Изкуство31 март 2023

Фуминори Накамура: „Тъмнината на фантастиката може да бъде лечебна“

Какво превръща един човек в убиец? Не е ли изпълнен всеки от нас със сенки, които могат да въстанат внезапно при определени обстоятелства?

„Моето унищожение“ на Фуминори Накамура, което включва изследване на истинския сериен убиец Цутому Миядзаки, произтича от собствения интерес на автора към промиването на мозъци и психологическа манипулация. в едно интервю за The Japan Times Фуминори Накамура е толкова брутално честен, колкото и в прозата си. Той е роден на 2 септември 1977 г. Привлича вниманието на международната литературна общност, когато печели наградата Kenzaburō Ōe за 2010 г. за романа си „ Крадецът“ (掏摸, „Джебчия“).

„Ако никога не бях попадал на художествена литература, мисля, че животът ми щеше да е напълно различен. Можеше дори да не съм жив в момента“, казва авторът, докато обсъжда „Моето унищожение“, последният от неговите романи, преведен на английски. „Това, което ме спаси в този труден момент, бяха романите, които описваха тъмната страна на човешкото съществуване. Мога да продължа - романите ми показаха, че всеки има проблеми, така че животът е възможен.“

Трудно е да се мисли за някого, който има проблеми като тези на главния герой в „Моето унищожение“, но може би това е целта. Авторът е направил кариера чрез прекрачване на границите на екзистенциалния ужас, хвърляйки светлина върху най-тъмните сенки на човечеството. „Материалът, от който черпя цялата си фантастика, съм самият аз“, казва Накамура. „Понякога пиша за моите действителни преживявания, леко променени, или използвам опита си като отправна точка и развивам историята от там. Материалът съм самият аз.”

След като прочетох книгите на Накамура, съм озадачен от това твърдение, пише авторът на статията в The Japan Time Иън Малони „Моето унищожение“ се задълбочава в психологическите мотиви на един убиец, а другите му романи са пълни с насилие и травма. Когато е помолен да изясни какво има предвид обаче, той не уточнява къде тегли границата между реалността и измислицата. „Мисля, че ще предубедя читателя, ако кажа коя част от един от моите романи се основава на моя опит и коя е измислена“, казва той.

„Пиша такива романи, защото живея с постоянното усещане колко трудно се живее. Мисля, че на всяко човешко същество му е трудно да живее до известна степен. Насилването към жизнерадост може да бъде наистина трудно. Всъщност много хора казват, че мракът на фантастиката може да бъде изцеляващ“, казва той през смях.

Въпреки че действието на всички романи на Накамура се развива в дълбините на престъпния свят, би било грешка да го определяме като криминален писател. Той пише за престъпността и престъпниците по начина, по който са го правили Албер Камю и Фьодор Достоевски – не за вълнение или тръпка от интригуващ пъзел, а за това, което може да ни каже за останалата част от обществото.

„Мислех, че като включа истински криминален случай в моята измислица, бих могъл да разширя обхвата на романа и да изобразя най-скритите дълбини на човешката психология“, казва той за избора си да изследва в „Моето унищожение“ случай от реалния живот - серийния убиец Цутому Миядзаки. „Избрах случая на Миядзаки, защото той е един от най-известните престъпници в Япония и защото е извършил може би едно от най-сложните психологически престъпления.“

Бет оприличава четенето на Накамура с „преобръщане на задушени от плевели скали в блатистия терен“, добавяйки, че „може да сме дълбоко обезпокоени от това, което намираме, но обръщането на камъни не създава тези ужаси; то просто ги извежда наяве.“

„Моето унищожение“ не е лесно четиво поради редица причини, не на последно място защото читателят дълго време е толкова объркан, колкото и героите, относно случващото се. „През по-голямата част от книгата читателят е озадачен. Изобщо не е сигурен какви събития са го довели до мястото, където се намират персонажите, накъде отиват нещата“, казва Бет. „Голяма част от историята е предадена чрез ярки спомени, но тези спомени са пълни с дупки и са разпръснати.“ Следователно е почти невъзможно да се говори за сюжета, без усещането да се развали напълно.

„Въпреки че структурата на този роман е сложна, моето намерение е да пиша четливи и достъпни романи“, казва Накамура. Той със сигурност е успял, тъй като „Моето унищожение“ е натрапчиво четиво. Объркването – това, което Бет нарича „постоянна прегръдка на неизвестното“ – е мотивиращо, изискващо от читателя да не изоставя историята, да следва главния герой през пластове от значимост, множество разказвачи с натрошена идентичност и конкуриращи се текстове, които се блъскат във взаимно, припокриващи се и противоречащи си тези.

Какво превръща човек в убиец? Може ли да е нещо толкова малко като едно просто предложение? Обърнете тази страница и може да загубите целия си живот. С My Annihilation, Фуминори Накамура, майстор на литературния ноар, изгради пъзел от разказ под формата на изповедален дневник, който въвлича своя читател в отвратително престъпление. Ровейки безмилостно в най-тъмните кътчета на човешкото съзнание, My Annihilation разпитва неописуемите мисли, споделяни от всички хора, които могат да бъдат чудовищни, когато бъдат оживени, разкривайки с обезпокоителна честност психологическите мотиви на един убиец. (Amazon.com)