедневно оцеляване. Няма помисли за хубави вещи, книги и каквито и да е притежания – войната изпива всичко. А врагът е този, който е виновен за всички беди и за сивия живот без смисъл.

Войната обединява пред лицето на врага, а виновникът е ясен. „Свещената война“ при мюсюлманите ще продължава вечно, а не един път сме ставали свидетели на обединяването на една нация пред лицето на „общия враг” – тази изтъркана от употреба фраза. Няма как да не се сетим и за „световния полицай” САЩ, който се намесва във всеки конфликт, където има изгода, с цел „опазване на световния мир“.



Бог е власт
Властта над другите в ръцете на Партията е абсолютната цел. Обществото е разделено на три класи – най-ниската, която няма никакви стремежи, само неопределени мечти. Средната, която иска да управлява, и висшата, която иска да задържи властта завинаги. Партията изпразва съдържанието от отделните индивиди и „вдъхва себе си“ в оголените черупки. Няма цели и стремежи освен абсолютната власт.

Това е толкова страшно, че не се нуждае от коментар. Уви, така е било и така ще бъде. Остава ни да се надяваме, че никоя Партия няма да успее да вземе и задържи властта подобно на тази в „1984“.


ОЩЕ РОМАНИ АНТИУТОПИИ



„Ние“
Евгений Замятин
Издаден през 1920 г.

Хората са номера, които живеят в механизиран свят. „Всеобщата държава“ поробва индивидите чрез технологически постижения. Голямата цел е построяването на Интеграла, с чиято помощ ще се реши „безкрайното уравнение на Вселената“.  



„Процесът“
Франц Кафка
Издаден през 1925 г.

Най-известният роман на Кафка пресъздава черно-бял свят, където властва тежка и абсурдна бюрокрация. Горкият индивид е приклещен в невидимите ръце на властен и могъщ орган и е обвинен в неясно престъпление. Делото ще трае вечно, оправдателни присъди няма. Накрая изходът е само един...



„Прекрасният нов свят“
Олдъс Хъксли
Издаден през 1932 г.

В далечното бъдеще няма бедност, войни и болести. Хората се раждат в лаборатории, с предварително зададени способности и външност, за да се впишат впоследствие в прекрасния свят. Изкуство няма, чувства – също...



„451 градуса по Фаренхайт“
Рей Бредбъри
Издаден през 1953 г.

В тоталитарното общество книгите са забранени и се изгарят. Властва профанизацията. Хората живеят празен живот в привидно цветен свят. За разлика от другите антиутопии, Рей Бредбъри оставя края отворен.

Още по темата:

Съществуват ли невидими хора? Според науката не, според късото кино – да. Изкуство

Съществуват ли невидими хора? Според науката не, според късото кино – да.

Вижте новия подбор на „Кинематограф“ и може да спечелите брой на Списание 8

Твоя единствена радост да бъде радост да даваш… Изкуство

Твоя единствена радост да бъде радост да даваш…

Три стихотворения за женската същност

Музеят Ел Прадо променя текстовете, описващи картините Изкуство

Музеят Ел Прадо променя текстовете, описващи картините

Целта е да не се засягат хората с увреждания

Всичко е любов Изкуство

Всичко е любов

В памет на Иван Иванов (16 декември 1951 - 31 януари 2024)

„Зима“ – късометражна песен за сняг и лед Изкуство

„Зима“ – късометражна песен за сняг и лед

Кинематограф ни повежда на кино пътешествие сред студовете на планетата

Няма такова нещо като прошка, хората просто имат къса памет Изкуство

Няма такова нещо като прошка, хората просто имат къса памет

Тайните истини на вселената според „истинския детектив“ Ръст Коул

Нас ще ни погуби свободата, която разрешаваме на другите и на себе си Изкуство

Нас ще ни погуби свободата, която разрешаваме на другите и на себе си

103 години от рождението на един от най-големите следвоенни писатели – Фридрих Дюренмат

Любовта започва с големи чувства и завършва с дребни кавги Изкуство

Любовта започва с големи чувства и завършва с дребни кавги

Андре Мороа: „Животът е кратък – това е разбираемо, но в сравнение с кое?“

Белведере показва онлайн 626 изложби от последните 100 години Изкуство

Белведере показва онлайн 626 изложби от последните 100 години

Всяка експозиция от сега нататък ще бъде включена във виртуалната хроника

Повей, буйни мой ветре и всяка болка в нас с обич разпилей Изкуство

Повей, буйни мой ветре и всяка болка в нас с обич разпилей

Преди 52 години си отива от този свят незабравимата Паша Христова

До 7 януари е изложбата на Златю Бояджиев в Двореца Изкуство

До 7 януари е изложбата на Златю Бояджиев в Двореца

12 зали представят творбите на големия български художник

За първи път в България: Мюзикълът „Звукът на музиката“ на сцената на Софийската опера Изкуство

За първи път в България: Мюзикълът „Звукът на музиката“ на сцената на Софийската опера

Премиерата е на 9 януари 2024 г., следващите спектакли са на 10,16, 17, 30 и 31 януари

Литературната награда „Хеликон“ тази година бе присъдена на Теодора Димова Изкуство

Литературната награда „Хеликон“ тази година бе присъдена на Теодора Димова

Отличието е за романа на известната ни писателка „Не ви познавам“