Изкуство24 септември 2024

Това, което другите наричат лудост - за мен е единственият разумен начин да обичаш

Франзсоаз Саган: Нищо не предизвиква ревност така, както смехът

Снимка: Wikimedia Commons

Тя става известна на света едва на 18, когато романът й „Добър ден, тъга“ излиза от печат през 1954-а. През тази година отбелязваме 70 години от излизането на най-известната книга на Франзсоаз Саган и 20 г. от деня, в който тя напуска този свят - 24 септември 2004 г.

20 са самостоятелните романи, които тя оставя в съкровищницата на литературата, 5 са сборниците с разкази, 9 са пиесите, около 40 са филмите и сериалите, заснети по произведения на Саган. Превеждана е на 15 езика. Общият тираж на кнrгите й във Франция надхвърля 30 млн. екземпляра. Последният й незавършен роман „Четирите кътчета на сърцето“ издава през 2019-та синът на писателката Дени Вестхоф.

Може парите да не купуват щастие, но предпочитам да плача в „Ягуар“, отколкото в автобус.
Любовта трае около седем години. Толкова време е необходимо на клетките на тялото да се заменят напълно.
Това, което другите наричат лудост - за мен е единственият разумен начин да обичаш.
Нищо не предизвиква ревност така, както смехът.
Единственото нещо, за което съжалявам, е, че никога няма да имам време да прочета всички книги, които искам да прочета.
Уискито, хазартът и фераритата са по-добри от домакинската работа.
Една рокля няма смисъл, освен ако не вдъхновява мъжете да искат да я свалят.
Ще живея зле, ако не пиша, и ще пиша зле, ако не живея.
Някъде нещо невероятно чака да бъде открито и да стане известно.
Всяко малко момиченце знае за любовта. Но от това само се умеличава способността й да страда.
Какво търсим, ако не да угодим? Не знам дали желанието за привличане на други идва от прекомерна жизненост, чувство за притежание или скритата, неизказана нужда да бъдеш успокоен.
Защото това беше кръгът на любовта: страх, който води до желание, нежност и ярост, и онази брутална мъка, която триумфално следва удоволствието.
Вашата представа за любовта е доста примитивна. Това не е поредица от усещания, независими едно от друго... Това е нещо различно... усещане за загуба...
Известен факт е, че сърцето на всеки мъж е настроено да има дъщеря.
Любопитството е началото на мъдростта.
Тя би искала да бъде незаменима - това иска всяка жена...
Ние се раждаме плачещи и има основателна причина за това - помисли си той. - И останалата част от живота ни ще бъде приглушено повтаряне на този вик.
Има определен вид глупост, запазена за отношенията жени-мъже.
Цинизмът винаги ме е омагьосвал, създавайки приятно усещане за самоувереност и да съм в съюз със себе си.
Ние правим наши собствени символи, след като събитието е преминало и спомените за него са заочнали да се разпадат.
Щастието е истинско, а любовта - не.
Понякога принадлежах към чистата и красива раса на номадите, а понякога - към бедната изсъхнала порода хедонисти.
Страхувах се преди всичко от тъпотата, спокойствието. За да постигнем вътрешния си мир, баща ми и аз се нуждаехме от външна тревога.
По-здравословно е да приписваш качества на другите, отколкото да признаваш собствените си недостатъци.
Детството е образ, който ние украсяваме.
Изкуството трябва да изненада реалността.
„В името на починалия ви обвинявам, че оставихте любовта да отмине, че пренебрегнахте задължението да бъдете щастливи, че живеехте с извинения, преструвки и се примирихте със съдбата. Трябва да бъдете осъдени на смърт, но ще бъдете осъдени на самота.“ („Обичате ли Брамс?“)
Той беше намушкан от паметта - този тиранин, който се втурва в сънищата ни и изскача през гърлото, щом се събудим.
Изисква се арогантност, за да напишеш: „Земята е синя като портокал“, иска се огромна смелост, за да напишеш: „Зорите са болезнени, всяка луна е заплашителна и всяко слънце е горчиво.“
Никол беше напълняла. Това е ефектът, който в три от четири случая нещастието оказва върху жените. Процесът на хранене гарантира най-малко здравето на тялото.
В края на второто хилядолетие жителите на тази планета, наречена Земя, бяха така разпределени: половината умираха от глад; другата половина използваше три четвърти от печалбата си, за да търси средство, с което да се самоунищожи.