Изображение: Wikimedia.org
След 329 години, благодарение на учителка по гражданско образование в осми клас, една жена от епохата на Салем беше официално оневинена от поклонничество на дявола.
През 1693 г. Елизабет Джонсън е сред 30-те души, осъдени вследствие на масовата вещерска истерия в района на Салем. Тя е единствената, която по-късно не е била оневинена от законодателната институция на щата. „Оневиняването" дойде като част от специален законопроект, подписан в края на юли от губернатора Чарли Бейкър.
За това, че Джонсън не е вещица и от нея трябва да бъде снето обвинението в служба на Сатаната, в продължение на три години проповядва пред учениците си Кари Ла Пиер, учителка по гражданско образование в осми клас в Северен Андовър. Там е живяла Джонсън преди повече от три века. Освен че надъхва учениците си да се борят срещу тази неправда, Ла Пиер задълбочено изучава всички архиви по случая, успява да се свърже с представители на законодателната власт, да помогне при изготвянето на нов проектозакон и да лобира пред държавни служители.
Когато учителката решава да се бори за реабилитация на „вещицата", отначало не среща разбиране. Децата от осми клас се вълнуват от съвсем други проблеми. Някои от тях дори не разбрали, че става дума за покойна от три века жена.
Джонсън е на 22 години, когато получава смъртна присъда за връзка с Принца на мрака. Имала е значителни увреждания в развитието. Дядо й я нарича по време на процеса „проста в най-добрия случай", а бостънският търговец Робърт Калеф, който се противопоставя на преследването на вещици, описва Джонсън и другата обвиняема - Мери Пост като „две от най-безсмислените и невежи същества, които някой някога е виждал".
От 156 души, обвинени в магьосничество в окръг Есекс в североизточната част на Масачузетс, само 12 са живели в Салем. Всички селища в окръга (с изключение на три) са били обвинени във вещерство, най-много са осъдените от Андовър - 45. Салем е център на окръга, там са се провеждали процесите и екзекуциите.
Смъртната присъдата на Джонсън е смекчена от тогавашния губернатор Уилям Фипс. Вероятно се е признала за виновна, защото документите от онова време сочат, че нарочените за вещици са умъртвявани само ако заявят, че са невинни. Ако си признаели, бивали пощадени.
След като истерията по случая Салем утихнала, много от осъдените (или техните семейства) подали петиции за отмяна на присъдите. Джонсън подала жалба през 1712 г., но тя била отхвърлена. Не е ясно защо.
Законодателният орган на Масачузетс приел законопроекти за оневиняване на обвиняемите първо през 1957 г., малко след като Артър Милър в пиесата си „The Crucible" разказал за процесите в Салем, и отново през 2001 г. Законопроектите се отнасят предимно за осъдените на смърт „вещици и вещери". Джонсън отново е пренебрегната и реабилитирана едва сега, през юли 2022 г.
Смята се, че Джонсън е починала през 1747 г. и е погребана в немаркиран гроб в Old Burying Ground в Северен Андовър.
