ИсторияО.З. полк. Иван Колчев / 3 март 2024

Не отстъпваме. Умираме на място до последния човек.

Шипченската епопея: „Хора ли отбиваха атаките на противника – смъртни ли са те?”

„Бой за Шипка“. Картина на Димитър Гюдженов

През 2024 г. се навършват 147 години от героичната отбрана на Шипченския проход от българските опълченци във войната между Русия и Турция през 1877-1878 г. и 112 години от смъртта на командира на Опълчението генерал Николай Столетов.

„Пътнико, когато пристигнеш в Спарта, кажи там, че си ни видял паднали както повелява законът.” Тези думи, донесли до нас вестта за героизма на защитниците на Термопилите стават стихове за храбростта, верността и дълга и на българските опълченци и руските воини, чийто подвиг през август 1877 г. е въплътен във величествения паметник на връх Св. Никола.

На 3 октомври 1876 г. Александър II свиква съвещание за обсъждане на въпроса за война на Русия с Турция. Участниците в съвещанието Милютин, Игнатиев, Горчаков и др. обсъждат докладна записка на ген. Николай Обручев „Главни основания за предполагаем зимен поход в Турция”. На това съвещание се взема решение и за създаване на Българско опълчение.

Съгласно замисъла на руското правителство, опълчението трябва да бъде ядро на бъдещата българска армия. По поръчение на военния министър ген. Милютин, ген. Обручев разработва „Основания за организацията на Българската войска”.За началник на опълчението е определен ген. Николай Григориевич Столетов. Той съставя „Правила за формиране на Българското опълчение”, съгласно които се създават 6 дружини (батальони), които образуват 3 бригади – по две дружини във всяка. Численият състав на дружината, състояща се от 5 роти, възлиза на 930 души. На 17 април 1877 г. почетният конвой на главнокомандващия, както се е наричало дотогава опълчението, официално се преименува в Българско опълчение, началник на което е Столетов.

На 06 (18) май 1877 г. делегация от гр. Самара връчва в Плоещ Самарското знаме на Българското опълчение. То е ушито от монахините на Самарския Иверски женски манастир, а в художествен аспект е подготвено от художника Симаков. Ветеранът Цеко Петков, в национална носия, с хайдушко оръжие, целува знамето и казва: „Нека това знаме да премине от край до край през цялата българска земя. Пред него да бягат турците, а след него да настане мир, спокойствие и просвета.” Знамето е връчено на 3-та дружина. Като го приема Калитин казва: „Ще умра под него, но знамето на врага няма да дадем.”

На 18 (30) юни опълчението влиза в състава на Предния отряд на генерал Гурко. На 21 юни (3 юли) българските дружини в състав от 7444 души редови войници и 81 офицери начело с ген. Столетов преминават Дунава и стъпват на родна земя.

След освобождението на Велико Търново и под влиянието на първите успехи на руските войски, командващият на Дунавската армия Николай Николаевич взема решение да настъпи решително с главните сили зад Балкана и да ускори завършването на войната с овладяването на Босфора и Дарданелите, която задача е главната стратегическа цел на войната. Александър II и военният министър Милютин отхвърлят това решение като криещо много рискове.

За три дни предният отряд и опълченците с ускорен марш от В. Търново преодоляват прохода Хаинбоаз, който не се охранява от турски части, защото турците го считат за непроходим. С цел да прикрие проходите Хаинбоаз и Шипка, ген. Гурко взема решение да овладее Нова Загора. Сюлейман паша настъпва към Стара Загора с главните сили, а основната част от отряда на Гурко е насочена към Нова Загора в три колони: лява, средна и дясна. Пътят на дясната колона в състав от 3500 души е преграден от Реуф паша. Колоната с нейния командир херцог Лейхтенберски, се оттегля към Стара Загора, където опълченските дружини в състав от 2000 души получават своето бойно кръщение.

