Лондон през XIX век. Невероятна бедност, престъпност и легла-ковчези
Богати лондончани се развличали, маскирайки се като просяци
Снимки: Wikipedia Commons
Джак Изкормвача, легла-ковчези, проституция и Оливър Туист се превърнали в символи на кризата на бедността – една от тъмните страни на Викторианската епоха на Обединеното кралство. Времето на управление на кралица Виктория от 1837 до 1901 г. е масово познато като период на просперитет за британския народ, но всъщност е и време на социално разделение.
През XIX век в Лондон не всеки е имал удобството да притежава собствено легло. Бедността била един от главните социални и битови проблеми на общината. Без дом оставали цели семейства, но и много често ирландски черноработници, пристигнали в Лондон, за да участват в строежа на железопътните линии.
Бездомни хора намирали подслон в специално обособени за тази цел нощни приюти. Те били евтини, но неподдържани и със съмнителни хигиенни условия – един и същ чаршаф бил люлка за повече от един гостенин. Алтернативата обаче била улицата. Или леглата-ковчези.
Благотворителни организации като „Армия на спасението“ и др., които започнали своята дейност към края на XIX век, предлагали по-ужасяващи условия и от нощните приюти – пренощуване на стол срещу 1 пени, 4 пенса за по-удобните легла.
По това време из лондонските улици е бродил и Джак Изкормвача, който не е бил единственият сериен убиец в Лондон през XIX век. Понякога пренощуването в приют или в легло-ковчег можело да спаси живота на бездомника.
Журналисти от тогава описвали мизерното битие в бедните квартали: деца играели и се къпели в мръсните потоци на лондонската канализация и дори пиели вода от същите тези канали, в които ежедневно хората изхвърляли кофи боклук. Братчетата на Гаврош започвали работа на 7-годишна възраст като чистачи на улици и комини или като строители на корабния док, за да се борят с оцеляването.
Момичетата най-често отивали във фабриките за кибрит, в които работели за жълти стотинки по 14 часа на ден, олицетворявайки изцяло образа на Малката кибритопродавачка.
Децата, които не работели, били въвличани в криминалния живот и ставали най-често джебчии и крадци в организирани детски банди и поемали злочести по своя „приключенски“ път по стъпките на Оливър Туист.
Нечовешките условия в бедните квартали на Лондон през XIX век имали своите последствия – чести самоубийства и висока детска смъртност. Статистиките показват, че 1 от 4 деца не доживявали своя първи рожден ден.
Изоставени от съдбата и от Кралицата, презрените жители в бедните квартали на Лондон били любима тема на по-висшите класи на обществото. Бедняците ставали обект на подигравки и обвинения, предразсъдъци, арогантност и апатия. Много от богатите, потънали в невежество, дори отричали съществуването на тези прослойки, възприемайки историите просто като градски легенди за един несъществуващ „най-тъмен Лондон“ и terra incognita за тях.
Цинизмът на богатите достигнал дори до изобретението на нов вид развлечение, а именно т.нар. ‘slum tourism’ (бедняшки туризъм). Обикалянето на бедните квартали се превърнало в модерна дейност с развлекателен характер, в която богатите се преобразявали и маскирали като бедни. Този „бедняшки туризъм“ може да е бил израз на лош вкус, но е имал и положително влияние върху тогавашното класово разделение. Появили се кампании, някои от които християнски, водени от чувство за социална справедливост. Училищата и библиотеките също започнали да помагат за бягството от бедността, а върху правителството е бил оказван натиск да подобри санитарните условия и да вземе мерки срещу престъпността в най-бедните квартали на града.
Така до края на века мизерията и бедността вече не са се разглеждали като „болест“, наказание или състояние, което трябва да се игнорира, а като социален симптом, засягащ цялото общество.
Бедността е един от проблемите на обществото на XIX век. Тя не е засягала само Лондон, а е била общоевропейски проблем. Най-достъпното доказателство за това намираме в художествената литература, а именно в творбите „Клетниците“ на Виктор Юго (Франция), „Малката кибритопродавачка“ на Ханс Кристиян Андерсен (Дания), „Оливър Туист“ на Чарлз Дикенс (Англия) и други. От българска страна Христо Смирненски е един от авторите, които се занимават с темата на бедността и града в своите произведения, например в стихотворенията „Братчетата на Гаврош“ и „Цветарка“.
Източник
„Въжените легла“ и ковчезите били евтин начин да прекараш нощта в приют
Още по темата:
Когато небето и Земята си прощават
На Сирни заговезни, или Прошкинден искаме и даваме прошка, за да сме с чисти сърца и в мир
Не отстъпваме. Умираме на място до последния човек.
Шипченската епопея: „Хора ли отбиваха атаките на противника – смъртни ли са те?”
Баба Марта не е баба!
Тя е булка, мартеницата е разветият й сватбен чаршаф. Пижо и Пенда са нашите Ин и Ян.
Какво щеше да се случи, ако нямаше високосни години
Ако нямате календар за 2024 г., можете да ползвате от 1996-а или от 1968-а
Концесионери посягат на светилището на Асклепий в земите на манастира „Св. Св. Петър и Павел“
Историци и археолози с петиция срещу решението в местността „Хайдушко кладенче“ да се добиват инертни материали
Трифоновден – 1 или 14 февруари?
В празничността на тези дни могат да бъдат различени много предхристиянски вярвания, които нашият народ е съхранил
И преди 300 г. да си кръчмар, кафеджия, аптекар и пивовар е било доходоносно
Кратка ретроспекция на най-разпространените професии през XVIII век
Атанас си мина и зимата замина
В българските народни представи св. Атанас бил един от шестимата братя юнаци, които си поделили небето и земята в началото на света
Българин с българин не може да се разбере. Те все гръмогласят.
106 години от смъртта на Константин Иречек
Народе, кълве те секи, кой отде помине – и турчин, и поп, и дявол...
Яворов: Истинската вяра е да умреш като Ботев за една идея, дори когато знаеш, че е предварително обречена
Пет древни тълкувания за символа на Дървото на живота
Красивият символ на Творението присъства в много култури от векове
Коледа с врага
И през Първата, и през Втората световна война сражаващи се от двете страни слагат оръжие и празнуват заедно
Коледата с ритъма на сърцето
В деня преди Коледа според народните представи цялата природа затаява дъх в очакване на чудото
Какво е напредък? Когато нямате нужда хората да ви слушат и хвалят.
Плутарх дава 20 опорни точки за отговор
13 г. Григорий Просветител бил забравен на дъното на каменна яма, пълна със скорпиони
Армения първа в света приела християнството за държавна религия през 301 г.
Кой ще се осмели да отвори гробницата на Цин Шихуан?
Погребан дълбоко под хълм в централен Китай лежи първият император, чиито останки са непокътнати повече от две хилядолетия