Изкуство19 декември 2022

„Ловецът на пеперуди" улови наградата „Хеликон"

Авторът Костадин Костадинов печели приза след втора номинация

Снимка: Албена Иванова

В четвъртък, в книжарница „Хеликон-Витоша“ в София, в присъствието на издатели, номинанти и журналисти и в съпровод на цигулката на Веселина Лозанова и китарата на Кирил Петков бяха обявени 12-те номинирани заглавия за 2022 г., както и победителят в тазгодишния конкурс за нова българска проза.

Дванайсетте номинации, определени от петчленно жури в състав: Михаил Вешим – председател, и членове: професор Магдалена Костова-Панайотова, Яница Радева, Юрий Дачев и Бойко Ламбовски, са:

„Направени от вина", роман от Йоанна Елми, изд. "Жанет-45"
„Жена на вятъра", роман от Александър Секулов, изд. "Хермес"
„По релсите", роман от Невена Митрополитска, изд. "Жанет-45",
"Звезди под клепачите", роман от Николай Терзийски, изд. "Жанет-45"
"Ловецът на пеперуди", роман от Костадин Костадинов, изд. "Хермес"
"Резерват за хора и вълци", роман от Здравка Евтимова, изд. "Жанет-45"
"Млък", сборник с разкази на Радослав Бимбалов, изд. "Сиела"
"Ловецът на русалки", 3 повести на Красимир Димовски, изд. "Хермес"
"Ще се върна за теб", роман на Кристин Димитрова, изд. "Обсидиан"
"Атлантически експрес", роман на Георги Тенев, изд. "Колибри"
"Черна светлина", роман на Галин Никифоров, изд. "Сиела"
"Хагабула", роман на Тодор Тодоров, изд. "Жанет-45"

Наградата "Хеликон" за 2022 г. бе присъдена за романа "Ловецът на пеперуди" от Костадин Костадинов, премиран от журито и веригата книжарница "заради смелото гмуркане на автора в дълбоки исторически и метафизични пластове на познанието, осъществено от перо, работещо с пеперудена лекота."

Лауреатът получи наградата от миналогодишния лауреат Георги Тенев. В изказването си новият носител на приза подчерта признателността си не само към журито и веригата книжарници, но и към писателите, от чиито произведения се е учил – негови съграждани от Радомир - Светослав Минков и Евгений Кузманов.

Тази година бе присъдена и специална награда извън номинациите, която се дава понякога за постижения в литературно-историческите изследвания. Неин носител стана професор Хюсеин Мевсим за "забележителен литературно-исторически принос по повод книгата му "Атанас Далчев в Солун и Истанбул".

Литературната награда „Хеликон“ за постижения в новата българска проза се връчва за 21 път. Досега носители на наградата – паричен приз и бронзова пластика на орел, създадена от скулптора Евгений Кузманов, са били още: Георги Тенев, Боян Биолчев, Константин Илиев, Деян Енев, Виктор Пасков, Елена Алексиева, Емил Андреев, Момчил Николов, Захари Карабашлиев, Росица Ташева, Васил Георгиев, Владимир Полеганов, а двукратни носители са Алек Попов, Христо Карастоянов и Недялко Славов.

Откъс от романа „Ловецът на пеперуди"
"През 1903 година Атон влизаше в рамките на Османската империя, но въпреки стратегическото положение на полуострова никъде на територията му не бяха разположени турски войски. Високата порта получаваше от манастирите данък и предпочиташе да не се намесва нито в управлението им, нито в духовните им дела.
Света гора ми допадаше. Благосъстоянието на Филотей беше цветущо. Всички членове на монашеското общежитие спазваха установените правила, животът течеше спокойно, без големи грижи и съмнения. Често имах досег с образовани и извисени духовно люде. Започнах да си внушавам, че това е най-близкият до съвършената свобода свят, но осъзнавах и главния му според мене кусур – на Атон не допускаха жени и там не се раждаха деца.
След всяка вечеря дядо Калистрат заставаше до изхода на трапезарията и благославяше монасите и поклонниците. Веднъж, на излизане от столовата, той ми рече:
- Ако си решил да направиш първата стъпка, ела в килията ми да се изповядаш.
Събрах кураж и още същата вечер се явих пред игумена.
Дълго ме разпитва той. Докато му разказвах за Ада Кале, по лицето му се разливаше блага усмивка, но щом започнах да описвам извършените от мене убийства, дядо Калистрат взе да потропва нервно с протезата по пода. По някое време не сдържа гнева си и ми се развика:
- Защо си се превърнал в палач на невинни люде? Защо си изцапал ръцете си с кръвта на православен грък?
- Вършех всичко по заповед на Организация, чиято главна цел е свободата – отвърнах.
- Организация, която допуска невинни жертви, не е богоугодна – удари с юмрук по масата игуменът. - Всеки човек е длъжен да мисли със собствената си глава и да се грижи преди всичко друго за спасението на душата си. Свободата е достъпна само за този, който следва божиите закони.
- Във всички революции в човешката история досега са падали невинни жертви – промърморих.
- И до какво са довели тия революции? – вдигна ръце дядо Калистрат. – Само се сменя пастирът на стадото, а понякога и кучетата. В най-добрия случай стадото се мести на по-тучно пасище, за да дава повече мляко и вълна. Затова търсещият свободата човек е обречен на самотно скиталчество… Я ми налей вода от каната, че ми пресъхна устата.
Игуменът изпи на един дъх почти пълната чаша и ме погледна в очите:
- Твоите грехове са непростими. Аз поне не мога да ги опростя. Още си много млад и ако живееш праведно, Господ може и да се смили над тебе. А сега се махай и повече да не си се мярнал пред очите ми! Не се и опитвай да си търсиш работа в друг манастир, мястото ти не е в Света гора."
Източник