ИнтервюЦветина Рангелова / 26 септември 2019

Полина Андреева: „Възрастните хора имат огромно желание да учат"

Социалният проект на сдружение „Степ" им помага и ги спасява от самотата

Полина Андреева е член на управителния съвет на сдружение „Степ". То е основният организатор на социален проект, който сдружението организира за втори път – безплатно компютърно обучение за възрастни. Курсът е напълно безплатен за участниците, а преподаватели са доброволци.

Какво кара възрастни хора да поискат да знаят как се използват модерните технологии?

Основният мотив, който кара възрастните хора да поискат да знаят как се използват модерните технологии, е желанието да са „в крак“ с времето, в което живеят. Някои от предишните ни участници в курса за възрастни някога са работили на компютър, но Windows им е непознат като операционна система. Те искат да комуникират с децата и близките си, някои от които живеят в чужбина, искат да се научат да свалят филми от интернет, да четат новини и рецепти, да слушат музика онлайн.

На каква възраст са преобладаващите „ученици”?

Записаните в предстоящия ни курс са на възраст между 50 и 90 години.

Мъжете или жените са по-любознателни на тази възраст?

Преобладават жените, но имаме и 90-годишен господин.

Има ли такива, които са „доста напред с материала” ?

Да, има доста хора, които са „напред с материала“. Имат свои електронни пощи, по-умело работят с мишка и имат известен опит с комуникационните канали. Други пък са напълно начинаещи.

Как подбирате доброволците, които да обучават?

Подбрахме доброволците си през платофмрата Time Heroes. Имахме изключително много кандидати за доброволци – на всякаква възраст. Взехме под внимание основно вътрешната мотивация, но сред доброволците ни има и хора с образование в сферата на технологиите, както и такива с развиващи IT-бизнеси.

Трудно ли е да се преподава на възрастни хора?
Определено е предизвикателство е да се преподава на възрастни хора. Например при обученията ни с малки деца е доста по-лесно, защото те са от технологично поколение – буквално от раждането си те са заобиколени с компютри, лаптопи и мобилни телефони. Хубавото в предишното ни обучение беше, че участниците в курса много си помагаха помежду си. По-напредналите помагаха на начинаещите. Освен това терминологиа, поне в началото, ги затруднява доста. Много от термините, които ежедневно използваме, са напълно непознати на възрастните хора и трябва да им се обяснят по-детайлно. За тях scroll-вам, browse-вам и Google-вам на първо време не значат нищо.

Коя част от курса е най-интересна за тях и коя им е най-скучна?

Най-интересна и полезната част от курса се оказа създаването на поща, работа с търсачка, търсене на видеоклипове в Youtube. По-малко хора след края на курса ползват социалната мрежа Facebook.

Какви са очакванията ви за тазгодишния курс за обучение?

Интересът е огромен! Групите ни от 24.09 и от 1.10 вече са запълнени, като записаните участници са близо 40. Планираме няколко допълнителни групи, тъй като имаме списък от чакащи. Възрастните хора имат огромно желание да се учат и това изключително много мотивира и нас.

Как променяте живота на вашите ученици? Изменя ли се всекидневието им или социалният живот?

Първият и най-важен елемент е социалният. Посещавайки такъв курс, възрастните хора създават нови социални контакти, вълнуват се и общуват с нови хора. Разбира се, стават и по-уверени в уменията си. По-независими са: без чужда помощ могат да търсят информация в интернет, да пишат имейли, да гледат филми, а това определено е повод да станат и по-щастливи.

Във връзка с горния въпрос – дали такъв социален проект помага на възрастните хора да преодолеят изолацията и самотата?

Безспорно подобен проект помага на възрастните да преодолеят изолацията и самотата. Част от участниците ни продължават да се срещат и след края на курса. С приятен филм и хубава музика и прекарването на времето става по-смислено. А това са част от уменията, които възрастните хора усвояват.

Имате ли отзиви от участници от миналото обучение, на които то им е помогнало?

С някои от предишните участници сме загубили връзка, но бабата на наша колежка от сдружението например споделя, че след курса по-умело борави с мишката, прекарва времето си в четене на новини и рецепти онлайн, сваля си сама филми. Обратната връзка след края на курса беше много положителна – надяваме се и занапред усвоените знания да подпомагат по-пълноценния им живот.