Изкуство1 април 2025

Любовта е да отделиш цялото си внимание на друг - без предубеждения и планове

Ричард Чембърлейн си тръгна 2 дни преди да навърши 90 г.

Снимка: Wikimedia Commons

Любимецът на няколко поколения от женската част от публиката – Ричард Чембърлейн, почина в събота, два дни преди да навърши 90 г. The Guardian пише, че той ще остане в историята на киното, телевизията и театъра с ролите си на унищожително привлекателни и недостижими мъже.

В The Thorn Birds („Птиците умират сами“)– минисериал от 1983 г., който постигна огромни рейтинги за ABC в САЩ и BBC One в Обединеното кралство – той беше Ралф Де Брикасар, католически свещеник, чийто обет за безбрачие е подложен на изпитания след срещата му с Меги, млада жена, която той среща в австралийска овцеферма. Сценарият е по бестселър на Колийн Маккълоу от 1977 г. Минисериалът е гледан от почти 60% от американска телевизионна аудитория – изключително висок резултат. Получава 16 номинации за „Еми “, печели шест. Повторена през 1988 г., любовната драма се превръща в един от най-топлите телевизионни спомени за бумър поколението.

Но твърдата фенска маса на Чембърлейн е бетонирана още в срeдата на 60-те години на миналия век, след изгряването му на малкия екран в медицинската сага на NBC Dr Kildare („Доктор Килдър“). Ричард Чембърлейн разтуптява сърцата на зрителите с д-р Джеймс Килдър, който се издига от стажант до завеждащ отделение в измислената многопрофилна болница Blair. В един от култовите епизоди той сам се оперира и си маха апандисита.

Лекар или свещеник - все недостъпен обаятелен мъж, когото всички желаят, но той по професионални или религиозни причини не може да се отдаде на светските страсти.

Третата забележителна телевизионна роля в кариерата на Чембърлейн излъчва по-различна чувственост - адаптация от пет части на едноименния роман на Джеймс Клавел за Джон Блекторн, английски моряк, принуден да приеме японска идентичност. Във версията на Shōgun („Шогун“) от 1980 г. героят на Чембърлейн е харизматичен и смел, отдаден на принципите и ценностите си, пише The Guardian.

Отиде си една легенда на световното кино. Макар и със забележителни достижения в драматични роли на театралната сцена (включително Хамлет), Чембърлейн ще остане в историята на изкуството на 20-и век като майстора на телевизионните образи, които карат зрителите да бързат всяка вечер след работа към дома, за да седнат на дивана и да потънат в света на красивите и недостъпни, но незабравими мъже.

Днешното поколение, което с удоволствие поглъща страстно епизодите на новия „Шогун“, едва ли ще посегне към старите ленти, за да се наслади на Ричард Чембърлейн. Но нека ние, които израснахме с филмите му, гледахме го и го обичахме, да го изпратим с песен, изпълнена от самия него. Малцина знаят, че преди да се превърне в хит през 1970 г., тя е изпълнена за първи път от Ричард Чембърлейн.

Смятам се за религиозен човек. Бог е нещо много лично за мен и не парадирам с религията в разговор с другите.
„Красив“ означава много неща за различните хора. Ако хората ме смятат за красив, се чувствам поласкан - и трябва да благодаря на родителите си за това. Реално погледнато, не боли да си добре изглеждащ, особено в този бизнес.
Предполагам, че всеки изрича малки бели лъжи. Доста често те са необходими, за да накарат някого да се почувства по-добре или да предотвратят нараняването на чувствата. А дяволските лъжи? Не, това е опасно, те винаги се превръщат в бумеранг.
Няма двама души, които да са еднакви. Може да се възхищавате на качествата на другите, но ги използвайте само като ръководство за да подобрите себе си по свой собствен уникален начин. Не държа на копия. Индивидуализмът е свещен!
В продължение на дълъг период от време да живееш като някой друг не е забавно.
Научих се да правя разлика между необходимото и ненужното в краткото време, което прекарвам извън сцената. Да кажеш „не“ учтиво е необходимост, ако искаш да водиш стабилен живот.
Всъщност съжалявам за хората, които имат много илюзии в главата си за това какво е гей. Искам да кажа, познавам някои гейове, които са наистина прекрасни хора.
Да отделим цялото си внимание на някого или нещо, без каквито и да било предубедени идеи или планове, е същността на любовта.