Изкуство7 юни 2023

Колкото и да ме обичаш, аз все още те обичам повече

Из писмото на Лудвиг ван Бетовен до „Безсмъртната любима“

Худ. Джоузеф Карл Щилер, Wikimedia Commons

Това писмо е намерено в чекмеджето на бюрото на Бетовен след смъртта му, заедно с миниатюрни портрети на Жулиета Гуичарди и графиня Ердьоди. Писмото е с дата понеделник, 6 юли, така че въпреки липсата на година може да се предположи, че е написано през 1812 г., когато Бетовен е бил в Теплице. Тази година е посочена и от анализ на водните знаци на хартията, извършен през 50-те години на миналия век. Не е известно дали писмото е изпратено и дали адресатът го е получил и ако да, как се е върнало обратно при Бетовен.

Изследователите на великия композитор не са единодушни на кого е писал той с толкова страст. Сред предполагаемите „безсмъртни любими" са Жулиета Гуичарди, Антъни Брентано, Бетина Брентано, Жозефин Брунсвик, Терез Брунсвик, Анна-Мария Ердьоди и дори снахата на Бетовен, съпругата на брат му Каспар-Карл, Йохана. (Йохана е избранницата и във филма от 1995 г. „Безсмъртна любима" на реж. Бърнард Роуз). Но истината е, че никой, освен самия Бетовен, няма представа кому са посветени тези нежни послания.

Писмото представлява текст от три части. Написано е с молив на 10 страници. Ето някои от най-прелестните пасажи от него (със съкращения).

„6 юли, сутринта
Мой ангел, мой живот, мое всичко...
Защо e тази дълбока тъга пред лицето на неизбежното? Може ли любовта да съществува без жертви, без себеотрицание? Как можеш да ме накараш да ти принадлежа напълно, а ти на мен, Боже мой?! В заобикалящата те красива природа потърси подкрепа и сили да се подчиниш на неизбежното. Любовта изисква всичко и има право на това. Чувствам се в това отношение като теб, само че ти забравяш твърде лесно и аз трябва да живея и за двама ни - за теб и за себе си.
Ако бяхме напълно едно цяло, нямаше да страдаме....
...Вероятно ще се видим скоро; и днес не мога да ти кажа изводите, които съм направил относно живота си. Ако сърцата ни биеха заедно, вероятно нямаше да ги направя. Душата прелива от всичко, което искам да ти кажа. А, има моменти, в които се замислям че езикът ни е безсилен. Развесели се, бъди все така мое непроменено, единствено съкровище, тъй както аз съм твое. Боговете ще се погрижат за останалото, което трябва да се случи с нас и ще бъде.
Твой верен Лудвиг."

„Понеделник вечерта, 6 юли
Ти страдаш, ти, съкровище мое! Едва сега разбрах, че писмата трябва да се изпращат рано сутрин. Понеделник и четвъртък са единствените дни, когато пощата отива оттук до K. Ти страдаш. О, където съм аз, там си и ти с мен. Като знам, че си моя, мога да съм сигурен, че ще се съберем. Какъв живот ще бъде! Да!!!! Без теб ще живея, преследван от отношението на хората, което според мен не заслужавам и не искам да заслужа. Трудно ми е да гледам унижението на един човек пред друг. Ако гледам себе си отстрани, от гледна точка на Вселената, как изглеждам? Какъв е смисълът за този, който се нарича най-велик? Но именно в това съзнание се крие божествената искра на човека. Плача, когато мисля, че няма да ме чуеш до събота. Колкото и да ме обичаш, аз все още те обичам повече. Бъди винаги откровена с мен. Лека нощ!
Боже мой! Да се чувстваме едновременно толкова близо един до друг и толкова далеч! Нашата любов не ни ли разкрива цялото небе – и не е ли непоклатима като небесния свод?"

„Добро утро (7 юли)
Здравей! Щом се събудих, мислите ми летят към теб, моя безсмъртна любов! Обзема ме или радост, или тъга при мисълта какво ни готви съдбата. Мога да живея само с теб, никак иначе. Реших да се скитам далеч от теб, докато успея да полетя, за да се хвърля в прегръдките ти, да те почувствам напълно моя и да се насладя на това блаженство...Не се съмняваш в моята вярност към теб, нали? Никога друга няма да вземе сърцето ми, никога, никога. Боже, защо да оставиш това, което толкова обичаш! Животът, който водя сега във В., е тежък: твоята любов ме прави едновременно най-щастливия и най-нещастния човек.

На моята възраст вече се изисква известна монотонност, стабилност на живота, но дали са възможни те в нашите отношения?

Ангел мой, едва сега разбрах че пощата тръгва всеки ден, трябва да свърша, за да получиш писмото възможно най-скоро. Да бъда спокоен - само със спокойно отношение към живота си можем да постигнем целта си - да живеем заедно. Бъди спокойна, обичай ме днес - утре - о, какво страстно желание да те видя - теб - теб, живота ми (почеркът става нечетлив - бел.ред.), душата ми - сбогом - о, обичай ме както преди - никога не се съмнявай във верността на твоя любим Л.

Завинаги твой,

завинаги моя,

завинаги един на друг."

Френският изследовател Жак Продом в края на своето есе за мистерията на „Безсмъртната любима“ пише: „Човек трябва да забрави за желанието да разкрие тайната на „Безсмъртната любима“, това ангелско създание..."

Източник