Изкуство8 ноември 2024

Колко здраво жените стискат веригите, които ги оковават!

124 г. от рождението на майката на Скарлет О'Хара – Маргарет Мичъл

Кларк Гейбъл и Вивиан Лий в сцена от филма "Отнесени от вихъра", 1939 г.

„Ако „Отнесени от вихъра“ има тема, това е оцеляването. Какво кара някои хора да преминават през катастрофи, а други, очевидно също толкова способни, силни и смели, да потъват? Случва се при всяко сътресение. Някои хора оцеляват, други – не. Какви качества има у тези, които се борят триумфално, които липсват в тези, които загиват? Знам само, че оцелелите са наричали това качество „съобразителност“. Така че писах за хора, които са имали смелост и хора, които не са.“ Това казва за бестселъра на всички времена авторката му Маргарет Мичъл, родена на 8 ноември 1900 г. През 1937 г. тя печели награда „Пулицър“. Умира няколко дни след като е блъсната от такси, на 16 август 1949 г.

Докато не загубите репутацията си, никога не осъзнавате какво бреме е било това или какво всъщност е свободата.
Животът не е поемал към нас задължение да осъществява мечтите ни. Трябва да вземем каквото ни предлага и да сме благодарни, защото би могло да бъде и по-лошо.
Несгодите или изграждат личността, или я пречупват.
Никаква сила на света не може да ни сломи, освен нашата собствена природа, в която е заложено тъй силно да копнеем по неща, изгубени безвъзвратно и да пазим толкова много спомени.
А извиненията, веднъж отложени, стават все по-трудни и накрая невъзможни.

„Уморих се вечно да бъда неестествена и никога да не правя нищо, което искам. Уморих се да се държа така, сякаш не ям повече от птица, и да ходя, когато искам да тичам, и да казвам, че ми е прималяло след валс, когато мога да танцувам два дни и никога да не се уморя. Омръзна ми да казвам: „Колко си прекрасна!“, да заблуждавам мъже, които нямат и половината от разума, който имам аз, и ми омръзна да се преструвам, че не знам нищо, за да могат мъжете да ми казват неща и да се чувстват важни, докато го правят...“

Някои грешки са твърде забавни, за да се направят само веднъж.

„Тя беше тъмнина и той беше тъмнина и никога не е имало нищо преди този път, само тъмнина и устните му върху нея. Тя се опита да проговори и устата му отново беше върху нейната. Изведнъж я обзе дива тръпка, каквато не бе познавала; радост, страх, лудост, вълнение, предаване на оръжия, които бяха твърде силни, устни, които бяха твърде наранени, съдба, която се движеше твърде бързо.“

Сега тя имаше неясното съзнание, че ако някога беше успяла да разбере Ашли, никога нямаше да го обикне, а ако някога беше успяла да разбере Рет, никога нямаше да го загуби.
Земята е единственото нещо на света, за което си струва да работите, да се борите, да умрете, защото това е единственото нещо, което е дълговечно.
Лъжецът най-горещо защитаваше истинността си, страхливецът – смелостта си, невъзпитаният – джентълменството си, а лудетината – честта си.
Колко здраво жените стискат веригите, които ги оковават!
Тя видя в очите му поражението на нейните дивни мечти, нейните безумни желания.
Винаги ще има войни, защото хората обичат войните. Жените не, но мъжете го правят.
Борбата е като шампанско. Качва се в главите на страхливците толкова бързо, колкото и на героите. Всеки глупак може да бъде смел на бойното поле, когато трябва да бъде смел или иначе да бъде убит.

„Когато те срещнах за първи път, си помислих: това момиче е едно на милион. Тя не е като другите малки глупачки, които вярват на всичко, което им казват майките им, и действат според това, независимо как се чувстват. И крият всичките си чувства и желания и малки сърдечни мъки зад много сладки думи. Мислех си: Мис О'Хара е момиче с рядък дух. Тя знае какво иска и няма нищо против да изрази мнението си или да хвърля вази.“