ИсторияЕлисавета Иванова / 10 февруари 2020

Ще заплава ли „Титаник” отново?

Австралийски милиардер обещава, че репликата на легендарния кораб ще тръгне по вода през 2022 г.

Снимка: NOAA/Institute for Exploration/University of Rhode Island (NOAA/IFE/URI). - http://www.gc.noaa.gov

Една от най-големите трагедии на изминалия век – потъването на „Титаник”, си създава множество „фенове”. Хора, които мечтаят да помахат от палубата му на своите изпращачи както някога, да слязат по голямото парадно стълбище, да се насладят на протяжните охолни вечери в салоните на първа класа, или пък шумните веселби в трета, и всичко това да е в открито море докато плават към Новия свят.

Един от тези мечтатели е и австралийският милиардер Клайв Палмър, който от няколко години насам говори за идеята да пусне копие на „Титаник” по маршрута от 1912 г. Още през 2013 той създава компанията „Blue Star Line”, с име взаимствано от някогашната „White Star Line”, и започва да дава гръмки обещания за възраждането на легендарния кораб. Но начинанието му до този момент не бе вземано много на сериозно, защото той неколкократно преустановява дейността си и отлага датата на пускането. Спореше се дали изобщо строителството на кораба е започнало и ако е така, къде точно. Работата бе уж поверена на корабостроителница в Китай, но после и това се отрече. И сега, най-после, след всичките неясноти, изглежда, че Палмър отново е заработил усърдно по проекта си да създаде кораба-реплика.

Новият лайнер ще се казва „Титаник II” и вече е обещано да тръгне по вода през 2022 г. Ще е идентичен с първия, за да може изживяването да е максимално автентично. В случай, че по ирония на съдбата и вторият “Титаник” запотъва, този път са предвидени достатъчно лодки, но също и най-новите технологии за безопасност, отговарящи на всички световни стандарти. Също парните котли ще бъдат заменени от дизелови двигатели, ще има по-голям рул, а корпусът, за да е по-здрав, ще бъде заварен, вместо занитен. Предвидена е и допълнителна палуба, от която ще може да се наблюдава по-обзорно хоризонтът и да се избегне евентуален сблъсък с обекти по пътя. Тоест в техническо отношение това ще бъде съвременен модерен кораб, който ще е съвсем малко по-голям от първия, но дизайнът и обзавеждането ще са точно като от едно време. Максималната скорост отново остава 24 възела. Разделението на първа, втора и трета класа също ще се запази, както и условията, които тези класи са предлагали. Удоволствия от типа на телевизия и интернет няма да са предоставени. Единственото осъвременяване по отношение на пътническите удобства ще е наличието на климатична инсталация.

По този начин свикналите да пътешестват с днешните модерни круизи навярно ще се разочароват. „Титаник II” ще е изживяване само за истински ценители на ретро естетиката. Създателите до толкова искат да потопят гостите си в атмосферата, че в гардероба на всяка каюта ще са оставени тоалети в типичния стил от началото на 20-ти век, които хората ще могат да обличат, ако желаят. Но най-интересното, разбира се, ще бъде самият интериор. Местата за отдих и забавление ще представляват детайлно копие на онези от първия „Титаник”. Басейнът, гимнастическият салон и залата за бадминтон ще позволят на пътуващите да поспортуват по същия начин като от преди век. Интересно е обаче дали в салона за пушене този път ще се допускат и дами. Имало е и турска баня, която ще бъде претворена, както и шикозно кафене в парижански стил, станало популярно сред младежите от първа класа. То също е предвидено да присъства отново в пълния си блясък.

Трета класа ще предлага не по-малко екзотика. Там гостите ще се хранят в помещение, подобно на казармена столова с типичните дълги маси, подредени в редици. Ще спят на койки и към каютите няма да има баня, а само умивалник за най-спешните хигиенни нужди.

Билетите за „Титаник II” все още не са пуснати в продажба, нито се знае колко точно ще струват. Ако съдим по цените от 1912 год., когато най-скъпата първа класа е била приблизително 100 000 щатски долара, а най-евтината трета - около 350, то сигурно и сега пътуването ще струва солено, но пък преживяването ще е безценно.

