Изгорете вещиците!

Терминът „вещерство“ е широк и е трудно да се дефинира. Исторически най-разпространеното му значение е употреба на магически заклинания и отвари, с които се призовават духове. Често се говори за два типа магия – „черна“, която се стреми да причини зло чрез проклятие, произнесено в единение със зли духове и „бяла“, която се опитва да обезсили проклятията и да използва окултни сили за доброто на човека, който я прилага, или на някой друг. Въпреки това повечето вещици се смятат за езичници, т.е. посветени на стара вяра (предхристиянските религии в Европа), поради което са анатемосани(прокълнати), че вършат работата на Дявола. Много от тях обаче са естествени знахари, лечители или тъй наречените „мъдри жени“. Когато християнството става официална религия в Европа, езическите и вещерските култове са обявени за сатанински и са забранени, а вещите жени – преследвани, убивани жестоко, горени на клади.


Вещица е, щом…
Въпреки широко разпространеното вярване, че магьосниците са грозни, с физически деформации, островърхи шапки и летят на метли, такива исторически сведения липсват. Това са визуализации, които е наложила попкултурата. В записи от XVI в. изследователи намират, че част от законния процес срещу чародеите е претърсването на тялото на заподозрения за отличителни знаци, познати като „вещерски белег“. Те включват лунички, брадавици, белези по рождение и всякакви други видове кожни специфики. Ако такива се намерят, жури от почтени жени от града приемат, че това е петно на злото и доказателство, спрямо което жертвата да бъде осъдена. Вярванията също са, че всяка вещица има свой пакостник – животно, пратено от Дявола. Обикновено това е черна котка и затова, ако някоя възрастна жена се грижела за своите котки, много често е обвинявана във вещерство.

„Светата троица“ е католическа организация, която се състои от три направления - испанска, португалска и римска „инквизиция“ (разследване, разпитване). Всяко от тях обаче има звена и в други държави – колонии на основните, например Испания - Мексико, Перу, Канарските острови, Холандия и Неапол. По-късно влиянието на инквизицията се разпростира из цяла Европа.

„Malleus Maleficarum” (на немски: Hexenhammer, букв. Чук за вещиците) е известен трактат по демонология на двама автори - германските монаси Хайнрих Крамер и Якоб Шпренгер. Той е публикуван за пръв път в град Шпайер, Германия, през 1487 г. „Малеус Малефикарум“ е книга-инструкция за разпознаване на вещици. Преди излизането на трактата също има наказания за практикуващите магия, но те са много леки. След публикацията вещерството започва да се приема като изключително опасен феномен и книгата става най-популярното ръководство за лов на вещици през XV в. - XVII в.

• В първата част на трактата се обсъжда необходимостта от дълбоко разбиране на природата на „длъжностните лица“ на магьосничеството. Автоматично се предполага, че това са хора, които се отказват от католическата вяра и стават предани на дявола, принасят в жертва още непокръстени деца и се сношават с инкубуси или сукубуси (мъжки и женски демони );
• Във втората част се разглеждат видовете вещерски злодейства и се дават насоки за противодействие срещу всяко от тях. Книгата препоръчва мъченията като най-ефикасен начин за достигане до самопризнания;
• „Малеус“ издига магьосничеството до статут на сериозно престъпление, равно на ерес, и  препоръчва съдът да го наказва като такава – изгаряне на клада. Затова третата част съдържа правилата, по които трябва да протича законният процес срещу магьосниците, за да бъде той успешен - Как се започва дело; Какви са гарантирани подходи, за да бъдат осъдени заподозрените; Как изпълнението на присъдата да стане факт.

Страшният случай... Салем
Ловът на вещици не подминава и Америка. Религиозният екстремизъм, маскиран зад пуританските догми, на английските заселници през XVII в. води до истерия, която до ден днешен озадачава света. Това са едни от най-страшните процеси в историята на т. нар. трибунали срещу вещици.
Английската колония е разклатена от последствията от британско-френската война, страх от възмездие от индианците и върлуваща дребна шарка. В това неравно време, през късната зима на 1692 г. в Салем, Масачузетс, млади момичета започват да страдат от необясними припадъци, конвулсии и халюцинации. В духа на времето местен лекар казва, че болестта е дело на вещици. Това налага събирането на специален съд. Изведнъж все повече хора започват да проявяват необичайните симптоми и трите жени са обвинени във магьосничество – робинята Титуба от Карибите, просякинята Сара Гуд и Сара Озбърн – бедна възрастна жена. Като разбира, че е обречена, Титуба се признава за виновна и обвинява други в практикуването на черна магия, като разказва фантастични истории за тях. Други последват примера й и това довежда до масова истерия. На 10 юни първата предполагаема вещица - Бриджит Бишъп, увисва на бесилото, а след нея и много други. Събитията водят до ареста на над 150 души, а 19 от тях, повечето жени, с осъдени на смърт.

