8 факта, които бъркаме за Средновековието

Обикновено Средновековието се обозначава като период в човешката история между падането на Западната Римска империя и началото на Ренесанса. Грубо казано, това време обхваща европейската история между V и XV в. През тези години се наблюдава възход и падение на кралства и постепенното разпространение на християнството в цяла Европа. Въпреки че знаем много за нашите предци и тяхното общество, съществуват доста много  факти, които са останали неясни, манипулирани или недоразбрани в ущърб на истината.

Ето 8 факта за Средновековието, които погрешно смятаме за верни:
Един от най-трайните митове относно Средновековието е, че хората са били принудени да пият алкохолни напитки поради липсата на питейна вода. Някои историци необяснимо считат, че тъй като хронистите през Средновековието не са писали постоянно за вода, явно не са я пили. Този извод не може да бъде по-далеч от истината. През Средновековието са пили доста вода, като византийски лекар от VII век дори записва „водата е от най-голяма полза при всеки режим на хранене“ и „човек не може да намери по-добра напитка“.

7. Не всички умират млади, много хора през Средновековието успяват да доживеят до дълбока старост.
Едно от най-честите възприятия за Средновековието е, че всички умират млади, като се твърди, че 9 на 10 души са умирали преди да навършат 40, живеейки средно 31,3 години. Но тази статистика е силно подвеждаща. Медицината е била значително ограничена по отношение на ефективността си, раждането често е било фатално за жените, а ежедневните болести днес са били смъртоносни за нашите предци. Важно е обаче да се признае, че тези цифри са просто средната продължителност на живота през Средновековието и са изкривени от катастрофално високата детска смъртност.
Следователно, докато средната продължителност на живота при раждане е била едва около 35, това включва тези, които са живели изключително кратко. Около 25% от децата не са доживявали петия си рожден ден, като около 40% от тях умират преди зряла възраст. Високата степен на смъртност в ранна детска възраст манипулира данните, за да предизвика далеч по-ниска представа за продължителността на живота, отколкото тази, на която се радват хората, които са живели през Средновековието.

6. Желязната девица не е била истинско устройство за изтезание.
Желязната девица, кутия с размер на човек, съдържаща масив от вътрешни шипове - е известно устройство за изтезания. Запечатвайки жертвата вътре, шиповете я пробиват по цялото тяло, което води до бавна и мъчителна смърт. И въпреки че се появява в няколко музея по света, историята на устройството е измислена. Първото му поменаване  произлиза от германския философ Йохан Филип Зибенкеес в края на 18-ти век, който дава фалшив отчет за екзекуция на фалшификатор на монети през 1515 г. в Нюрнберг. След тази измамна история, Матю Паун създал своя Желязна девица в началото на 1800 г. и след това продава изобретението си в музей.
По-общо казано, голяма част от това, което си представяме за средновековните изтезания, е крайно неточно. Публичните обезглавявания не са били обичайно зрелище, а екзекуцията с брадва се считала за привилегирован метод, запазен за благородството и е бил провеждан насаме. Докато смъртното наказание само по себе си не е било рядкост, осъдените често се сблъсквали само с примката на палача, а прогонването е било далеч по-често наказание.

5. Жените в средните векове не са били принуждавани да носят колани за целомъдрие, за да пазят добродетелта си, като изобретяването им всъщност е шега на сатириците от Средновековието.
Целомъдреният пояс за пръв път се появява в „Bellifortis” на Конрад Кийзер (ок. 1405 г.), където той подробно описва как флорентинските жени носели „бричове от твърдо желязо“, които „са затворени отпред“, включително с придружаваща илюстрация. Но следващите поколения не разбират, че авторът не е буквален в неговия разказ, а по-скоро сатиричен.
Едва през XVIII век са създадени първите „истински“ пояси за целомъдрие и използвани по предназначение. Това се дължи на зараждащата се в медицината вяра през 1700 г., че мастурбацията е вредна за човешкото тяло.

