На 11 май, деня на св.св. Кирил и Методий, в литературен клуб „Перото" се проведе церемонията по връчването на наградите „Роман на годината“ на фонд „13 века България". Фаворит на журито в състав проф. дфн Боян Биолчев (председател), доц. д-р Борис Минков, Деян Енев, Здравка Евтимова и доц. дфн Пламен Дойнов стана една от най-значимите книги в последното десетилетие - „Последната територия" на Момчил Николов.
Мащабният социален и антиутопичен роман, който изд. „Сиела" публикува през октомври 2016 г., бе отличен в конкуренция с „Екс орбита" на Васил Георгиев, „Аз още броя дните" на Георги Бърдаров, „А Бог се смее" на Мария Станкова, „Камбаната" на Недялко Славов и „Послепис" на Христо Карастоянов.
„Последната територия" е отнел няколко години сериозни проучвания на писателя, на което дължим и солидната научна основа в книгата. Това е поредният роман на автора след „Hash Oil" и трилогията „Кръглата риба". Историята е вдъхновена от проучванията на Юнг, а част от действието на романа е разположено в Барселона, град-лабиринт сам по себе си, който сам по себе си допълва тези 700 страници прескачане от реалното в свръхреалното, от живота към смъртта, от действителността в съня. И все пак в края всичко е ясно и страховито реално.
Как изглежда мечтата на българина? Какво ще наследи консуматорското общество? Заробва ли ни самоцелното преследване на щастието? Дали монахът сънува, че е пеперуда... или всъщност се оказва точно обратното? Четете отговорите на писателя Момчил Николов в неговото специално интервю в новия брой на Списание 8!