Фуминори Накамура: „Тъмнината на фантастиката може да бъде лечебна“
Какво превръща един човек в убиец? Не е ли изпълнен всеки от нас със сенки, които могат да въстанат внезапно при определени обстоятелства?
Трудно е да се мисли за някого, който има проблеми като тези на главния герой в „Моето унищожение“, но може би това е целта. Авторът е направил кариера чрез прекрачване на границите на екзистенциалния ужас, хвърляйки светлина върху най-тъмните сенки на човечеството. „Материалът, от който черпя цялата си фантастика, съм самият аз“, казва Накамура. „Понякога пиша за моите действителни преживявания, леко променени, или използвам опита си като отправна точка и развивам историята от там. Материалът съм самият аз.”
След като прочетох книгите на Накамура, съм озадачен от това твърдение, пише авторът на статията в The Japan Time Иън Малони „Моето унищожение“ се задълбочава в психологическите мотиви на един убиец, а другите му романи са пълни с насилие и травма. Когато е помолен да изясни какво има предвид обаче, той не уточнява къде тегли границата между реалността и измислицата. „Мисля, че ще предубедя читателя, ако кажа коя част от един от моите романи се основава на моя опит и коя е измислена“, казва той.
„Пиша такива романи, защото живея с постоянното усещане колко трудно се живее. Мисля, че на всяко човешко същество му е трудно да живее до известна степен. Насилването към жизнерадост може да бъде наистина трудно. Всъщност много хора казват, че мракът на фантастиката може да бъде изцеляващ“, казва той през смях.
„Мислех, че като включа истински криминален случай в моята измислица, бих могъл да разширя обхвата на романа и да изобразя най-скритите дълбини на човешката психология“, казва той за избора си да изследва в „Моето унищожение“ случай от реалния живот - серийния убиец Цутому Миядзаки. „Избрах случая на Миядзаки, защото той е един от най-известните престъпници в Япония и защото е извършил може би едно от най-сложните психологически престъпления.“
Бет оприличава четенето на Накамура с „преобръщане на задушени от плевели скали в блатистия терен“, добавяйки, че „може да сме дълбоко обезпокоени от това, което намираме, но обръщането на камъни не създава тези ужаси; то просто ги извежда наяве.“
„Моето унищожение“ не е лесно четиво поради редица причини, не на последно място защото читателят дълго време е толкова объркан, колкото и героите, относно случващото се. „През по-голямата част от книгата читателят е озадачен. Изобщо не е сигурен какви събития са го довели до мястото, където се намират персонажите, накъде отиват нещата“, казва Бет. „Голяма част от историята е предадена чрез ярки спомени, но тези спомени са пълни с дупки и са разпръснати.“ Следователно е почти невъзможно да се говори за сюжета, без усещането да се развали напълно.
„Въпреки че структурата на този роман е сложна, моето намерение е да пиша четливи и достъпни романи“, казва Накамура. Той със сигурност е успял, тъй като „Моето унищожение“ е натрапчиво четиво. Объркването – това, което Бет нарича „постоянна прегръдка на неизвестното“ – е мотивиращо, изискващо от читателя да не изоставя историята, да следва главния герой през пластове от значимост, множество разказвачи с натрошена идентичност и конкуриращи се текстове, които се блъскат във взаимно, припокриващи се и противоречащи си тези.
Какво превръща човек в убиец? Може ли да е нещо толкова малко като едно просто предложение? Обърнете тази страница и може да загубите целия си живот. С My Annihilation, Фуминори Накамура, майстор на литературния ноар, изгради пъзел от разказ под формата на изповедален дневник, който въвлича своя читател в отвратително престъпление. Ровейки безмилостно в най-тъмните кътчета на човешкото съзнание, My Annihilation разпитва неописуемите мисли, споделяни от всички хора, които могат да бъдат чудовищни, когато бъдат оживени, разкривайки с обезпокоителна честност психологическите мотиви на един убиец. (Amazon.com)
Още по темата:
Картини излизат от рамките си и оживяват в Лондон
Посетителите на четири галерии стават част от сюжета на 42 световноизвестни платна
Ако всички спазваха десетте божи заповеди, войните щяха да секнат на мига
В памет на големия български писател Алек Попов
Съществуват ли невидими хора? Според науката не, според късото кино – да.
Вижте новия подбор на „Кинематограф“ и може да спечелите брой на Списание 8
Музеят Ел Прадо променя текстовете, описващи картините
Целта е да не се засягат хората с увреждания
В семейния живот главното е търпението. Любовта не може да продължи дълго.
Велики мисли на Антон Павлович Чехов
„Зима“ – късометражна песен за сняг и лед
Кинематограф ни повежда на кино пътешествие сред студовете на планетата
Няма такова нещо като прошка, хората просто имат къса памет
Тайните истини на вселената според „истинския детектив“ Ръст Коул
Нас ще ни погуби свободата, която разрешаваме на другите и на себе си
103 години от рождението на един от най-големите следвоенни писатели – Фридрих Дюренмат
Любовта започва с големи чувства и завършва с дребни кавги
Андре Мороа: „Животът е кратък – това е разбираемо, но в сравнение с кое?“
Здрачът е пукнатината между световете. Това е вратата към неизвестното.
98 г. от рождението на Карлос Кастанеда
Белведере показва онлайн 626 изложби от последните 100 години
Всяка експозиция от сега нататък ще бъде включена във виртуалната хроника
Повей, буйни мой ветре и всяка болка в нас с обич разпилей
Преди 52 години си отива от този свят незабравимата Паша Христова
До 7 януари е изложбата на Златю Бояджиев в Двореца
12 зали представят творбите на големия български художник
За първи път в България: Мюзикълът „Звукът на музиката“ на сцената на Софийската опера
Премиерата е на 9 януари 2024 г., следващите спектакли са на 10,16, 17, 30 и 31 януари