Изкуство25 април 2023

Първото правило е да не се отказвате. Второто правило е да запомните първото правило.

Големият Ал Пачино на 83 г.

Снимка: Wikimedia.org

Ал Пачино (Алфредо Джеймс) е роден на 25 април 1940 г. Любим актьор, режисьор и сценарист на няколко поколения. Знаменателни за историята на киното ще останат гангстерските му роли - Майкъл Корлеоне в трилогията „Кръстникът“ на Франсис Форд Копола и Тони Монтана във филма „Белязаният“ на Браян Де Палма. Ролята на Франк Слейд в „Усешане за жена" носи на Пачино Оскар за най-добър актьор, което е първият му успех след седем предишни номинации.

Ал Пачино прави своя филмов дебют през 1969 г. във филма „Аз, Натали“, но ролята му в него е второстепенна. През 1971 г. вече участва в главната роля в драмата „Паника в Нийдъл парк“. В този филм актьорът е забелязан от Копола и поканен в „Кръстникът“ за ролята на Майкъл Корлеоне.

Освен успешна филмова кариера, Ал Пачино е емблематичен театрален актьор. През 1969 и 1977 г. е удостоен с престижните театрални награди Тони. Носител е на още много награди в гилдията, включително от Американския филмов институт. Ал Пачино е режисьор на Actors Studio в Ню Йорк заедно с Елън Бърстин. Нека празнуваме таланта заедно с големия Пачино, навършващ днес 83 г., като си припомним негови изявления по различни теми.

Нямам нужда от красива жена, имам пари, с които да й подаря каквато иска външност. Не ми трябва и богата. Вече имам всичко. Не ми трябва и любвеобилна. Почти всички жени стават такива заради парите ми, а тези, които не станат, мога да завоювам. Имам нужда от почтена съпруга. Лоялността и добрата репутация не могат да се купят за всичките пари на света.
Майка ми почина, преди да да стана успешен. Спомням си, когато бях на десет години. Апартаментът ни бе на последния етаж. Страшен студ. Отдолу, от уличката, ме викат приятелите ми, викат ме да се шляем по улиците. Но майка ми не ми позволява. Бях страшно ядосан и й крещях непрекъснато. Тя понесе моите упреци. И така ми спаси живота. Виждате ли, всички онези момчета, които тогава ме викаха да се пошляем, вече ги няма на света. Тя искаше да не се скитам по улиците до късно, а да си пиша домашните. И затова сега седя тук и говоря с вас. Всичко е много просто, нали? Но ние толкова лесно забравяме...
Обичам операта. Дори работех в Карнеги Хол... като разпоредител.
Ключът към успеха е в желаниието. А то постоянно гори в мен.
Действието винаги е по-важно от думите. Човек е способен да крещи два часа - и да помогне ... или да шепне две години - и да предаде. Нямам време да мразя тези, които мразят мен. Защото съм твърде зает с тези, които ме обичат.
Никога не обяснявайте нищо на никого - всеки ще разбере така или иначе по начина, който е изгоден за него.
Като дете се молех на Бог за велосипед... тогава разбрах, че Бог работи по различен начин... Откраднах велосипед и започнах да се моля на Бог за прошка.
Гордостта и арогантността са слуги на дявола. Ако не можете да ги контролирате, те ще контролират вас.
Лесно е да измамиш окото, но е трудно да измамиш сърцето.
Първото правило е да не се отказвате. Второто правило е да запомните първото правило.
Когато си над шестдесет, виждаш, че бързаш през някакъв тунел без билет за връщане и започваш да виждаш планина в далечината, която ще бъде последната ти спирка. Но докато стигна дотам, искам да продължа да правя това, което правя.
Знаете ли, има една поговорка: „Който упорства в лудостта си, един ден ще бъде мъдър човек“.
Шекспир няма нужда от никого от нас, той ще ни надживее всички - повярвайте ми. Гарантирам ви това.
Не мразете враговете си. Емоциите пречат на мисленето.
Не бързайте да говорите за себе си. Разговорът за вас ще започне веднага щом си тръгнете.
Изиграл съм много чудесно написани и превъзходно режисирани роли, от които е трудно да се открои някоя.
Бях срамежлив. Едва когато попаднах в светлината на прожекторите, се научих как да се справям с това.
Вярно е, аз съм с вързан език. Трябва да живееш с мен 50 години, за да започнеш да осъзнаваш за какво говоря.
Театърът е по-скоро реалния живот: изнасяш постиженията си на сцената и ги показваш два-три часа. И това никога няма да се повтори. Бих го сравнил с ходене по въже на сто фута над земята и без никаква застраховка. А в киното въжето лежи на пода ...
Един ден отидох да хапна в Хауърд Джонсън и видях актьора, който играеше в онази пиеса, да налива кафе зад тезгяха. Тогава разбрах, че всичко в живота е относително: първо той ме завладя с играта си, а сега стоеше зад бара в Хауърд Джонсън и ме обслужваше.
Образът на корав човек ми помогна в сериозни ситуации. Веднъж ударих огледалото на кола на паркинга. Младият мъж изскочи от него с вик: „Ти си луд, какво правиш?!” После ме погледна: „Не се притеснявай, всичко е наред“.
Имате нужда от приятели, особено в театъра. Имате нужда от хора, с които да споделяте, да общувате, да се свързвате. Ще създадете нещо заедно, заедно ще подредите всичко.