Центърът за посещения в Белфаст
снимка: iStock

Съдбата на „Титаник”

„Титаник” винаги е бил обвит в романтика. Разбира се, той се превръща в икона на поп културата заради филма с Леонардо Дикаприо от 1997 г., където покрай трагедията на кораба се развива и една трагична любов. Но не е само това. Още през 1912 г., когато лайнерът тръгва на своето първо и последно плаване, романтичните очаквания сякаш надделяват над рационалната преценка. „Титаник” е е продукт на мегаломанските амбиции на своите създатели - компанията „White Star Line”. За времето си той е най-големият и най-луксозният пътнически кораб, а в инженерно отношение е смятан за непотопяем.

Именно тези стремежи довеждат и до неговия крах. На 10 април 1912 г. „Титаник” тръгва по маршрута Саутхемптън - Ню Йорк и пет дни по-късно, след сблъсък с айсберг, потъва в ледените води на Атлантическия океан. В онази нощ районът е осеян с късове лед, заради които много кораби пускат котва до сутринта. Те изпращат на „Титаник” предупреждения за опасността, но въпреки това той продължава напред с пълна скорост от 24 възела. Точно заради високата си скорост, когато айсбергът се възправя фронтално на кораба, той не успява да направи добра маневра и така да избегне сблъсъка. 2 часа и 40 минути по-късно потъва. Броят на жертвите надвишава 1500, като в съвременната история това е най-голямата морска катастрофа, случила се в мирно време. Корабът е разполагал със спасителни лодки, стигащи само за една трета от пасажерите, а причината е, че наличието на повече лодки би го загрозило.

„Титаник” е един от трите британски лайнера от серията „Олимпик”. По онова време Великобритания и Германия се надпреварват кой ще произведе по-бързи и по-големи кораби. Германия води в надпреварата, когато в отговор британската компания „Cunard Line” пуска своите два супер бързи „Лузитания” и „Мавритания”, които получават прозвището „Хрътките на морето”.

Тогава в опит да надвие своя конкурент „White Star Line" пуска троицата „Олимпик”. Това са „Титаник”, „Британик” и „Олимпик”. Те обаче не са първенци в скоростта, но компенсират с мащаби и лукс. Сякаш за да навакса, „Титаник” се стреми да акостира в Ню Йорк по-рано от предвиденото време и това довежда до голямата катастрофа.

Има множество хипотези за обстоятелствата, причинили събитието и вече цял век се спори и разследва. На около 4-5 мили е имало друг кораб, който не е реагирал на сигналните ракети, изпратени от потъващия „Титаник”, а сетне е угасил светлините си и е изчезнал като фантом в мрака. Дълги години се изяснява кой е бил този кораб и защо не е отговорил на сигналите за помощ. Други загадки пък са свързани със самия удар. Вярвало се е, че айсбергът е разпорил десния борд като нож, от там са се наводнили шест от водонепроницаемите отделения и така параходът е загубил своята плавателност.

Към средата на 20-ти век изследователски екипи започват да се спускат до дъното на океана и постепенно разбулват тайната на кораба. През 80-те години с вече новите видео и снимачни техники се вижда, че корпусът на е бил разкъсан, а всъщност са поддали нитовите шевове. Това се е случило, защото за икономия са използвани нитове от по-нисък клас. Такива с по-високо съдържание на въглерод биха спасили живота на 1500-те жертви.

Всичките тези полемики около съдбата на „Титаник” водят до мистифицирането на историята и внедряването и в популярната култура. Тя се превръща в печеливш бизнес. В края на 20-ти век е съставена пътуваща изложба от артефакти, изнесени от дълбините, която обикаля света. Множество музеи пък са изцяло посветени на „Титаник” и годишно привличат хиляди посетители. А през 2012 год., по случай стогодишнината от трагедията в Белфаст, на мястото на някогашната корабостроителница бе открит огромен развлекателен център, посветен на лайнера и сега това е една от основните туристически атракции на града.