Светът в теб23 юли 2020

Да се пазя да укорявам и да не се подигравам на хората

Непреходните съвети на Марк Аврелий, отправени от него към него

Колоната на Марк Аврелий в Рим

Марк Аврелий е 16-и император на римската империя – от 161 до 180 г. Жив образец на платоновия идеал за владетел-философ. Според историците неговият възвишен и сериозен характер бил събирателен образ на римските добродетели. Получил блестящо образование, той бил благороден и сдържан в поведението си. Властването му съвпада с епохата наречена „Златен век“ на Римската империя. Представяме ви някои от съветите, които Марк Аврелий отправя към самия себе си, стигнали до нас като сборник от записките на императора – „Към себе си“. Уникално четиво, което ни припомня, че ценностите са едни и същи и в зората на летоброенето, и днес.

Да не бъда нито от зелените, нито от сините, нито за късите, нито за дългите щитове.
Да се нуждая от малко.
Сам да си върша работата, да не се занимавам с много неща наведнъж и да не допускам до себе си клевети.
Да понасям да ми се говори открито.
Да помня, че характерът ми се нуждае от оправяне и постоянни грижи.
Да не влизам в софистически спорове и да не пиша на отвлечени теми, нито да произнасям подбудителни слова и да се стремя да изумя хората, представяйки се за човек, който се занимава с много работи или върши благодеяния.
Спрямо разсърдилите се или провинилите се да се показвам отстъпчив и готов за помирение, щом пожелаят да дойдат при мене.
Да чета внимателно, а не да се задоволявам с един общ поглед, и да не се съгласявам лесно с хора, които говорят за нещата отгоре-отгоре.
Винаги да бъда еднакъв — при силна мъка, когато съм загубил дете, при дълга болест.
Да не показвам отегчение, когато някому нещо се обяснява.
Да се науча как да приемам добрините, които е прието да се правят между приятели — нито отстъпвайки пред тяхната настоятелност, нито отпращайки ги грубо.
Да понасям простите хора и тези, които не се опират на теоретически принципи.
Никога да не допускам дори само външно да изразя гняв или някакво друго чувство, но да бъда колкото се може по-незасегнат от чувства и същевременно преизпълнен с привързаност. И да говоря добро за другите без много шум.
Да се пазя да укорявам и да не се подигравам на човек, произнесъл варварска дума или нещо неправилно или неблагозвучно.
Да обърна внимание в какво клеветничество, двуличие и лукавство изпадат тираните и че така наречените у нас патриции са доста безчувствени хора.
Когато приятел ме вини за нещо, и дори укорът му да е неоснователен, да се опитам да възстановя обичайните отношения...И да се отнасям с истинска обич към децата си.
Ревностно да върша добрини и да бъда щедър...Да не лицемеря с тези, които съм порицал. И да не се налага приятелите ми да гадаят какво искам и какво не искам, а да е ясно.
Да запазвам доброто си настроение и при други трудни обстоятелства, а също и в болест.
Да изпълнявам задачите си, без да се оплаквам. Когато говоря за нещо, всички да вярват, че и така мисля, а когато върша нещо, че не го върша с лошо намерение.
Да правя благодеяния, лесно да прощавам и да бъда правдив.
Когато участвувам в съвет, да изследвам точно и упорито даден въпрос, а не да се отказвам и да ми е достатъчно първото, което ми дойде наум.
Да пазя приятелите си, като не допускам нито бързото пресищане, нито страстното вкопчване.
Във всичко да се стремя да съм си достатъчен и ведър.
Да сдържам овациите и всякакви форми на ласкателство, насочено към мене.
Да следя неотменно за основните нужди на държавата, като разпределям правилно държавните средства и търпя критиките, които ми се отправят по въпроси от подобен характер.
Да не съм суеверен в отношенията с боговете, нито в отношенията си с хората — угодлив демагог, който гледа да се хареса на тълпата; винаги да съм трезв и устойчив и никога лишен от чувство за мярка и вкус новатор.

За какво съм благодарен на боговете:

Че съм имал великолепни деди и родители, прекрасна сестра и отлични учители, добри близки и роднини и добри приятели — почти за всички мога да го кажа.
На божието добро дело се дължи, че нямаше такова стечение на обстоятелства, което да ме покрие със срам.
Че ме ръководеше и бях подчинен на баща, който се стремеше да премахне всякакво важничене в мене и да ме накара да разбера, че човек може да живее в дворец и да не се нуждае от телохранители, парадни одежди, от тържествено осветление, статуи и други подобни прояви на надменен блясък, а че може да се сдържа и да живее съвсем като обикновен човек и че по този начин няма да се принизи, нито ще занемари това, което е нужно да върши в качеството си на повелител на държавните дела.
Че случих с такъв брат, чийто характер можеше да ме подбуди да се заема със себе си и който ведно с това ми доставяше радост с преценките и обичта си.
Че ми се родиха деца, нормални телом и не ненадарени.
Това, че тялото ми продължава да устоява в един толкова изнурителен живот.
Че когато ме е обхващала любовна страст, съм оздравявал.
Че колкото пъти пожелах да помогна на беден или на човек, нуждаещ се от пари за нещо друго, никога не ми беше казано, че няма откъде да се вземат.
И че аз самият не изпаднах в подобна нужда, така че да трябва да заемам средства от друг.
Че имах такава жена — толкова покорна, любеща и скромна. Че разполагах с толкова добри възпитатели за децата си.