Това е феномен, широко разпространен сред почти всички народи. Изключение е Сибир, който обхваща една трета от северното полукълбо и там вещици никога не са преследвани. Гоненията на вещиците в Европа обаче са едни от най-ужасяващите моменти в историята й. Само в картотеката на нацистката служба „Аненербе” има издирени записи за 33 000 процеса срещу чародеи от Германия. Смята се, че между 1482 и 1782 г. около 100 000 души в цяла Европа са обвинени във вещерство, а около 40 - 50 000 екзекутирани. Предимно жени! В Европа осъдените получават наказание като за убийство – обесване, макар че в Шотландия и по време на Испанската инквизиция вещиците са изгаряни на клада. Краят на този геноцид идва с Просвещението, когато хората започват да вярват на природните закони и магьосничеството вече не отговаря на тези стандарти.

Вещици в наши дни...
Днес истерия около чародейството не съществува. В съвремието „вещица“ дори може да има положително значение – врачки, астрология, енергийни камъни и други техники за самопомощ. Също така е вълнуваща тема за книги, пиеси, кино, картини и други ниши на попкултурата. Лудостта, която достига до невероятни крайности по време на тъмните векове, обаче има и свое просто обяснение. Вещиците са „различните“. Те са извънредни, други, техният вероятен достъп до по-висша сила е страховит, защото е непроследим, непредсказуем и затова тогава обществото ги заклеймява като вредни за християнското бъдеще. Освен това често са посветени в стара вяра, която пречи на християнството да се разпространи. Днес „вещиците“ имат други имена, но отново са хора, които стоят отвъд приемливото и познатото. Формулата е същата – „различното“ буди уплах, защото не може да бъде изцяло разбрано. А неяснотата разтърсва.

Някои известни вещици
Урсула Саутайл, по-известна като Майка Шиптън, е високо ценена английска пророчица през ХIV в. Местните хора наричат Майка Шиптън „Вещерското лице”, защото тя е изключително грозна. Мнозина вярват, че тя е дъщеря на предполагаемата вещица Агата Саутхейл и … Дявола. Въпреки външния си вид, Майка Шиптън е смятана за най-голямата ясновидка на Англия и дори е сравнявана с Нострадамус. Тя предсказва испанската Армада, Голямата чума в Лондон, Големия пожар в Лондон, екзекуцията на шотландската кралица Мери и др. За разлика от много други известни вещици, Майка Шиптън умира от естествена смърт и е погребана край Йорк през 1561 г.

Катрин Монвуазен, известна и като Ла Воазен, живее във Франция в средата на ХV в. Тя практикува медицина, акушерство и помага за аборти, прави смесени отвари и отрови, гадае и урежда „срещи” с Дявола. Тя e и един от ръководителите на affaire des naisons - култ, който отрaвя много членове на френската аристокрация и който планира да убие крал Луи XIV. Най-известният й клиент е мадам дьо Монтеспан, любовницата на краля. По заповед на Монтеспан, Ла Воазен се опитва да отрови краля, защото й е изневерил. В края на 1670-те Ла Воазен е арестувана. Тя е изгорена публично, след като през 1680 г. е осъдена във вещерство.

Мейлн Матсдотер е обвинена от собствените си дъщери, че склонява техните деца към сатанински практики и вещерство. Това се случва в края на XVII в. в Швеция. Тъй като Мейлн отказва да се признае за виновна, властите не са благосклонни към нея. Уникалното в случая й е, че тя е единствената жена в шведската история, изгорена жива на клада. Практиката е жертвите да бъдат обесвани, преди да бъдат хвърлени в пламъците.


Родената като Вайълет Мери Фърт през 1890 г., Дион Форчън е британска окултистка и писател, смятана за съвременна вещица. През 1924 г. тя основава „Братство на вътрешната светлина" - магическо общество, което се занимава с религиозна философия и алтернативни реалности. Тя умира през 1946 г. В книгата си „Триумфът на Луната: История на съвременното езическо магьосничество“ Роналд Хътън я смята за „най-важната женска фигура“ от британския окултизъм в началото на XIX в.

Българският фолклор е богат и изобилства от цветни традиции, персонажи, истории и легенди. Самодивите са едни от най-пленителните образи в него. Интересно е, че истории за горските магьосници се разказват и до днес –  не само като приказки, а и от свидетели. Думите „самодива“ и „самовила“ имат индоевропейски корени и означават „божество“, „демон“, „лудувам“, „вилнея“. Разновидност на самодивите са „юдите“. Те са винаги стари, грозни злосторнички – оттам тръгва и образа на познатата баба Яга. Въпреки че тези същества имат свръхестествен, по-скоро фантастичен произход –  много хора и до днес разказват странни истории за „срещи“ със самовилите. (Виж брой 8 от 2017 г. на Списание 8)