Подкрепете ни!




История8 октомври 2019

Лондон през XIX век. Невероятна бедност, престъпност и легла-ковчези

Богати лондончани се развличали, маскирайки се като просяци

Снимки: Wikipedia Commons
Снимки: Wikipedia Commons


Джак Изкормвача, легла-ковчези, проституция и Оливър Туист се превърнали в символи на кризата на бедността – една от тъмните страни на Викторианската епоха на Обединеното кралство. Времето на управление на кралица Виктория от 1837 до 1901 г. е масово познато като период на просперитет за британския народ, но всъщност е и време на социално разделение.

През XIX век в Лондон не всеки е имал удобството да притежава собствено легло. Бедността била един от главните социални и битови проблеми на общината. Без дом оставали цели семейства, но и много често ирландски черноработници, пристигнали в Лондон, за да участват в строежа на железопътните линии.

Бездомни хора намирали подслон в специално обособени за тази цел нощни приюти. Те били евтини, но неподдържани и със съмнителни хигиенни условия – един и същ чаршаф бил люлка за повече от един гостенин. Алтернативата обаче била улицата. Или леглата-ковчези.

Благотворителни организации като „Армия на спасението“ и др., които започнали своята дейност към края на XIX век, предлагали по-ужасяващи условия и от нощните приюти – пренощуване на стол срещу 1 пени, 4 пенса за по-удобните легла.

По това време из лондонските улици е бродил и Джак Изкормвача, който не е бил единственият сериен убиец в Лондон през XIX век. Понякога пренощуването в приют или в легло-ковчег можело да спаси живота на бездомника.

Журналисти от тогава описвали мизерното битие в бедните квартали: деца играели и се къпели в мръсните потоци на лондонската канализация и дори пиели вода от същите тези канали, в които ежедневно хората изхвърляли кофи боклук. Братчетата на Гаврош започвали работа на 7-годишна възраст като чистачи на улици и комини или като строители на корабния док, за да се борят с оцеляването.

Момичетата най-често отивали във фабриките за кибрит, в които работели за жълти стотинки по 14 часа на ден, олицетворявайки изцяло образа на Малката кибритопродавачка.
Друга по-тежка съдба очаквала младите момичета, които не успявали в кибритения бизнес и особено осиротелите деца – за тях проституцията се явявала като единствена възможност за препитание. Според историци и социолози около 80 000 проститутки обслужвали Лондон, мнозинството от които били на възраст между 18 и 22 години.
Децата, които не работели, били въвличани в криминалния живот и ставали най-често джебчии и крадци в организирани детски банди и поемали злочести по своя „приключенски“ път по стъпките на Оливър Туист.

Нечовешките условия в бедните квартали на Лондон през XIX век имали своите последствия – чести самоубийства и висока детска смъртност. Статистиките показват, че 1 от 4 деца не доживявали своя първи рожден ден.

Изоставени от съдбата и от Кралицата, презрените жители в бедните квартали на Лондон били любима тема на по-висшите класи на обществото. Бедняците ставали обект на подигравки и обвинения, предразсъдъци, арогантност и апатия. Много от богатите, потънали в невежество, дори отричали съществуването на тези прослойки, възприемайки историите просто като градски легенди за един несъществуващ „най-тъмен Лондон“ и terra incognita за тях.

Цинизмът на богатите достигнал дори до изобретението на нов вид развлечение, а именно т.нар. ‘slum tourism’ (бедняшки туризъм). Обикалянето на бедните квартали се превърнало в модерна дейност с развлекателен характер, в която богатите се преобразявали и маскирали като бедни. Този „бедняшки туризъм“ може да е бил израз на лош вкус, но е имал и положително влияние върху тогавашното класово разделение. Появили се кампании, някои от които християнски, водени от чувство за социална справедливост. Училищата и библиотеките също започнали да помагат за бягството от бедността, а върху правителството е бил оказван натиск да подобри санитарните условия и да вземе мерки срещу престъпността в най-бедните квартали на града.
Така до края на века мизерията и бедността вече не са се разглеждали като „болест“, наказание или състояние, което трябва да се игнорира, а като социален симптом, засягащ цялото общество.