4. Противно на общоприетото схващане, изгарянето на вещици не е било често срещано занимание през Средновековието, като прословутите им гонения започват много по-късно през ранния модерен период.
За разлика от популярното мнение по темата, през Средновековието не виждат смисъл в изгарянето на предполагаеми вещици на клада. Всъщност тогава католическата църква активно се противопоставя на самото понятие за магьосничество. Ломбардският правен кодекс от 643 г. изрично е посочил „нека никой да не си помисля да убие чужда слугиня защото е вещица, защото това не е възможно, нито трябва да се допуска от християнските умове“, докато Съветът на Падерборн (785) стига дотам, че да забрани осъждането и екзекуцията на обвинените в магьосничество.
Едва през ранния съвременен период, особено по време на Тридесетгодишната война (1618-1648), вярата в магьосничеството завладява Европа, след което ловът на вещици започва сериозно. Освен това, в редкия случай на процес за вещици през Средновековието, тези лица не са били изгорени на клада за предполагаемите си престъпления. Изгарянето като метод на екзекуция е било запазено само при ерес - затова изгарят Жана д'Арк през 1431 г. - докато за вещерство само са обесвали.

3. Противно на техния страховит и дивашки образ, викингите не са използвали черепите на победените си врагове като съдове за пиене.
Съществуват много митове относно начина на живот на викингите през Средновековието, което се дължи отчасти на писанията на ужасени християни. Един от по-изтъкнатите и смущаващи митове е използването на човешки черепи като чаши, от които уж викингите пиели. И до днес няма доказателства в подкрепа на това твърдение. Всъщност вярата, че викингите са използвали черепите на победените си врагове, произхожда изцяло от грешен превод на норвежка поема от 1651 г., която включва и стиха: „героите се надявали да пият в залата на Один от черепите на убитите“.
Вместо това всъщност пишело „пийте бира наведнъж от извитите клони на черепите“. В поетическата традиция на викингите „извитите клони на черепите“  означавало животински рога. Единственият регистриран случай на череп, използван по този начин през Средновековието, е, когато българският цар Калоян пие от черепа на Балдуин I през 1205 г. (авторите на статията пропускат да споменат кан Крум, който пие от черепа на византийския император Никифор I)

2. Въпреки че често е изобразяван като мръсен, нехигиеничен период от историята, хората през Средновековието били много по-чисти, отколкото си ги представяме.
Сред често срещаните предположения за нашите предци се смята, че те са били отвратително нехигиенични. Често срещани са твърденията, че хората предпочитали да се женят през юни след „годишната баня“ през май, както и, че къпането отваряло порите и излагало тялото на опасни миазми. Въпреки че не спазвали стандартите на Новата ера, жителите на Средновековието всъщност са били изненадващо съзнателни за телесната си хигиена. Телесната миризма се е разглеждала като знак за моралното състояние на човек.
В резултат на това обществените сауни и бани били често срещано явление през Средновековието. Средно богатият човек би се радвал на редовни бани в отоплявани вани с вода, докато дори по-бедните селяни са имали възможност да вземат редовни бързи бани с навлажнена кърпа. Медицинските наръчници наблягали на значението на индивидуалната чистота като предшественик на доброто здраве, като „Secreta Secretorum” отделя цял раздел за къпане.

1. Хората през Средновековието не вярвали, че Земята е плоска
Често срещано схващане, повтарящо се и до днес, е, че хората през Средновековието са смятали, че Земята е плоска. Още през VI в. пр. н.е., гръцките учени успешно определят формата на нашата планета, както и почти точно изчисляват обиколката на Земята. До Средновековието това е било общоизвестно, като дори Църквата учела, че Земята е кръгла.
За мита, произхождащ от XIX век, са виновни двама души, действащи почти едновременно, но независимо един от друг. Французинът Антоан-Жан Летрон се стремял да обезобрази католическата църква в своето проучване от 1834 г. „За космографските идеи на църковните отци“, с цел да изобрази духовниците като невежи. Междувременно американският есеист Вашингтон Ървинг, в опит да подсили мита за Колумб, украсява своята творба „История на живота и пътешествията на Христофор Колумб” с измислици. В една от главите на книгата си той разказва как по-невежите членове на комисията са повдигнали възражения срещу твърденията на Колумб, че Земята е сферична.

Източник