Както винаги става, този разговор дойде точно навреме – насред едно от найтежките ми прегаряния си говорим за смехотерапията, която е като хладен душ в жарък ден. Събеседник днес ми е Моника Балаян, почетен професор, учен с огромни заслуги в благополучието на българите и човек с душа, лека като перце. Толкова не се бях смяла отдавна, а предвид това, че в разговора имаше разкази от първо лице за война, болест и непрежалима загуба, ми се доказа нагледно как работи това чудо смехотерапията.
– Защо според теб точно сега имаме огромна нужда от смях?
– В момента се наслагват много пластове на напрежение – не само в България, а и в целия свят. Самият стрес е опасен, но още по-опасно е, когато се натрупва много и за кратко време. А точно това се случва през последните месеци: имаше падане на правителство, протести, политическо напрежение. Хората влагат време и усилия в граждански действия, защото искат да подредят държавата, но всичко се разпада. После влязохме в еврозоната и последваха спекулации с цените. Когато се засягат основните потребности на хората – храната, сметките, сигурността – напрежението става много силно. След това дойдоха и злополучни събития – „Петрохан“, който разтърси цялото общество, плюс безкрайни конспиративни теории и усещането, че истината може би никога няма да излезе наяве... Добавете войната в Иран, която заплашва да се превърне в Трета световна, военните самолети на летище София, опасността да се използва ядрена бомба... Всичко това натрупва огромно напрежение. Дори и да не четем новини, всеки човек е силно засегнат от някоя от тези предпоставки – един се тревожи за икономиката, друг за войната, трети за политиката. На практика цялото общество живее в постоянен страх. А когато един народ дълго време живее под такъв натиск, има опасност да изпадне в колективна депресия. Именно затова смехът е толкова необходим. Смехотерапията е начин да освободим това натрупано напрежение. Аз самата разбрах силата на смеха по време на война…
– Как така? Тогава ли тръгна към смехотерапията?
– Вече бях дипломиран психолог. Това се случи по време на първата война, когато Армения беше в блокада. Пътищата бяха затворени, нямаше брашно, хляб се купуваше с купони. Хората ставаха рано сутрин и чакаха на опашки, за да получат хляб. Скоро след това затвориха и атомната електроцентрала по екологични причини и останахме без ток. Беше зима, минус десет градуса, а в домовете – леден студ. Електричество пускаха понякога за по един час на ден. През този един час всички се опитваха да свършат нещо важно – да стоплят малко дома, да сготвят, да заредят нещо. В същото време непрекъснато идваха страшни новини от фронта. Млади момчета отиваха доброволци на война, а родителите им живееха в ужас. Чувахме истории за убити, за насилие – от двете страни. Обстановката беше на постоянен страх и неизвестност. Живеехме голямо семейство в един апартамент – родители, свекърва, свекър, деца, племенници. Помня как възрастните бяха в отчаяние – плачеха, говореха само за лошите новини. А когато видях страха в очите на децата, разбрах, че трябва да направя нещо. Тези години щяха да минат, но ако този страх останеше в тях, той можеше да ги съпътства цял живот. Тогава събрах малките и решихме да правим нещо весело. Дадох им моите дрехи, шалове, дори гримове – всичко, с което могат да играят. Те започнаха да правят малки сценки и представления. В един момент децата сами изявяваха желание да се събираме, измисляха роли, играеха. Смехът изпълни дома.
Много години по-късно говорих с една от племенниците ми за онзи период. Тя вече е голяма жена със свои деца. Попитах я какво помни от онези години. Тя каза: „Помня нашите представления. Помня как ни даваше дрехите си и как играехме“. Тя почти не помнеше страха и тежките условия. Помнеше смеха! Такава е силата на смеха. Видях как той може да предпази децата от болезнени спомени и дори да промени усещането в цялото семейство. По-късно, когато започнах да работя като психолог, винаги съм обичала груповата работа. В група хората се подкрепят взаимно и силите се множат. Бях напълно убедена, че смехът трябва да се включи в групите ми, защото той има огромна и несравнима лечебна сила. После започнах да изучавам научните изследвания по темата. Много ме вдъхнови работата на Норман Казънс, който описва как смехът му е помогнал да се справи с тежко заболяване. Запознах се и с изследванията на Уилям Фрай, който изучава физиологията на смеха. Тогава разбрах, че това, което съм видяла от опит по време на войната, вече се изследва и научно. Смехът не е просто приятно усещане, той променя химията на тялото, намалява болката, задейства мозъка и освобождава напрежението. Оттам започна моят път към смехотерапията. Захванах се да изучавам темата много по-дълбоко, да търся исторически и научни източници и постепенно създавах собствена методология. Не просто гледане на комедии, а системна работа със смеха като лечебно средство.
– Каза, че си била онкоболна. Как премина през това?
– Когато отидох във ВМА и лекарят ми каза, че става дума за онкологично заболяване, аз започнах да се смея. Това беше напълно естествен отговор на тялото. Когато нещо много ме стресира, първата ми реакция често е смях – просто такъв е моят механизъм. Лекарят ме погледна изненадано. А аз се смея и го питам: „Добре, колко ми остава да живея?“. Тогава той също се усмихна и ми каза: „Колко сте адекватна. Знаете ли – точно вие ще живеете дълго“. Аз отказах да повярвам, че това означава край. Убедена съм, че тази първа реакция беше много важна. Смехът ме извади от първоначалния шок и не позволи на страха да ме скове. Разбира се, после имаше и сълзи, и тревоги. Това е естествено. Но първият отговор запази вътрешната ми устойчивост. Тя ми позволи да мисля трезво и да вземам правилни решения за лечението. По съвет на лекаря потърсих най-добрите специалисти и започнах лечение. И лекарите, които ме подготвяха за операцията, ми казаха нещо, което никога няма да забравя – че никога не са виждали толкова ведър и весел пациент. Тогава окончателно разбрах колко важна е нагласата на човека.
Прочетохте откъс от интервюто с Моника Балаян, което е част от темата на брой 4/2026 „Смях срещу страх“. Цялото интервю, както и останалите теми от броя разгледайте тук.
Смехът е оръжие срещу страха и тревогите. Елате на събитието ни „Близки срещи с темите от брой 4/2026“ , за да разберем и преживеем лечебната сила на смехотерапията. Билети можете да закупите от тук или от редакцията на Списание 8 (в делнични дни, от 10 до 18 ч.), както и от касата на Сити Марк Арт Център.
Моника Балаян е почетен професор на WAPA, учен, психолог, мотиватор, изследовател на човешкото поведение, съавтор на бестселъра „Хиперсъзнание“ и създател на първата патентована система за смехотерапия в света. С над три десетилетия опит, тя разработва собствена програма, която съчетава съвременни психологически подходи с похвати за душевно и телесно овладяване, насоpчени към възстановяване на щастието в човека. Балаян е основател на Академия „Мнеуро“ в София и е отличена с редица международни награди за своята работа в областта на психологията и развитието на човешкото съзнание, включително със званието „психолог на годината“ в Армения. През 2024 г. е удостоена със званието „почетен професор по психология“, а името є е включено и в световния справочник Marquis Who’s Who (едно от най-редките признания) – нейната биография ще бъде запазена в капсула на времето в Библиотеката на Конгреса на САЩ, за да могат бъдещите поколения да се запознаят с изключителния є принос към психологията, новаторските методики и личностното развитие.