Бедността е един от проблемите на обществото на XIX век. Тя не е засягала само Лондон, а е била общоевропейски проблем. Най-достъпното доказателство за това намираме в художествената литература, а именно в творбите „Клетниците“ на Виктор Юго (Франция), „Малката кибритопродавачка“ на Ханс Кристиян Андерсен (Дания), „Оливър Туист“ на Чарлз Дикенс (Англия) и други. От българска страна Христо Смирненски е един от авторите, които се занимават с темата на бедността и града в своите произведения, например в стихотворенията „Братчетата на Гаврош“ и „Цветарка“.

Източник



„Въжените легла“ и ковчезите били евтин начин да прекараш нощта в приют

Още по темата:

Когато небето и Земята си прощават История

Когато небето и Земята си прощават

На Сирни заговезни, или Прошкинден искаме и даваме прошка, за да сме с чисти сърца и в мир

Не отстъпваме. Умираме на място до последния човек. История

Не отстъпваме. Умираме на място до последния човек.

Шипченската епопея: „Хора ли отбиваха атаките на противника – смъртни ли са те?”

Баба Марта не е баба! История

Баба Марта не е баба!

Тя е булка, мартеницата е разветият й сватбен чаршаф. Пижо и Пенда са нашите Ин и Ян.

Какво щеше да се случи, ако нямаше високосни години История

Какво щеше да се случи, ако нямаше високосни години

Ако нямате календар за 2024 г., можете да ползвате от 1996-а или от 1968-а

Концесионери посягат на светилището на Асклепий в земите на манастира „Св. Св. Петър и Пав История

Концесионери посягат на светилището на Асклепий в земите на манастира „Св. Св. Петър и Павел“

Историци и археолози с петиция срещу решението в местността „Хайдушко кладенче“ да се добиват инертни материали

Трифоновден – 1 или 14 февруари? История

Трифоновден – 1 или 14 февруари?

В празничността на тези дни могат да бъдат различени много предхристиянски вярвания, които нашият народ е съхранил

И преди 300 г. да си кръчмар, кафеджия, аптекар и пивовар е било доходоносно История

И преди 300 г. да си кръчмар, кафеджия, аптекар и пивовар е било доходоносно

Кратка ретроспекция на най-разпространените професии през XVIII век

Атанас си мина и зимата замина История

Атанас си мина и зимата замина

В българските народни представи св. Атанас бил един от шестимата братя юнаци, които си поделили небето и земята в началото на света

Народе, кълве те секи, кой отде помине – и турчин, и поп, и дявол... История

Народе, кълве те секи, кой отде помине – и турчин, и поп, и дявол...

Яворов: Истинската вяра е да умреш като Ботев за една идея, дори когато знаеш, че е предварително обречена

Пет древни тълкувания за символа на Дървото на живота История

Пет древни тълкувания за символа на Дървото на живота

Красивият символ на Творението присъства в много култури от векове

Коледа с врага История

Коледа с врага

И през Първата, и през Втората световна война сражаващи се от двете страни слагат оръжие и празнуват заедно

Коледата с ритъма на сърцето История

Коледата с ритъма на сърцето

В деня преди Коледа според народните представи цялата природа затаява дъх в очакване на чудото

13 г. Григорий Просветител бил забравен на дъното на каменна яма, пълна със скорпиони История

13 г. Григорий Просветител бил забравен на дъното на каменна яма, пълна със скорпиони

Армения първа в света приела християнството за държавна религия през 301 г.

Кой ще се осмели да отвори гробницата на Цин Шихуан? История

Кой ще се осмели да отвори гробницата на Цин Шихуан?

Погребан дълбоко под хълм в централен Китай лежи първият император, чиито останки са непокътнати повече от две хилядолетия