История3 октомври 2023

България – църковни камбани, много разочарование и малко триумф, малко тръпка и много дълг

Р.Х. Маркъм през 1931 г.: За шест седмици българите имаха пет празника освен неделята

Худ. Ив. Мърквичка

Рубен Хенри Маркъм (1887 – 1949) е американски богослов, писател и журналист, работил за Christian Science Monitor. Написал е няколко документални книги, в които слага перото си върху пулса на военна Европа. След Втората световна война пише против съветската окупация на страните от Източна Европа. През 1909 г. се жени за Мери Гал. Три години по-късно е ръкоположен за служител в Конгрегационалната църква.

Пристигат заедно със съпругата си в България като мисионери към Американския борд на комисарите за чуждестранни мисии в Самоков. Трите им деца Елеонора, Елена и Йордан са родени в Самоков. През 1918 г. семейство Маркъм се завръща в Америка.

Рубен Маркъм е отново в България през 1920 г. Освен, че преподава, той редактира изданията на американската мисия, пише за български вестници. Статиите му критикуват отношението на българския режим към работниците и селяните след военния преврат през 1923 г. По-късно Маркъм стартира свой собствен вестник на български език – „Свет“, в който се публикуват и материали за правителствените репресии. Той пише за „незаконното“ „клане“ на затворници, „убити без съд и присъда.“ Маркъм е обвинен от правителството за тази си статия и е изправен на съд през май 1927 г. в София, но е оправдан. „Свет“ е закрит на 2 август 1928 г. Представяме ви откъси от книгата му „Meet Bulgaria“, написана преди 90 години.

* * *

Те се радват на повече празници от другарите си в Америка и Англия. Тази книга беше в малката печатница шест седмици и през това време имаше пет празника освен неделята. Работата в празнични и неделни дни е строго забранена.

* * *

... Няколко часа по-рано десетки хиляди мъже в стотици задушни кафенета и салони яростно укоряваха цар Борис, защото не е разрешил неотдавнашната министерска криза, като поставил едни партии на власт и е изхвърлил другите. Горе-долу по същото време в същата тази съботна вечер хиляди младежи се разхождаха нагоре-надолу по главните улици на 92 града и стотици големи села. В групички от по двама и трима подхвърляха шеги на преминаващите момичетата, които пък за разходката се бяха пременили в най-ярките си дрехи. Те, престорено намръщени, показваха, че подмятанията им харесват и пускаха по някоя полускрита усмивка.

Утре сутрин големите и малките камбани ще бият в 2000 църкви и едри, с черни бради свещеници, облечени в дълги златни одежди, ще стоят пред позлатени икони на строги светци, ще размахват своите кандила и ще пеят заупокойни химни на величествен език, който благоговейни множества от селяни и баби ще слушат със страхопочитание и благодарност.

Следобед във всички градове ще има футболни мачове – София ще играе шампионатен мач със силния отбор на Югославия. Вечерта големи тълпи, включително много ученици, които са се осмелили да нарушат вечерния час, ще отидат на кино, за да видят Чарли Чаплин и Грета Гарбо. В същото време, когато текат футболните мачове в градовете, разгорещени младежи и „малки моми“ ще се съберат на 5000 селски площада и, хванати за ръце или хванати за коланите, ще тъкат дълги, криволичещи кръгове с ритмичните си стъпки под звуците на пронизителни песни или плачещи гайди...

Но ще има и хора, които не мислят за забавление. Те ще се съберат в зали и кафенета, за да успокоят съвестта си, да намерят покой за душите си или да продължат някой словесен кръстоносен поход. Някои ще говорят за умереност, други ще хапват спанак, кисело зеле и гювеч. Мнозина ще пледират за каузата на мира и не малко ще крещят за спешната нужда от унищожаване на пацифистите. Малки групи от неустрашими жени ще апелират за равни права, а доста спокойни, добре нахранени хора ще изследват розови теософски фантазии. Тук-там при по-бурни срещи, ударните отряди на политическите партии ще тръгнат към урните с оглед на предстоящите избори, яростни мъже ще издигнат силно гласове, ще размахват ръце и юмруци...

Накрая милиони уморени деца, пламенни младежи и доста омърлушени и объркани родители ще си легнат в претъпкани стаи със затворени прозорци.

Всички ще се опитват да повярват, че са се насладили на празника. След това ще дойде понеделник и 84 000 служители ще вземат своите бастуни или скромни пудриери и ще отидат в своите офиси или класни стаи. 700 000 деца ще измият лицата си, ще ядат залъците хляб, преглътнати със слаб чай, и ще се тръгнат към големи и малки училища, докато милиони боси селяни с корави ръце ще оцветяват плодородните равнини с червеното, синьото, зеленото и оранжевото на веселите си дрехи, които са в контраст със сивия труд. Бебета ще се люлеят в люлките под диви крушови дървета, безброй полски цветя ще цъфтят, майки ще мъкнат масло и яйца на осем мили далечни пазари, ухилени кози ще гризат нежни клонки от зелени храсти, баби ще гледат сиви крави в раззеленяващите се поляни...

* * *

Всичко това и куп други неща съставляват България — любов, вярност, романтика, теменужки, славеи, повити бебета, приличащи на пашкули, инертни биволи, амбициозни младежи, църковни камбани и флейти, много разочарование и малко триумф, малко тръпка и много дълг.

И през всичко това, зад яростта, пенливите политици, размахващите се мотики, каузите и кръстоносните походи, мрачните небеса, изпъстрени с оскъдни лъчи от сияние, виждам една упорита нация, която бавно се труди и пълзи нагоре, нагоре, нагоре, през дълги, тежки векове. Често пада, бива избутвана назад от боричкащите се съседи, катерили се на същата височина и бива тъпкана от по-големи сили, докато собствените й членове безмилостно се блъскат с лакти един друг в трудното изкачване.

И все пак след всяко падение нацията се издига и се избутва нагоре и нагоре, и нагоре.

Днес е по-далеч от дъното, отколкото някога е биля и се движи по-бързо от всякога към яркия връх на културата, просперитета и праведността, които никоя нация все още не е постигнала. Преди да се приближи до тази дестинация, тя ще трябва да издигне своите селяни и да ги отведе в имението на напълно свободни човешки същества, със способност да придобиват и капацитет да оценят съкровищата в общия склад на човечеството.

България работи за тази цел.

Пожелавам й все по-голям успех в нейните похвални усилия и изразявам безграничното си възхищение към всеки съвестен учител, свещеник и фермерски агент, който посвещава живота си на задачата да направи живота на селото по-добър.

Източник