Ник Кейв разгроми изкуствения интелект, сглобил текст на песен в негов маниер
„Апокалипсисът е напреднал. Това е гротескна подигравка с това какво е да си човек", казва австралийският изпълнител
Снимка: Wikimedia.org
„Разбирам, че ChatGPT е в начален стадий, но може би това е нововъзникващият ужас на AI – че той завинаги ще остане в начален стадий, тъй като винаги ще трябва да върви по-нататък и посоката винаги е напред, винаги по-бързо“, разсъждава Кейв. „Никога не може да бъде върнат назад или забавен, тъй като ни движи към утопично бъдеще, може би, или към пълното ни унищожение. А вие как мислите? Съдейки обаче по тази песен „в стила на Ник Кейв“, нещата не изглеждат добре, Марк. Апокалипсисът е напреднал. Тази песен е гадна.”
В дълбините на нощта, чувам зов.
Глас, който отеква в пространството.
Това е песен на сирена, която ме дърпа навътре,
отвежда ме на място, откъдето не мога да се върна.
Припев:
Аз съм грешникът, аз съм светецът,
аз съм тъмнината, аз съм светлината,
аз съм ловецът, аз съм плячката,
аз съм дяволът, аз съм Спасителят.
Вървя по улиците с високо вдигната глава,
имам демоните си, но ще ги накарам да летят.
Ще танцувам с дявола и ще играя неговата игра,
аз ще бъда този, изречете името му.
(Припевът се повтаря)
Кръвта на ангелите е по ръцете ми,
огънят на ада е в моите очи -
аз съм кралят на бездната, аз съм владетелят на мрака,
аз съм този, от когото се страхуваш, сенките реват.
Така че ела с мен до ръба на нощта,
където тъмнината и светлината се сблъскват.
Ще вървим по линията между доброто и лошото
и ще видим кой ще се изкачи на върха в крайна сметка.
Песните възникват от страданието. Те се базират на сложната вътрешна човешка борба на сътворението и доколкото знам, алгоритмите не усещат това. Данните не страдат. ChatGPT няма вътрешно същество, не е бил никъде, не е изтърпял нищо, не е имал дързостта да достигне отвъд своите ограничения и следователно няма капацитет за споделено трансцендентно преживяване. Меланхоличната роля на ChatGPT е, че той е предназначен да имитира и никога не може да има автентично човешко преживяване, без значение колко обезценено и незначително може да стане човешкото преживяване с времето.
Това е задъханият сблъсък с нечия уязвимост, нечия опасност, нечия нищожност, изправена срещу усещането за внезапно шокиращо откритие.
Това е актът на изкуплението на твореца, който вълнува сърцето на слушателя, във вътрешната архитектура на песента слушателят разпознава собствената си кръв, собствената си борба, собственото си страдание.
Това е, което ние, скромните хора, можем да предложим, а AI може само да се опита да имитира трансцендентното пътуване на твореца, който вечно се бори със собствените си недостатъци. Това е мястото, където живее човешкият гений - дълбоко вкоренен в тези ограничения, но достигащ отвъд тях.
Още по темата:
Картини излизат от рамките си и оживяват в Лондон
Посетителите на четири галерии стават част от сюжета на 42 световноизвестни платна
Ако всички спазваха десетте божи заповеди, войните щяха да секнат на мига
В памет на големия български писател Алек Попов
Съществуват ли невидими хора? Според науката не, според късото кино – да.
Вижте новия подбор на „Кинематограф“ и може да спечелите брой на Списание 8
Музеят Ел Прадо променя текстовете, описващи картините
Целта е да не се засягат хората с увреждания
В семейния живот главното е търпението. Любовта не може да продължи дълго.
Велики мисли на Антон Павлович Чехов
„Зима“ – късометражна песен за сняг и лед
Кинематограф ни повежда на кино пътешествие сред студовете на планетата
Няма такова нещо като прошка, хората просто имат къса памет
Тайните истини на вселената според „истинския детектив“ Ръст Коул
Нас ще ни погуби свободата, която разрешаваме на другите и на себе си
103 години от рождението на един от най-големите следвоенни писатели – Фридрих Дюренмат
Любовта започва с големи чувства и завършва с дребни кавги
Андре Мороа: „Животът е кратък – това е разбираемо, но в сравнение с кое?“
Здрачът е пукнатината между световете. Това е вратата към неизвестното.
98 г. от рождението на Карлос Кастанеда
Белведере показва онлайн 626 изложби от последните 100 години
Всяка експозиция от сега нататък ще бъде включена във виртуалната хроника
Повей, буйни мой ветре и всяка болка в нас с обич разпилей
Преди 52 години си отива от този свят незабравимата Паша Христова
До 7 януари е изложбата на Златю Бояджиев в Двореца
12 зали представят творбите на големия български художник
За първи път в България: Мюзикълът „Звукът на музиката“ на сцената на Софийската опера
Премиерата е на 9 януари 2024 г., следващите спектакли са на 10,16, 17, 30 и 31 януари