История9 септември 2024

В името на патриотизма е извършвано най-страшното насилие през вековете

196 г. от рождението на Лев Толстой

На 9 септември четящият свят отбелязва 196 г. от рождението на литературния патриарх граф Лев Николаевич Толстой. Избрахме за вас необичайната гледна точка на руския класик в един от задълбочените му историко-политически анализи - „Християнство и патриотизъм“. Статията е писана в края на 1893-а и началото на 1894-а след помпозни тържества и в Русия, и във Франция, свързани с подписването на съюзническия договор.

Анализът на Толстой „за хипнотичния патриотизъм“ предизвикала ожесточена полемика. Толстой твърди, че „злото идва от патриотизма и войните“, че „за да се отърват от тези злини, хората не трябва да участват или подкрепят правителства“. Толстой е убеден, че враждата между народите е причинена от техните правителства, които играят на тънката струна на „патриотичните“ чувства. В такъв „патриотизъм” няма не само братската любов, която Христос изповяда и завещава, но няма и любов към собствения народ и отечество, пише той. Според него патриотизмът „изисква от хората точно обратното на това, което съставлява идеала на нашата религия и морал, не признаването на равенството и братството на всички хора, а признаването на една държава и националност като по-висши от всички останали“.

В „Християнство и патриотизъм“ Толстой дава най-краткото и силно описание на последиците от една война:

В опита си да задушат отчаянието в душите си с песни, разпуснатост и вино, хората ще се влачат, откъснати от мирния труд, от своите жени, майки и деца – стотици хиляди простодушни, добродушни мъже с оръжия, които убиват, в ръцете си [...]
Те ще маршируват, ще мръзнат, ще гладуват, ще страдат от болести и ще умрат от това, или най-накрая ще стигнат до някое място, където ще бъдат избити с хиляди, или те самите ще избият хиляди, без причина - хора, които никога преди това не са се виждали и следователно отсрещният по никакъв начин няма как да им е причинил някакво зло.
И когато броят на болните, ранените и убитите стане толкова голям, че не остават достатъчно ръце, за да ги приберат, и когато въздухът е толкова пропит с гнилостната воня на „пушечно месо“, че дори властите го намират неприятно, примирие ще бъде сключено, ранените ще бъдат прибрани така или иначе, болните ще бъдат докарани и скупчени на камари, убитите ще бъдат покрити с пръст и вар и отново цялата тълпа от заблудени хора ще бъде водена нататък и нататък, докато онези, които са измислили проекта, се уморят от него или докато онези, които смятат, че ще го намерят печеливш, получат плячката си.

Ето и няколко от до болка откровени прозрения на граф Толстой за измисления патриотизъм и важността на общественото мнение:

Патриотизмът може да е бил добродетел в древния свят, когато е принуждавал хората да служат на най-висшата идея на онези дни - отечеството. Но как може патриотизмът да бъде добродетел в наши дни, когато той изисква от хората идеал, точно противоположен на този на нашата религия и морал - признание не за равенството и братството на всички хора, а за господството на една страна или нации над всички останали? Но това чувство не само не е добродетел в наше време, но несъмнено е порок; защото това чувство на патриотизъм сега не може да съществува, защото няма нито материална, нито морална основа за неговото зачеване.
Ако хората биха говорили само това, което мислят, а не това, което не мислят, всички суеверия, произтичащи от патриотизма, веднага биха отпаднали заедно с жестоките чувства и насилието, основаващи се на него. Омразата и враждата между нациите и народите, подклаждани от техните правителства, ще престанат, ще бъде сложен край на възхвалата на военния героизъм, тоест на убийството.
Нека хората превъзхождат само лъжата, която им се внушава; нека откажат да кажат това, което нито чувстват, нито мислят, и веднага ще настъпи такава революция в цялата организация на нашия живот, каквато не би могла да бъде постигната с всички усилия на революционерите през вековете, дори ако пълната власт е в ръцете им.
Не са необходими подвизи на героизъм, за да се постигнат най-големите и важни промени в съществуването на човечеството; нито въоръжаването на милиони войници, нито изграждането на нови пътища и машини, нито организирането на изложби, нито организирането на синдикатите на работниците, нито революциите, нито барикадите, нито експлозиите, нито съвършенството на въздушната навигация; но промяна в общественото мнение.
Властта на правителството се поддържа от общественото мнение и с тази власт правителството, чрез своите органи - своите служители, съдилища, училища, църкви, дори пресата - винаги може да поддържа общественото мнение, от което се нуждае. Общественото мнение съставлява властта, а властта - общественото мнение. И изглежда, че няма измъкване от този порочен кръг.
Но подчинението на хората на правителствата ще съществува, докато съществува патриотизмът, защото цялата държавна власт се основава на патриотизма, тоест на готовността на хората да се подчинят на властта, за да защитят своята нация, страна или държава от опасностите, които би следвало да я заплашват.
Ужасно е да се каже така, но няма, нито е имало съвместно насилие на едни хора срещу други, което да не е извършено в името на патриотизма. В негово име руснаците воюваха с французите, а французите - с руснаците, руснаците и французите се готвят да воюват с германците, а германците да водят война от двете страни. И такъв е случаят не само с войните. В името на патриотизма руснаците задушават поляците, германците преследват славяните, хората от Комуната убиват тези от Версай, а тези от Версай - мъжете от Комуната.
Днешният патриотизъм е жестоката традиция на един изживян период, който съществува не само по своята инерция, а защото правителствата и управляващите класи, съзнаващи, че от него зависи не само тяхната власт, но и самото им съществуване, го възбуждат и поддържат сред хората упорито, както с хитрост, така и с насилие.

Източник