Петата симфония на Бетовен - апотеоз на надмощието на бялата раса?

Ако Лудвиг Ван Бетовен беше жив днес, възнагражденията, които щеше да получава от всички излъчвания и изпълнения на своето произведение, щяха да го изстрелят безусловно на върха на всички класации и щеше да остане там све столетия, оставяйки далеч зад себе си Лойд Уебър...И ако не беше пандемията от коронавирус, която принуждава концертните зали да се затварят, ще бъде трудно да се намери оркестър, който не е включил онези знаменити четири начални ноти в програмата си за 2020 г., тъй като светът празнува 250 години от рождението на Бетовен, пише Мади Шоу Робъртс в classicfm.com.

Освен че е изцяло вкоренена в днешната култура, музиката на Бетовен дълбоко затрогва душите на хората и до днес. Напрегнатата борба в музикалното откривателство, безкрайното превключване между минор и мажор и този заключителен триумфален незабравим момент правят произведението харесвано от почти всеки, обитаващ "прекрасния нов свят".

Един музиколог и един автор на песни, звезди от подкаста на Vox "Switched on Pop", продуциран със съдействието на Нюйоркската филхармония, са критикувани безмилостно за новия си прочит на Петата симфония на Бетовен. Има защо... Тези двамата твърдят, че белите хетеросексуални мъже са възприели произведението като апотеоз на надмощието на бялата раса и са го превърнали в „символ на тяхното превъзходство и значение." Нейт Слоун и Чарли Хардинг пуснаха статия, озаглавена „Как Бетовен влага класиката в класическата музика“ и интернет избухна.

Двамата продължават да изследват как най-известната симфония на Бетовен е повлияла на новия концертен етикет, който все още определя как слушаме класическа музика днес. Но дори само заглавието на статията, изглежда подтикна хората да отсъдят, че Бетовен всъщност е „отменен от левицата“. Всъщност Слоун и Хардинг се опитаха да отворят дебат за променените навици, вдъхновени от симфонията на Бетовен в концертната зала. Двамата "специалисти" прозряха в Бетовен и едно от най-значимите му произведения заплаха за всички различни от тези, които са били живата му публика в концертните зали едно време. Пък и сега. Те недоволстват от порядките в концертната зала - включително и премахването преди век на спонтанното ръкопляскане по време на изпълнението преди да е свършила съответната музикална част. Те задават нелепи въпроси: кой се вдъхновява от тази музика и щеше ли да бъде толкова популярен и обичан Бетовен, ако не беше с бял цвят на кожата; не е ли Бетовен апотеоз на триумфа на белия хетеросексуален мъж... И въобще не са ли тотално пренебрегнати музикалните творци с цвят на кожата, различен от бял... Става все по-нелепо, нали?  

Подкастът също така изследва популярността на музиката на Бетовен през 2020 г. Аналитикът на класическа музика Джеймс Бенет II, афроамериканец, казва: „Докато увековечавате идеята, че всички гиганти на музиката изглеждат еднакво, това програмира различните, че за тях няма шанс да станат велики в тази музика.“ Според кларнетиста от Нюйоркската филхармония Антъни Макгил, активист в движението Black Lives Matter, Петата симфония е като „стена“ между класическата музика и новата, разнообразна публика. „Ако се преструвате, че не съществува друга музика освен тази на Бетовен, която е най-велика, оркестрите ще отблъснат нова публика, тъй като „не популяризират нито един от живите композитори днес, които се опитват да станат "Бетовен на днешния ден." - проповядва Макгил.

Подкастът завършва с репликата „Може би е време да се разделим с Бетовен веднъж завинаги ...“.