История24 март 2022

Фройд: Всичко, което насърчава културното развитие, работи и срещу войната

Мир ще има, когато интелектът стане по-силен от инстинктите и агресията се преработи

Снимка: Wikimedia.org

През 1932 г. Международният институт за интелектуално сътрудничество към Общността на нациите предлага на Алберт Айнщайн да избере личност за обмяна на искрени мнения по някакъв проблем, който го вълнува. Айнщайн избира за събеседник в дискусията Зигмунд Фройд. Темата, която избира ученият, е формулирана така: „Има ли за човечеството път, който води към избягване на опасността от война?" Предлагаме ви част от становището на Фройд по този въпрос.

„Мисля, че мразим войната, защото не може да е по друг начин. Ние сме пацифисти, трябва да сме такива по природа.

От незапомнени времена човечеството е въвлечено в процеса на културно развитие. (Знам, че мнозина предпочитат думата „цивилизация“.) На този процес дължим всичко най-добро, което сме създали, както и значителна част от това, от което страдаме.

Причините и произходът на този процес са скрити в тъмнина, изходът му е неизвестен, индивидуалните му особености са лесно разпознаваеми. Може би това ще доведе до изчезването на човешката раса, тъй като засяга сексуалната функция по най-разнообразни начини и дори днес нецивилизованите раси и по-малко развитите части от населението се размножават по-интензивно от високоцивилизованите.

Очевидно този процес може да се сравни с процеса на опитомяване на някои животински видове. Без никакво съмнение, това води до промени в конституцията на тялото - все още не сме свикнали с идеята, че културното развитие е особен органичен процес.

Промените в психиката, които съпътстват този културен процес, са очевидни и недвусмислени. Те се състоят в прогресивно изместване на целите на влеченията и ограничаване на инстинктивните пориви. Сензационните удоволствия, които са радвали нашите предци, са ни станали безразлични или дори отвратителни и ако нашите етически и естетически изисквания към идеала са се променили, то това има органично оправдание.

От психологическите характеристики на културата най-важни ми се струват две: засилването на интелекта, който започва да доминира над инстинктивния живот и пренасянето на склонността към агресия във вътрешността на самоосъзнатата личност, с всички предимства и опасности, които следват.

Психическите нагласи, които променя в нас културно-историческият процес, влизат в най-явно противоречие с войната и само поради тази причина трябва да мразим войната, просто не можем да я търпим повече.

Става дума вече не само за отхвърлянето й на интелектуално или емоционално ниво. За нас, пацифистите, войната е физически отвратителна, един вид идиосинкразия в най-крайната си форма. И в същото време изглежда, че естетическата грозота на войната ни тласка към омразата почти толкова, колкото и нейните ужаси.

Колко време ще трябва да чакаме, докато другите също станат пацифисти? Това не може да се предвиди, но може би това не е чак толкова утопична надежда и под влиянието на двата фактора - влиянието на културата и оправдания страх от последствията от бъдеща война - в обозримо бъдеще ще бъде сложен край на войните. По какви маршрути или обходни маршрути ще стане това, все още не можем да предвидим. И все пак смеем да твърдим: всичко, което насърчава културното развитие, работи и срещу войната.

Поздравявам ви сърдечно и се извинявам, ако съображенията ми са ви разочаровали.

Ваш: Зигмунд Фройд

Виена, септември 1932 г.

Източник: З. Фройд. Отвъд принципа на удоволствието. - М., 1992. - С. 325-337.