На Коледа с „Арт Театър“

Две години от тридесет и тригодишната история на „Арт Театър“ са незабравими за актрисата Милена Червенкова – неин основател и директор. В тях честването на Коледа е белязано от дълбоки вълнения и непредвидими обрати. Споменът събужда у нея смесени чувства.

В далечната 1995 г. „Арт Театър“ се помещава в Руския културен център, където съществува традиция, поддържана от бележитата режисьорка Нушка Григорова. Тя „предава щафетата“ на новодошлия театър. Начинанието е отговорно изпитание за трупата, предизвикателство, което посреща с творчески ентусиазъм.

„Нашият театър направи по пиесата на Евгени Шварц спектакъла „Снежната кралица“. В него актрисата Виолета Гиндева прие да участва в ролята на Снежната кралица. Баща ми, Васил Червенков, беше Краля. Майка ми – актрисата Светла Дочева, играеше бабата на Кай и Герда, аз – Герда, като в спектакъла участваха още десет млади талантливи артисти“, спомня си Милена и сянка на тъга пробягва по лицето ѝ, защото родителите й отдавна не са между живите… 

След месеци на подготовка идва денят на премиерата. Трупата е обзета от сценична треска. Актьорите тайничко надничат зад тежките завеси в очакване публиката да заеме разпродадените 250 места за вечерно представление пред деца и родители… 

В дългоочаквания миг приказката оживява. Малките зрители гледат със затаен дъх. Очите им блестят, а сърцата им туптят в ритъма на празника. Залата е завладяна от тяхното вълнение, смях и светлини. Тогава започва да се случва и нещо невиждано: „Това, което беше изумително, е, че публиката счупи вратите! В буквалния смисъл на думата. Влизащите хора бяха толкова много, че не само всички места бяха заети, но цели семейства стояха „накачулени на гроздове – правостоящи и насядали от двете страни по стълбите“, спомня си актрисата.

„Не очаквахме, че освен за продадените 250 места, ще дойдат още толкова. Представлението мина чудесно! Когато спектакълът свърши, публиката избухна във възторжени аплодисменти. Ние ликувахме на сцената, прегръщахме се и се целувахме зад кулисите. Това даде такова великолепно начало на нашата коледна кампания, че всичките 10 спектакъла, с по две представления на ден, минаваха на „Ура“! Беше невероятен момент от моя артистичен живот! Никога не ми се е случвало подобно нещо, въпреки че и досега спектаклите ни са успешни и посещавани.“

На сутринта, ден след трагедията, трупата на „Арт Театър“ е като попарена. Актьорите са шокирани от новината за пострадалите, сред които има и техни близки. Всички коментират оживено случилото се, трескаво спорят за съдбата на предстоящия спектакъл: част от тях искат да се отмени, други – да се проведе. „Салонът беше разпродаден и  на мен ми предстоеше много тежко решение – дали да се свържем с директорите на училищата и да отменим спектаклите или да ги проведем? Накрая реших, че понеже доста от малчуганите са 1-3 клас, може дори да не са научили за трагедията и няма защо да ги лишаваме от радостта, но след спектакъла ще обявя, че няма да правим арт дискотека.“, разказва Милена Червенкова.

Съвременният прочит на любимата класическа приказка насочва вниманието към ценностите, които героите откриват по своя път – смелост, сърце, мъдрост и стремеж към дома. Спектакълът отправя послание към децата и техните родители, че дори в най-тежките изпитания силата да ги преодолеем е в нас самите. 

 

„Точно когато завесата трябва да падне, зазвучава шум от хеликоптер. „Дядо Коледа с големия си червен чувал и Снежанка се „спуснаха“ на сцената и там раздадохме подаръците“, казва директорът на театъра. Децата не могат да повярват на очите си: някои се смеят, други стискат ръце на родителите си, а трети шепнат тайни желания. В този миг сцената и залата се сливат в едно голямо коледно чудо.

Коледното чудо на театъра не е само в приказните истории. То е в смеха, топлината и усещането, че всички сме част от нещо по-голямо. И когато завесата се спусне, магията остава – като искра в сърцата ни, напомняща, че чудесата могат да се случват всеки ден, стига да вярваме в тях.