Снимка: Фируз Захеди, Wikimedia Commons, Creative Commons Attribution-Share Alike 3.0 Unported
Усмивката й грееше във всяка от ролите й - и в комичните, и в трагикомичните, и в драматичните. Така и ще я запомнят милионите й фенове - широко усмихната и изключително дейна и всеотдайна актриса. Даян Кийтън си отиде от този свят на 79 г. Първата й запомняща се роля е на втората жена на Майкъл Корлеоне - Кей Адамс в „Кръстникът“. Следват поредица от шедьоври на Уди Алън. „Изсвири го още веднъж Сам“, „Поспаланко“, „Любов и смърт“, „Ани Хол“. Но публиката я харесва и в „Бащата на булката“, „Клуб „Първа съпруга“, „Невъзможно твой“ с Джак Никълсън - филми които десетилетия наред се въртят по стримийнг платформите и телевизионните канали.
- Не можем да спасим миналото или да разрешим загадката на любовта. Но за мен си струва да опитаме.
- Чувството за свобода е нещо, което, за щастие, идва с възрастта и житейския опит.
- Изграждам стена около себе си. Трудно е да ме опознае човек. Всяка черта, която притежаваш, се влошава с напредването на живота.
- Мисля за смъртта всеки ден. Загубила съм много приятели и те умират по най-странните начини. Казваш си: „Това не е възможно! Как е могло да се случи?“ И всичко, за което мога да си мисля, е: „Това можеше да съм аз.“
- Донякъде е вярно, че изчезваш от планетата, ако си жена на средна възраст, но това си има и някои предимства. Защото твърде голяма част от живота ми премина в чакане да бъда видяна. С надеждата да бъда видяна, с надеждата да бъда избрана. След като осъзнаеш, че вече не те гледат по този начин, започват да се случват други неща и трябва да разчиташ на други неща, за да оцелееш.
Из книгата й Then Again: „Преди да отворя компютъра си на паркинга днес, преживях отново един от любимите си спомени. Това е този с мен и Уди, седнали на стъпалата на музея „Метрополитън“, след като е затворен. Гледаме как хора дефилират от музея с летни шорти и сандали. Дърветата на юг са засадени в успоредни линии. Водата във фонтана се издига като мъгла, която почти достига до стъпалата, на които седим. Гледаме среброкоси дами в червено-бели рокли. Разделяме мишките от мъжете, туристите от нюйоркчаните, жителите на Горен Ийст Сайд от жителите на Уест Сайд. Продавачът на горещи гевреци ни продава пачка тесто на възли с бучки сол, залепени отгоре. Правим обичайните си забележки за лудите и се чудим какво би било да живеем в мезонет на Пето авеню с изглед към Метрополитън. Смеем се и казваме същите неща, които винаги казваме. Хващаме се за ръце и продължаваме да седим, просто седим, докато слънцето залязва. Перфектен следобед е.“
- Доверието е мястото, откъдето идва истинската сила на любовта.
- Важно да изричаш мислите си на глас, защото всъщност не ги притежаваш, докато не го направиш.
- Не се отказвай от себе си. Пак ще правиш грешки тук-там - нито твърде много нито твърде малко. Просто се забавлявай. Усмихвай се. И продължавай да си слагаш червило.
- Не мисля, че това, че не съм омъжена, е направило живота ми по-малко ценен. Този мит за старата мома е глупост.
- Опитвам се да не натоварвам атмосферата с много приказки. Приказките са евтини. Както е казала Шърли Чизхолм : „Не ме интересува какво казват хората. Интересува ме какво правят.“ Понякога езикът се използва както от актьори, така и от режисьори, за да избегнат момента на истината: действието.
- Актрисите постоянно се опитват да угодят на всички, или поне аз. Но не мисля, че пластичната хирургия решава проблема ти.