На левия фланг 1-а и 3-а дружина заемат възвишенията пред града, преграждайки пътя за Казанлък. Турците имат превъзходство в сили и средства. Калитин повежда опълченците в контраатака. Преди всички със Самарското знаме устремно контраатакува 3-та рота начело с кап. Попов. Адютантът на 3-а дружина поручик Поликарпов ранен от куршум в челюстта в галоп разнася заповедите на Калитин под силния огън на противника. Българският лекар Вязенков оказва помош на ранените. Възниква опасност от обкръжение и гибел. Калитин дава сигнал за отстъпление. Опълченците започват отход, но противникът се стреми към Самарското знаме. Последователно са убити няколко знаменосци и командира на дружината Калитин. Капитан Попов с група опълченци в бой с щикове отразява атаката на турците и спасява знамето.

Ген. Гурко, след като получава известие за тежкото положение на отряда при Стара Загора, тръгва към него с усилен марш, разбива отряда на Реуф паша, но пристига до Стара Загора, когато градът е овладян от противника. Шест часа две хиляди опълченци и хиляда и петстотин руски кавалеристи водят неравен бой с противника. Столетов казва, че „многострадалният български народ е достоен за своята свобода”. Николай Николаевич в донесението си пише: „Българското опълчение се сражава с блестяща храброст”.

След разформирането на отряда на ген. Гурко, опълчението се оттегля на Шипченски проход, към който решително се устремява Сюлейман паша с тридесет хилядна армия. Пет опълченски дружини, 36-и пехотен Орловски полк, 35-и пехотен Брянски полк в непълен състав, две сотни казаци и отряда на ген. Дерожински пристигнал от Габрово съставляват Шипченския отряд на Столетов, с численост 7500 души и 28 оръдия. Шеста дружина заема позиции за отбрана на прохода Твърдица – Елена.

Шипченската позиция с дължина километър и половина и дълбочина от 70 до 1000 метра, включваща връх. Св. Никола и Орлово гнездо, се обстрелва от артилерията на противника от съседните височини.

Сюлейман паша получава заповед да деблокира армията на Осман паша при Плевен и съединявайки се с неговата 40-хилядна армия, да отхвърли руските войски зад Дунава.

На 09 (21) август 1877 г., турците преминават в настъпление. Колоната на Шакир паша се насочва към предната позиция – връх Св. Никола и Орлово гнездо, където за отбрана са разположени един батальон от Орловския полк и двете батареи – Стоманената и Голямата под командването на полк. Толстой. Пехотата и оръдията откриват огън, а сапьорите взривяват фугасите. Столетов заповядва 1-а и 4-а дружина и две роти от Орловския полк, които са в резерв, да се насочат към застрашения ляв фланг на позицията. В първия ден на боевете за прохода са отбити 11 атаки на противника. Кореспондентът Немирович-Данченко съобщава в дописка: „Цялата слава на първия ден от боевете принадлежи на шепа орловци и на българските дружини, които се държали изумително.”

В своето донесение Столетов пише: „В този тридневен, почти непрекъснат бой, всички защитници стояха по-високо от всички похвали.”

На 10 (22) август турското командване изкарва на височините Малък Бедек и Малуша нови оръдия. През целия ден се води артилерийски дуел и пушечен огън. Пушките Шаспо бързо стават негодни за стрелба, затова опълченците се въоръжават с Бердана и Кринка, които вземат от убитите и ранените руски войници. Под прикритието на тъмнината ген. Столетов подобрява укрепването на позицията и отдава заповед за кръгова отбрана. Храна няма. В дружините са останали малко патрони и сухари. Водоизточникът източно в подножието на позицията се обстрелва от турската артилерия.

Решителният ден за отбрана на Шипченския проход е 11 (23) август. Този ден принадлежи на историята. Четиринадесет атаки отразяват в този ден защитниците на прохода. Хора ли отбиваха атаките на противника с безумството на храбрите – смъртни ли са те?

„Заповеди няма да има. В никакъв случай да не се отстъпва. Да умрем на място до последния човек.”

Турската артилерия открива интензивен огън по Шипченската позиция. В 05.00 часа турската пехота преминава в решително настъпление след извършеното прегрупиране. Грохотът на снарядите, свистенето на куршумите и бойния вик „Аллах” се сливат с общия гръм на сражението. Сюлейман паша е разпоредил да се разстрелва на място всеки низам, който побегне назад. Пленници да не се вземат. Настъплението се провежда срещу десния фланг с командир полк. Липински, срещу връх Св. Никола и Орлово гнездо, където командир е полк. Толстой и срещу левия фланг с командир полк. Вяземски.

