Снимка: Калеб Екерот, Unsplash
Виктор-Мари Юго (26.02.1802 – 22.05.1885) е френски писател, поет, драматург, публицист, общественик, оставил стотици страници мъдрост в съкровищницата на световната литература. И до днес най-популярните му произведения – „Клетниците“ и „Парижката света Богородица“ се поставят на театралните и музикални сцени, по тях се снимат филми, преиздават се отново и отново на десетки езици. Наричат Юго теоретик на романтизма. Нека почетем паметта му с този прекрасен откъс от „Клетниците“.
Любовта е когато цялата вселена е съсредоточена върху едно същество, издигането на това същество до нивото на божественост.
Любовта е поздравът на ангелите към небесните тела.
Колко тъжна е душата, когато е обзета от любовната мъка! Каква празнота причинява отсъствието на любимото същество, което единствено е изпълвало целия свят! О, колко е вярно, че любимото същество се превръща в божество! Съвсем разбираемо е, че Бог би трябвало да отговори с гняв, ако Той, Отецът на всички неща, не беше създал вселената за душата и душата за любовта.
Една усмивка изпод периферията на бялата шапка с лилави панделки е достатъчна, за да пренесе душата в свят на мечти.
Всичко е изпълнено с Бог, но всичко крие и Бог в себе си. Предметите са тъмни, съществата - непрозрачни. Да обичаш едно същество означава да го направиш прозрачно.
Някои мисли са молитви. Има моменти, когато душата превива колене, независимо в каква позиция е тялото.
[...]
О, пролет! Ти си посланието, което й изпращам.
Бъдещето принадлежи много повече на душите, отколкото на умовете. Любовта е единственото действие, което може да изпълни вечността. Безкрайното изисква неизчерпаемото.
Любовта е част от самата душа. Любовта и душата са сътворени от една същност. Подобно на душата, любовта е искра от Бога, любовта е нетленна, неделима и вечна. Любовта е огнена точка в нас, безсмъртна и безкрайна. Нищо не може да я ограничи, нищо не може да я угаси. Чувствате как този огън гори до мозъка на костите ви и виждате как той разпространява сиянието си до самите небеса.
О, любов! Взаимно обожание! Насладата на две души, които се разбират, две сърца, които разменят местата си, два погледа, които се пронизват един друг! Щастие, ще ме посетиш, нали? Вървим заедно в самота! Дни сияйни и благословени! В сънищата си понякога си представям, че от време на време ангели слизат на земята, за да дарят блаженство на човека.
Бог не може да добави нищо към щастието на онези, които обичат – той може само да удължи това щастие до безкрай. След живот, изпълнен с любов, да получим вечност на любовта е най-висшето удоволствие, което можем да желаем, но да увеличим пълнотата на щастието, което любовта дава на душата в този свят, е невъзможно дори за Бога. Бог е пълнотата на небето. Любовта е пълнотата на човешкото съществуване.
[...]
Когато любовта обединява, слива две същества в свещен, ангелски съюз, тогава те са открили мистерията на живота; те се превръщат в две страни на една и съща съдба, две крила на една и съща душа. Любов! Извисявай се в простора!
[...]
Това, което любовта е започнала, може да бъде завършено само от Бог.
Истинската любов се отчайва или се радва на изгубена ръкавица или намерена кърпичка и се нуждае от вечността, за да изрази своята преданост и надежди. Любовта се състои едновременно от безкрайно великото и безкрайно малкото.
Ако си камък, бъди магнит. Ако си растение, бъди мимоза. Ако си човек, бъди любов.
[...]
Ти, който страдаш, защото обичаш, обичай още повече. Да умреш от любов, означава да живееш.
Любов! Това мъчение е примесено с блаженство, искрящо в тъмнината. Има екстаз дори в агонията.
[...]
Дълбоки сърца, мъдри умове! Прегърнете живота такъв, какъвто Бог го е създал. Този живот не е нищо повече от дълго изпитание, неразбираема подготовка за непозната съдба. Тази истинска съдба започва да ни се разкрива с първата стъпка към гроба. Едва тогава нещо ни се появява и ние започваме да разпознаваме крайното. Крайно - помислете за тази дума! Живите виждат само безкрайното; крайното се разкрива само на мъртвите. В очакване на това, обичайте и страдайте, надявайте се и съзерцавайте. Горко на онзи, който е обичал само тела, форми и явления! Смъртта ще му отнеме всичко. Стремете се да обичате душите и ще ги намерите отново отвъд гроба.
[...]
Какво велико нещо е да бъдеш обичан! Но още по-велико е да обичаш! Чрез силата на страстта сърцето става героично. Тогава то е пропито само с най-чистото, разчита само на най-възвишеното и върховното. Никаква недостойна мисъл не може да се зароди в него, както копривата не може да расте в ледник. Душата, възвишена и просветена, става недостъпна за страстите и низките трепети. Тя царува над земните облаци и бури, над лудостта, лъжите, омразата, суетата, нуждата и всички нещастия. Тя обитава в лазурното небе и чувства силата на дълбоките, скрити катаклизми на съдбата толкова малко, колкото планинските върхове усещат силата на земните сътресения.
