Снимка: Wikimedia Commons
Писмо от Алберт Айнщайн, в което той разказва за ролята си в разработването на атомната бомба и противопоставянето си на войната, беше предложено на търг с ориентировъчна цена между 100 000 и 150 000 долара. Става дума за негов писмен отговор на въпроси на японското списание Kaizō.
Предисторията
В началото на 1939 г. немските химици Ото Хан и Фриц Щрасман обявяват откритие, което ще промени света. Те бомбардират уран с неутрони и установяват, че ядрото се разделя на по-леки елементи като барий, освобождавайки огромно количество енергия в процеса. Двамата учени се свързват с физичката Лизе Майтнер, за да споделят пробива си. Тя е избягала в Швеция, защото се страхува за безопасността си, след като нацистите нахлуват в Австрия.
„Може би можете да предложите някакво фантастично обяснение. Разбираме, че той (уранът) наистина не може да се разпадне на барий... така че опитайте се да помислите за някаква друга възможност“, пише Хан в писмо до Майтнер в края на 1938 г. В началото Майтнер била скептична, но и достатъчно заинтригувана, за да насърчи двамата да продължат експериментите си. След по-нататъшно проучване, през януари 1932 г. тя написала: „Сега съм почти сигурна, че наистина имате разцепление по отношение на бария и го смятам за прекрасен резултат, за който сърдечно поздравявам вас и Щрасман... Сега имате широко и красиво поле за работа пред себе си.“
Не след дълго са публикувани две статии: „Разпадане на уран от неутрони: нов тип ядрена реакция“ и „Физически доказателства за делене на тежки ядра при неутронно бомбардиране“. Учените за първи път наричат процеса и реакциите „делене“.
Световните умове са във възторг от откритието. Нилс Бор възкликва: „О, какви идиоти сме били! Това е чудесно.“. Но и се прокрадва тревожност, породена от мисълта какво ще се случи, ако германците успеят да се доберат до белгийските запаси от уран, добиван в Конго. Физиците Лео Сцилард, Юджийн Вигнер и Едуард Телър се опитват да предадат съобщение на белгийското правителство с предупреждение да не продават на Германия.
Писмото до Рузвелт
Айнщайн бил приятел на кралицата на Белгия. Тримата физици се опитват да го убедят да изпрати до нея писмото с предупрежденията. Айнщайн отказва да безпокои кралицата, но пише на посланика, а по-късно и на президента Франклин Д. Рузвелт, за да предупреди и САЩ за опасността.
„Някои скорошни трудове на Е. Ферми и Л. Сцилард, които ми бяха предоставени в ръкопис, ме карат да очаквам, че елементът уран може да бъде превърнат в нов и важен източник на енергия в близко бъдеще“, гласи писмото, изготвено от Сцилард и подписано от Айнщайн.
„Това явление би довело и до създаването на бомби и е възможно те да са изключително мощни и от нов тип. Една-единствена такава, превозена с лодка и взривена в пристанище, би могла да го унищожи цялото заедно с част от околната територия.“
В писмото Айнщайн настоятелно призовава президента да поддържа „постоянен контакт“ с американски физици, работещи върху верижните реакции, и да назначи физик, който да докладва за развитието, и да осигури уранова руда за САЩ. Писмото на Айнщайн-Сцилард предлага ускоряване на напредъка в областта чрез предоставяне на средства на университетите, участващи в изследванията, „и може би също чрез започване на сътрудничество с индустриални лаборатории, които разполагат с необходимото оборудване“.
Отговорът до японското списание
Разбира се, правителството на САЩ продължава да разработва атомната бомба по време на проекта „Манхатън“. Пацифистът Айнщай не участва в експеримента, ръководен от Дж. Робърт Опенхаймер. След отмяната на забраната за показване на разрушенията, причинени от атомните бомби, обаче, японското списание Kaizō пита Айнщайн конкретно за ролята му в проекта. Неговият писмен отговор е предложен сега на търг.
По това време в общественото съзнание Айнщайн вече е свързан неотлъчно със зловещото оръжие. Списание Time го нарича „бащата на бомбата“, статията е илюстрирана с главата на учения, съпоставена с атомната гъба.
„Моето участие в производството на атомната бомба се състоеше само в едно действие: подписах писмо до президента Рузвелт. То подчертаваше необходимостта от мащабни експерименти, за да се установи възможността за производство на атомна бомба“, пише Айнщайн в отговора си, публикуван през 1952 г. Следват категорично осъждане на войната и аргументи в полза на пацифизма.
„Бях напълно наясно с ужасната опасност за цялото човечество, ако тези експерименти успеят. Но вероятността германците да работят по този проблем с добри шансове за успех ме подтикна да предприема тази стъпка. Не виждах друг изход, въпреки че винаги съм бил убеден пацифист. Да убиваш по време на война, струва ми се, по никакъв начин не е по-добро от обикновеното убийство.
Докато обаче народите не са готови да премахнат войната чрез общи действия и да разрешат конфликтите си по мирен начин на правна основа, те се чувстват принудени да се подготвят за война. Освен това те се чувстват принудени да подготвят най-отвратителните средства, за да не изостанат в общата надпревара във въоръжаването. Подобна процедура неизбежно води до война, която от своя страна, при днешните условия, води до всеобщо унищожение.
При такива обстоятелства няма надежда за борба с производството на специфични оръжия или средства за унищожение. Само радикалното премахване на войната и опасността от война може да помогне. Към тази цел човек трябва да се стреми. Всъщност никой не бива да позволява да бъде принуждаван към действия, противоречащи на тази цел. Това е сурово изискване за всеки, който е наясно със своята социална взаимосвързаност, но то може да бъде изпълнено.
Ганди, най-великият политически гений на нашето време, е показал пътя и е демонстрирал жертвите, които човекът е готов да направи, стига само да е намерил правилния път. Неговата работа за освобождението на Индия е жив пример, че човешката воля, поддържана от несломимо убеждение, е по-силна от привидно непобедимата материална сила.“
Айнщайн очевидно съжалява за писмото до Рузвелт, като пише в дневниците си: „Направих една голяма грешка в живота си, когато подписах писмото до президента Рузвелт, в което препоръчвах да се направят атомни бомби“.
