Жан-Пол Белмондо: „Хиляда живота струват повече от един“
Две години без най-чаровното лошо момче на френското кино
За широката публика Белмондо ще остане вечен с ролите си от 70-те и 80-те години на миналия век в „Борсалино", „Пътят на едно разглезено дете", „Професионалистът", „Лудият Пиеро", „Великолепният", „Полицай или негодник", „Самотникът", „Ас на асовете" и много други. Нека си припомним за великия актьор с откъс от автобиографичната му книга „Хиляда живота струват повече от един", в превод на Красимир Петров, от издателство „Колибри".
За мен това беше, все едно да се опитам да направя каскада без каквато и да било предварителна подготовка. Дори не опасно, а направо самоубийствено начинание.
Най-добре беше да се оттегля, да избягам, преди да дойдат моите партньори и да се опитат да ме спрат. В 18 ч. театърът беше все още тих и безлюден с изключение на неколцина техници, които се суетяха около декорите. Грабнах си палтото, напуснах ложата и излязох от театър „Марини“. Скочих във ферарито и се измъкнах от Париж, за да мога да карам на воля с надеждата, че скоростта по правата лента на магистралата ще разсее обзелата ме тревога. Явно паниката се бе оказала по-силна от мен.
Това се случи на 24 февруари 1987 година. След час и половина аз трябваше да изляза на сцената: след дълго, много дълго отсъствие въпросната вечер щеше да ознаменува моето завръщане в театъра. За тази цел изборът падна върху ролята на Кийн от едноименната пиеса на Александър Дюма, написана през 1836 г., но преработена от Жан-Пол Сартр. В същата тази роля през 1953 г. в театър „Сара Бернар“ блесна скъпият на сърцето ми Пиер Брасьор.
Образът на главния герой е вдъхновен от съдбата на актьор, цял живот играл в пиеси на Шекспир, готов да умре на сцената като Отело, който довежда до крайност всички екстравагантности, присъщи на актьорската професия. Без всякакъв преход той сменя маска след маска, минава от пиеса в пиеса – какво щастие би било изпълнението на тази роля, какви необятни възможности за изява разкриваше тя. Само че за това се изискваше добра физическа форма и тренирана памет.
Ала въпреки всекидневите повторения и едномесечното усамотение в Мароко заедно с мама, за да науча текста, все още бях изпълнен със съмнения. Рискът да разочаровам публиката беше твърде голям; изобщо не бях сигурен дали няма да забравя някоя реплика, да сбъркам или просто да не издържа физически.
Цял Париж щеше да бъде мой съдник и затова нямах право да допусна каквато и да било слабост. Не, нямаше да мога, нямаше да се справя. Вече виждах как критиците тръбят: „Неуспешното завръщане на Белмондо към театъра“, „Белмондо – провал на сцената“, „Белмондо, достоен за съжаление“. Обливаше ме студена пот, подгизналата риза мокреше кожената седалка на колата. Театърът е твърде различен от киното. Той е друг свят, много по-суров и взискателен.
В сравнение с него киното е приятно упражнение, което не изисква много усилия. В него я няма продължителната игра и нуждата да запаметиш целия текст.
Впрочем и там все пак ми бе отдадено дължимото. На фестивала през 2011 г. получих „Златна палма“ за цялостно творчество и този път минаването ми по червения килим беше необикновено преживяване: изпълненото с почит мълчание на фотографите, насочили обективите към мен. Трябва да призная, че никак не е неприятно да бъдеш актьор.
Още по темата:
Ако всички спазваха десетте божи заповеди, войните щяха да секнат на мига
В памет на големия български писател Алек Попов
Съществуват ли невидими хора? Според науката не, според късото кино – да.
Вижте новия подбор на „Кинематограф“ и може да спечелите брой на Списание 8
Музеят Ел Прадо променя текстовете, описващи картините
Целта е да не се засягат хората с увреждания
В семейния живот главното е търпението. Любовта не може да продължи дълго.
Велики мисли на Антон Павлович Чехов
„Зима“ – късометражна песен за сняг и лед
Кинематограф ни повежда на кино пътешествие сред студовете на планетата
Няма такова нещо като прошка, хората просто имат къса памет
Тайните истини на вселената според „истинския детектив“ Ръст Коул
Нас ще ни погуби свободата, която разрешаваме на другите и на себе си
103 години от рождението на един от най-големите следвоенни писатели – Фридрих Дюренмат
Любовта започва с големи чувства и завършва с дребни кавги
Андре Мороа: „Животът е кратък – това е разбираемо, но в сравнение с кое?“
Здрачът е пукнатината между световете. Това е вратата към неизвестното.
98 г. от рождението на Карлос Кастанеда
Белведере показва онлайн 626 изложби от последните 100 години
Всяка експозиция от сега нататък ще бъде включена във виртуалната хроника
Повей, буйни мой ветре и всяка болка в нас с обич разпилей
Преди 52 години си отива от този свят незабравимата Паша Христова
До 7 януари е изложбата на Златю Бояджиев в Двореца
12 зали представят творбите на големия български художник
За първи път в България: Мюзикълът „Звукът на музиката“ на сцената на Софийската опера
Премиерата е на 9 януари 2024 г., следващите спектакли са на 10,16, 17, 30 и 31 януари
Литературната награда „Хеликон“ тази година бе присъдена на Теодора Димова
Отличието е за романа на известната ни писателка „Не ви познавам“