Особено ожесточени са атаките на десния фланг. Към 14,00 часа патроните на защитниците на Волинската височина свършват. На помощ пристига сам граф Толстой с рота от Брянския полк, която заема почти мъртвата отбранителна линия. Липински, като по-старши, на въпроса на Толстой, какви са заповедите отговаря: „Заповеди няма да има. Решението е: „В никакъв случай да не се отстъпва. Да умрем на място до последния човек.”

На централния участък оръжието на защитниците излиза от строя, патроните свършват, в ход са скали, камъни, дървета, удари с щик и окопни инструменти. Към края на деня отрядът на ген. Столетов се оказва в критично положение. Пет табора се появяват в тила на позицията и достигат на 200 метра от пътя за Габрово. Настъплението им е спряно от две роти на Брянския полк. Силите са неравни. Вейсел паша се стреми да затвори краищата на подковата. За ликвидиране на опасността, Столетов изпраща от левия фланг три опълченски роти под командването на храбрия подп. Кесяков. Турски кавалеристи проникват в тила на позицията и затварят обръча на обкръжението. Ген. Столетов е в предните окопи и вдъхва кураж на опълченците.

Командирът на прославената знаменна 3-а дружина майор Чиляев извиква: „Братци, неприятелят ни обкръжи от всички страни. Път за отстъпление няма. Ще се държим докато дойде помощ, а ако не дойде, ние ще положим костите си за свободата на България.” Изведнъж на позицията настъпва тишина. Зловеща, тягостна тишина. Руските батареи замлъкват. Снарядите са свършили. Ген. Дерожински заповядва да се извадят затворите на оръдията. На връх Св. Никола и Орлово гнездо опълченците и орловците са свършили патроните. Оръдията са застинали в тих унес. Сапьорите на ген. Кренке взривяват скалите.

Кореспондентите: „Българският легион доказа, че българите са достойни за свободата си. Опълчението се покри с гръмка слава.”

Останала е надеждата за подкрепление. Но едва на 10 (22) август ген. Радецки изпраща помощ. Отговорност за това носи ген. Борейша, който докладва на Радецки неверни сведения за движение на Сюлейман паша през прохода Твърдица – Елена. Сутринта на 10 (22) август от Търново Радецки начело на 4-а стрелкова бригада и четири батальона от 2-а бригада на 14-а пехотна дивизия с усилен марш тръгват за прохода. Стрелците от 16-ти стрелкови батальон, по двама на казашки коне, вечерта на 11 (23) август се появяват на прохода в най-критичната минута и решават изхода на сражението. Те с „устремна атака отхвърлят намиращите се на шосето турци. Пристига цялата бригада, която на чело с Радецки атакува врага и го обръща в бягство до укрепената позиция, чиято цялост е възстановена. Шипченският проход е спасен.

На 12 (24) август на прохода пристигат Житомирския и Подолския полк. Радецки поема командването на отбраната на прохода. В боевете за прохода дружините загубват 531 души. Загубите на русите са 3411 души, убити и ранени. В своето донесение Столетов пише: „В този тридневен, почти непрекъснат бой, всички защитници стояха по-високо от всички похвали.”

Кореспондентите пишат: „Българският легион доказа, че българите са достойни за свободата си. Опълчението се покри с гръмка слава.”

Преди 105 г., на 10 юли 1912 г., сърцето на ген. Столетов престава да тупти. Угасва светилникът на Българското опълчение. В сраженията за прохода и в Шипко-Шейновското сражение вземат участие бъдещите български пълководци Данаил Николаев, Стефан Тошев, Н. Генев, Атанас Узунов, Олимпи Панов, Георги Тодоров, Н. Иванов.

Със своя подвиг и жертвен героизъм руските войници и българските опълченци не позволиха съединяването на армиите на Сюлейман и Осман паша и решиха изхода на войната.

Тяхната слава няма да помръкне.